Решение № 115 от 22.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Кърджали, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди Д. и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200160 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № 23- 1947- 000004/ 16.01.2023г. издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали към ОДМВРКърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР, на Ш.

Ю. М. от с.К. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 11.10.2022г. в 11.20часа в с.К. на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят М., който обжалва наказателното постановление като настоява, че то противоречи на материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага следните съображения: процесното самоходно шаси имало регистрационен номер; налице е вътрешно противоречие във формулировката на обвинението; жалбоподателят не е собственик на процесното МПС. Моли съда да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество последният моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения и да им се присъдят направените по делото разноски. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателното 1 постановление и да им се присъдят направените по делото разноски.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. От упълномощен юрисконсулт е постъпила молба, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 11.10.2022г. свидетелите В. В., Е. С. и С. П. били на работа в Районно управление- Кърджали. Този ден били назначени автопатрул АП-314 обслужващ района на община Черноочене. Те тримата служители били на установъчен пункт на път II-58 под бензиностанция „Апид-2000“, където около 11.20 часа те видели МПС земеделска техника- саходно шаси трактор, да пресича път II-58 и да навлиза в с.К.. Полицейските служители В. В., Е. С. и С. П. тръгнали след това превозно средство и го спрели в с.К. на ул.Ч. до дом № *. При проверката тримата свидетели установили водача на превозното средство, който бил жалбоподателят Ш. Ю. М., който им заявил, че нямал документи за управляваното от него превозно средство, което бил закупил през 2020г. от с.Новаково без договор за покупко- продажба.

Тракторът имал поставена регистрационен номер П0814Е, който обаче не бил валиден. Проверяващите свидетели снели обяснения от водача Ш. М. и му връчили призовка да се яви на 12.10.2022г. в РУ- Кърджали, където да донесе всички документи за управляваното от него превозно средство. Така на посочената дата жалбоподателят Ш. М. се явил в сградата на РУ- Кърджали, но не представил никакви документи за трактора. По този повод свидетелят В. В. съставил срещу водача М. акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. С мотивирана резолюция на 14.10.2022г. било прекратено административно наказателното производство по акт за установяване на административно нарушение серия АД № 363029 от 12.10.2022г. против Ш. Ю. М.. Във връзка с извършеното деяние на 11.10.2022г. била образувана проверка, която 2 приключила с Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 05.01.2023г. на Районна прокуратура- Кърджали поради малозначителност, като материалите по него са изпратени на началника на РУ- Кърджали с оглед преценка за евентуално реализиране на административно наказателна отговорност спрямо Ш. М.. Така на 16.01.2023г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200лв., „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР.

От писмо изх.№ РД-12-02-2791-1/ 18.11.2022г. издадено от Областна дирекция „Земеделие“- Пловдив се установява, че след направена проверка в регистъра на земеделска и горска техника няма регистрирано самоходно шаси марка Т-16М-У1 рама- ***** по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, а регистрационен номер П0814Е е невалиден от 01.10.2006г.

По делото е представено Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I, видно от което самоходно шаси с марка Т-16М-У1 рама- ***** е регистрирано на 07.11.2022г. със собственик Ш. Ю. М. от с.К..

Тази безспорна фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите В. В., Е. С. и С. П., които са очевидци на нарушението, от свидетелските показания на Н.И.; както и от писмените- Акт за установяване на административно нарушение серия АД бл.

№ 363029 от 12.10.2022г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя;

Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I; писмо изх.№ РД-12-02-2791-1/ 18.11.2022г. издадено от Областна дирекция „Земеделие“- Пловдив; преписка № 1947ЗМ-568/ 2022г. по описа на РУкърджали ведно с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 05.01.2023г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 3 от ЗАНН, и за това следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Ш. М. е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото безспорно се установи, че на 11.10.2022г. в с.К. жалбоподателят е управлявал самоходно шаси представляващо земеделска техника- самоходно шаси трактор, което не е било регистрирано по надлежния ред, в резултат на което е бил без валидни регистрационни табели. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е управлявал проверения автомобил, при което като такъв той следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация, както и да има поставени регистрационни табели на определените за това места. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач на моторното 4 превозно средство, още повече че той е правоспособен водач на МПС повече от 30 години. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. При индивидуализиране на санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН и е наложил такава в минимално предвидения в закона размер. Това налага наказателното постановление да бъде потвърдено, тъй като наложеното наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6 ал.1 т.5 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Настоящата съдебна инстанция намира, че органа издал обжалваното наказателно постановление е имал компетентност да стори това, поради следните съображения: Наистина управлявания от жалбоподателя М. трактор не е подлежал на регистрация по Закона за движението по пътищата, а по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника и такава не е била налице, тъй като е бил с регистрационен номер, който е бил невалиден. На датата на деянието самоходното шаси се е движело по пътищата отворени за движение, поради което полицейските органи са били компетентни да му извършат проверка, тъй като регистрираните превозни средства, представляващи земеделска техника, съгласно чл.10 ал.2 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника могат да се движат по изключение и по пътищата, отворени за обществено ползване. При движението по тези пътища този вид транспортни средства, наравно с всички други, следва да спазват общите правила за движение по пътищата, установени със Закона за движението по пътищата, което означава, че при нарушаване на тези правила виновните лица носят административнонаказателна отговорност отново по този закон. Освен това съгласно &6 т.10 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари, към които са приравнени трамваите, 5 тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. А т.11 от ДР на ЗДвП дава определение на понятието „моторно превозно средство“, според което това е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Поради това при извършената проверка на 11.10.2022г. е безспорно е установено, че е извършена проверка на МПС представляващо самоходното шаси, което не е било регистрирано по съответния ред. Това означава, че жалбоподателят М. е нарушил изискването по чл.175 ал.3 вр.чл.140 ал.1 от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В текста на разпоредбата не е въведено изискване регистрацията да е именно по Закона за движението по пътищата. Наред с това предмет на уредба на ЗРКЗГТ не е движението по пътищата, поради което нарушение е констатирано от компетентни да установяват и наказват тези нарушения, а именно от органите за контрол върху движението по пътищата, а не органите за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.