Решение № 522 от 13.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220105343 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор З. Б., чрез юрисконсулт К. И., против С. Г. Б., с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 520,16 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 621689 от 18.01.2022 г.; 39,28 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.02.2022 г. до 28.06.2022 г., 457,22 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 13.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3753/2024 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 14.06.2023 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Сити Кеш“ ООД, произтичащо от договор за потребителски кредит № 621689 от 18.01.2022 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Сити Кеш“ ООД чрез настоящия ищец уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/621689 от дата 28.11.2024 г. за станалата продажба. В случай, че се счете извършеното уведомяване за ненадлежно, 1 приложеното уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Сочи, че на 18.01.2022 г. между „Кеш пойнт“ ООД като посредник на „Сити Кеш“ /заемодател/ и С. Г. Б. /заемател/ е сключен договор за потребителски кредит № 621689 при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК, съгласно който заемодателят се е задължил да предостави на заемател потребителски кредит от 600 лева, който ответникът се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на заемодателя уговорената лихва за ползване на кредита в размер на 62,02 лева за целия срок на договора.

В договора било уговорено, че размерът на предоставения кредит е 600 лева, период на плащане /седмични погасителни вноски/, брой вноски 23 броя, размер на погасителната вноска – първите 2 в размер на 4,67 лева и 21 броя вноски в размер на 31,08 лева, общата стойност на плащанията била в размер на 662,02 лева, дата на първа погасителна вноска 25.01.2022 г. и дата на последна погасителна вноска 28.06.2022 г.

Твърди, че съгласно Общите условия в случай, че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На това основание на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 457,22 лева за периода от 13.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи, че заемателят не е заплатил дължимия паричен заем.

Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч. гр. д. № 3753/2024 г.

Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.

В проведеното последно съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска от съда да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез пълномощник – адвокат Т. В. от АК Пазарджик.

Оспорва исковите претенции на ищцовото дружество по основание и по размер.

Посочва, че съдържанието на договора противоречи на изисквания на ЗПК и ЗЗП по начин, който води до нищожност на договора. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответната страна не се явява лично, не се явява процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска отхвърляне на исковата 2 претенция. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит № 621689 от 18.01.2022 г., погасителен план към него, СЕФ, договор за посредничество за предоставяне на потребителски кредит се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника С. Б. е сключен договор, по силата на който „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 600 лева, със срок на кредита 23 седмични вноски, с размер на първите две погасителни вноски от 4,67 лева без неустойка и 43 лева с включена неустойка, а размерът на останалите погасителни вноски е 31,08 лева без включена неустойка и 43 лева с включена неустойка, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита - 40,05 %, годишен процент на разходите 49,81 %. Общият размер на всички плащания е 662,02 лева, а с включена неустойка е 989 лева. В чл. 5 от договора е уговорено обезпечение, което следва да се представи от ответника в тридневен срок от сключването договора. В чл. 11, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер на 326,98 лева при неизпълнение на задължението да представи обезпечение по чл. 5 от договора, която се начислявала автоматично с подписване на договора, като същата се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят с полагането на подписа в договора удостоверява, че надлежно е получил в броя заемната сума в размер на 600 лева. Съдържа се изявление, че договорът служи за разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя.

От заключението на вещото лице по изготвената и приета СИЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и неоспорено от страните, се установява, че ответникът е извършил плащания по процесния договор в размер на общо 215 лева, които са съотнесени за погасяване на задълженията по договора, както следва: 79,84 лева за главница, 22,74 лева за договорна лихва и 112,42 лева за неустойка. Останала общо дължима сума по договора от 774 лева, от които 520,16 лева главница, 39,28 лева договорна лихва и 214,56 лева неустойка. От разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че начислената неустойка не е включена в посочения в договора размер на ГПР 49,81 % и ако се включи същият нараства на 966,31 %.

Представен е още и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г., сключен между ищеца, като цесионер, и „Сити Кеш“ ООД, като цедент, както и Потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цеденета. Видно от Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към договора за цесия, предмет на същия е било и вземането на „Сити Кеш“ ООД срещу ответник а С. Б. по договор от 18.01.2022 г. с отпусната главница от 600 лева. Видно от приетото по делото известие за доставяне /л. 13 от делото/, изпратено до ответника, същото е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е 3 потърсена от получателя.

От представеното по делото Пълномощно /л. 23 от делото/, се установява, че цедентът „Сити Кеш“ ООД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на „Сити Кеш“ ООД всички длъжници /кредитополучатели, солидарни длъжници, поръчители и всички трети лица/ по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 14.06.2023 г. между „Сити Кеш“ ООД като продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като купувач. „Сити Кеш“ ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземанията“ ООД с посочените по-горе права по повод изпълнение на законово задължение за упълномощителя по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД във връзка със сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г.

Безспорно по делото е и от материалите на изисканото ч. гр. д. № 3753/2024 г. по описа на РС Пазарджик се установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.

410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 2164/04.09.2024 г. по ч. гр. д. № 3753/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик срещу ответника за вземанията, претендирани в настоящото производство. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в срок, поради което в указания от съда едномесечен срок са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 1, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит с ответника и цедирани в полза на ищеца.

Не се спори, вкл. е обявено за безспорно с доклада по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че по силата на договор за цесия вземането по процесния потребителски кредит е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който е и актуалният кредитор по правоотношението.

Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който кредитодателят „Сити Кеш“ ООД е изпълнило задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за връщане на заема.

При гореизложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема, че в конкретния случай между „Сити Кеш“ ООД и ответника е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи 4 подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл. 180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица.

Същевременно по силата на чл.20а, ал. 1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. Не се оспори и от приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ответникът е получил заемната сума. Тези обстоятелства налагат извода, че заемодателят е изправна страна по договора, докато ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на заетата парична сума, която според ищеца е в общ размер на 1016,66 лева, представляваща дължима главница, договорна лихва и мораторна лихва.