Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 29.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 296/2022
Вид
Решение № 285
Подписан
29.06.2023
В сила
31.10.2024
Състав
Галя Георгиева Костадинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Г. К.а при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Галя Г. К.а Търговско дело № 20225300900296 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл.145 от ТЗ.

Ищецът „НАНО КОУТ“ ЕООД ЕИК 205378931 със седалище и адрес на управление с. Труд, община Марица, ул. „Клементина“ № 2, област Пловдив, съдебен адрес ********, чрез адв. С. Й., иска осъждане на Т. Д. М. ЕГН ********** от *****, и И. Г. М. ЕГН ********** от ********, и двамата със съдебен адрес ******, чрез адв. Д. С., да платят, всеки един от тях, в качеството на наследник по закон на бившия управител Г.И. М. ЕГН **********, починал на 11.01.2022г., сумата от по 77 740лв., представляваща нанесени вреди на дружеството в общ размер на 155 480лв. за периода април 2020г. – януари 2022г., ведно със законна лихва от датата на сезиране на съда на 16.05.2022г. до изплащането й.

Твърди, че дружеството е учредено като ЕООД през 2018г. от И.И. – И. с предмет на дейност внос и дистрибуция на иновативни продукти за дезинфекция за лична и промишлена употреба. През 2019г. за съдружник на половината от капитала е приет Г.И. М., назначен като управител, действащ заедно с дотогавашния управител. Същинската дейност на дружеството започва през 2020г. При учредяването на дружеството, ЕСК И. открива разплащателна сметка в Д-БАНК № *******, до която през 2019г. достъп се предоставя на втория управител М.. През май 2020г. М. открива еднолично картова сметка в същата банка № *********. Твърди наличие на пълно доверие от И. към М., поради което не следи движението по разплащателната сметка, а за дебитната карта не знае и няма информация за съществуването й.

На 11.01.2022г. почива Г. М. и по повод уреждане на отношенията с 1 наследниците му по изплащане на ликвидационния дял е извършена ревизия за налични стоки и суми и се установя липса на огромен по обем документация, сключени дистрибуторски договори, ексклузивни договори, договори за наем, договори за заем, за които И. не е имала информация. Към 31.12.2021г. по счетоводни данни следва да има налични в касата в брой 116 480.07лв., които липсват. При посещение в банката се установява наличие на втората сметка. В счетоводството не е имало за дълъг период от време достъп до онлайн-банкирането по разплащателната сметка и е липсвала информация за втората сметка.

Твърди, че от банковите сметки има изтегляне в брой на суми, които следва да бъдат налични в касата, но не са. Справките сочат ежедневно теглене от бившия управител М. на суми между 1000лв. и 10 000лв. без основание, което не е свързано с дейността на дружеството, а за лични цели.

Дебитната карта на дружеството е използвана за лични и развлекателни цели като плащане на самолетни билети за пътувания в чужбина, хотели, почивки, гориво, винетки за автомобили, които не са собственост на дружеството, а са били ползвани от М. и семейството му. М. е превеждал суми от разплащателната в картовата сметка, които след това са теглени на банкомат от него. Извършвал е и преводи от разплащателната сметка на дружеството към личната си сметка. Сключвал е договори за заем сам със себе си без знание и съгласие на другия съдружник и управител, но договори в счетоводството липсват, а преведените към личната му сметка суми не са възстановени. За изтеглените суми няма отчетени разходно – оправдателни документи в счетоводството.

Твърди, че исковата сума общо от 155 480лв. представлява сбор на получени от сметки на дружеството суми от М. без основание, които не са възстановени на дружеството и липсват в касата, където следва да бъдат, като средствата са разходвани за лични цели.

След горните констатации дружеството е поканило нотариално наследниците на М. да възстановят сумите, на което е отказано като са заведени срещу дружеството дела за плащане на задължения, каквито твърди, че не съществуват.

Уточнява, че М. е усвоил почти цялата касова наличност на дружеството без съгласието и знанието на другия съдружник и управител И..

Поради горните констатации И. в качеството си на ЕСК и управител на преобразуваното ЕООД взима решение за предявяване на иск срещу двамата наследници по закон на бившия управител за имуществените вреди, които е причинил на ищеца.

ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК НА Т. М.: Намира го за неоснователен.

Претендира се сума почти равна на предявения иск за вреди. Формулира искане за спиране на производството по делото до приключване на други съдебни производства, които не сочи какви са.

2

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.

80 от ГПК.

Ответниците не признават исковете. Взимат идентични становища.

Правят възражение по редовността на представените писмени доказателства – справки от счетоводството. Оспорват и автентичността на счетоводната справка за изплатен дивидент от 80 000лв.

Признават обстоятелствата, които са вписани в ТР по партидата на дружеството за дата и начин на учредяване на ищеца; за момента на преобразуването от ЕООД в ООД чрез приемане на М. като съдружник с 50 % и назначаването му за управител. Възразяват, че дружеството никога не е сменяло адреса си на управление, до момента И. не е уредила отношенията с наследниците като не е изплатила ликвидационния дял.

Твърдят, че претендираната сума по иска съответства на счетоводните записи за Каса по публикувания ГФО в ТР. Признават, че М. е теглил суми в брой от банковата сметка на дружеството, но те не са разходвани за него, а за дружеството. Твърдят, че всички изтеглени суми се намират в касата на дружеството, която е по седалище и адрес на управление, който адрес е постоянен адрес на И.. Представената справка сочи, че управителят е захранвал сметката в брой и е превеждат суми от собствената си сметка по тази на дружеството. Твърдят, че И. при регистрация на дружеството е открила разплащателната сметка в Д БАНК АД и през целия период е имала достъп до същата посредством своя акаунт за онлайн банкиране, както и лично физически. И. също е наредила суми онлайн за захранване.

Т. М. предявява НАСРЕЩ ИСК срещу дружеството за плащане на сумата от 90 500лв., представляваща ½ от ликвидационния дял на наследодателя й Г. М., ведно със законна лихва от 16.08.2022г. до изплащането й.

Твърди, че имуществените последици от прекратяване участието в дружеството на Г. М. не са уредени въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Счита, че това е март 2022г., когато с решение И. отказва да приеме наследниците му като съдружници.

Ангажират доказателства, претендират разноски, представят справка по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства от страните и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:

Вписванията в търговския регистър по партидата на ищеца потвърждават, че дружеството възниква като ЮЛ на 06.11.2018г. като ЕООД 3 с ЕСК и управител И.Б.И. – И.. На 24.07.2019г. се преобразува в ООД чрез приемане на Г.И. М. за съдружник с равен на И. дял от капитала. Вписан е за управител, в резултат на което дружеството има двама управители, действащи заедно и поотделно в лицето на съдружниците си.

По данни на Удостоверение за наследници № 169 от 11.01.2022г. , Г.И.

М., бивш жител на гр. П., е починал на 09.01.2022г., съгласно Акт за смърт № **** на Район „Северен“ на Община Пловдив, и е оставил за наследници по закон преживялата го съпруга Т. Д. М. и сина си И. Г. М..

На 11.03.2022г. е вписано заличаване на Г. М. за съдружник и управител и от тази дата дружеството отново е ЕООД с ЕСК и управител в лицето на И..

Съгласно протокол от 18.04.2022г. на ЕСК на ищцовото дружество И.И.

– И., е взето решение дружеството да предяви против наследниците на бившия управител Г. М. искове по чл.145 от ТЗ за ангажиране на имуществената му отговорност за нанесени на дружеството вреди в общ размер на 228 680лв., като се претендира възстановяването им, представляващи разпределен и усвоен дивидент от 80 000лв. без съгласието на общото събрание и 116 000лв. еднолично усвоени средства от сметките на дружеството, 13 280лв. изтеглени от картата, 142 200лв. изтеглени в брой, които трябва да са налични в касата, както и 73 200лв. преведени по собствена сметка по договор за заем. Това решение на ЕСК на ищцовото дружество обосновава допустимостта на съдебното производство.

С уточнението на претенциите ищецът твърди, че търсената от наследниците на бившия управител сума общо от 155 480лв. е касова наличност в брой, която липсва, изчислена на база справки от банковите сметки за периода от април 2020 до януари 2022г., както и справки от счетоводни документи за представени разходни документи и тегления от касата. Твърдението, предмет на делото за нанесена вреда е, че в продължение на около две години бившият управител ежедневно е теглил в брой суми от сметките и се е разплащал с банковата карта, които суми не са съхранявани в касата на дружеството и същата е буквално празна, а са разходвани за негови лични цели.

Представената справка по чл.366 от ГПК на лист 82 – 84 сочи, че исковото вземане е формирано от извършени за периода 15.04.2020г. – 07.01.2022г. тегления в брой, посочени по дати и размер, и извършените за периода 11.08.2020г. – 14.12.2021г. транзакции по банкова сметка, индивидуализирани по дата и размер.

Справката по чл.366 от ГПК възпроизвежда изнесени данни в справка на ТБ Д Банк АД за движение по две банкови сметки на дружеството ********** и **********.

Ищецът е представил към исковата молба и две справки от 01.02.2022г., подписани от счетоводител А. Т., без печат на дружеството, според първа от 4 които през 2021г. е осчетоводено разпределяне в брой на дивидент в размер на 80 000лв., а според втората към 31.12.2021г. наличните по счетоводни данни суми в брой са 116 480.07лв. на база представени и осчетоводени първични счетоводни документи в периода 01.01.2021г. – 31.01.2022г.

Втората справка не съдържа каквато и да било информация за липси на касова наличност.

През февруари 2022г. страните са си разменили нотариални покани извънсъдебно по повод част от настоящите претенции.

От постъпИ. отговор на Търговска банка Д АД на 27.03.2023г., ведно с приложения от лист 262 до лист 618 включително, и от изслушаните заключения по ССчЕ на в.л. И. С. и СТЕ на в.л. А. К., неоспорени от страните, изготвени обективно, компетентно и безпристрастно, на които съдът дава вяра, се доказва, че банкова сметка ******, с титуляр ищцовото дружество, е открита на 09.11.2018г. от И. И. по подадено от нея искане, включително и за ползване на електронно банкиране; банкова сметка ***** е открита на 27.05.2020г. по искане на Г. М. като към сметката има издадена по него искане дебитна карта, за която е посочен като оправомощен ползвател.

И по двете сметки двамата управители – И. И. и Г. М., са имали право за работа с електронно банкиране, включващо следните права: преглед на състояния на сметките, въвеждане на транзакции, авторизиране на транзакции, импорт на масови плащания, преглед на състояния по сметки, въвеждане на транзакции, авторизиране на транзакции. И. И. е с идентификатор ****** и код на потребител *****. Г. М. е с идентификатор ****** и код на потребител *****. И при двамата авторизацията е била с TAN по SMS.

Потребителят Г. М. е банкирал само през разплащателна сметка **********, съгласно допълнителното заключение на в.л. К.., като от картовата сметка ********** няма извършени операции от Г. М..

Приложената от вещото лице А. К. справка Приложение 2 за онлайнбанкирането на Г. М. от разплащателната сметка ********** сочи, че лицето е влизало в акаунта си ежедневно.

Потребителят И. И. е банкирала онлайн и по двете банкови сметки на дружеството ежедневно за исковия период като приложените справки от в.л.

К. сочат както датата и часа, така и IP адреса, от който е достъпвала.

Тези данни опровергават твърденията в исковата молба, че управителят И. не е знаела за откритата втора банкова сметка с карта на дружеството и не е имала информация за движенията и операциите по двете банкови сметки за исковия период, за които научила след смъртта на управителя Г. М.. Това се опровергава от отговорите на банката, от ССчЕ на в.л. С. и от първото заключение на СТЕ на в.л. А. К., според които И. е имала права за работа с електронно банкиране и по двете банкови сметки като ежедневно е ползвала тези права и е извършвала не само справки за състоянието и движението по 5 сметките, но е нареждала транзакции и по двете банкови сметки. Така примерно в съдебното заседание на 12.04.2023г., при изслушване на СТЕ и допълнителната ССчЕ, вещите лица С. и К. съпоставиха данните и информацията в двете заключения, при което на случаен принцип за проверка констатираха, че И. е банкирала онлайн като е нареждала банкови преводи – така на 16.09.2020г. е наредила превод на сумите от 586лв., 2 484лв. и 3 054лв.