Определение № 20054 от 11.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20054 гр. София, 10.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа М.а-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100504916 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба на ответника В. М. Ч. срещу решение от 02.04.2018 г., постановено по гр.д. № 25180/2008 г. по описа на СРС, 73 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 19.01.2016 г., постановено по втората фаза на делбеното производство.

Решението от 19.01.2016 г. е връчено на ответницата по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК и е влязло в сила, но във въззивната жалба, формално насочена срещу постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение, са изложени доводи по съществото на спора, а не такива, касаещи неправилността на допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка. С оглед констатираните противоречия във въззивната жалба въззивният съд е преценил, че същата е нередовна поради наличието на неяснота кой акт на първоинстанционния съд се обжалва, като същевременно при образуване на въззивното производство е установено, че въззивницата В. М. Ч. е починала в хода на процеса (след подаване на жалбата). Ето защо с определение от 14.05.2024 г. на основание чл. 227 ГПК на нейно място е конституирана наследницата й по закон А. Д. Ч., на която са дадени указания за отстраняване на нередовностите във въззивната жалба, като в двуседмичен срок от получаване на препис от определението с писмена молба да заяви дали поддържа подадената от починалия й наследодател В. М. Ч. въззивна жалба с вх.№ 5076405/08.05.2018 г., като в случай на положителен отговор да уточни срещу кой съдебен акт депозира жалбата, предвид обстоятелството, че в нея са изложени доводи по съществото на спора, а е посочено, че се обжалва постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка; като същата следва да съобрази обстоятелството, че решението от 1

19.01.2016 г., с което допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, е връчено на наследодателката й по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК на 15.05.2016 г. и е влязло в сила.

Препис от определението е връчен лично на новоконституираната въззивница на регистрирания й постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“, на 28.05.2023 г. В срока за изпълнение на указанията на 03.06.2024 г. е постъпила „частна жалба“ от А. Д. Ч., адресирана до Софийски градски съд, с която отново се излагат неясни доводи по съществото на спора, не се уточнява дали се поддържа подадената първоначална въззивна жалба и срещу кое първоинстанционно решение е насочена тя, а накрая се прави искане за прекратяване на делото по неясни аргументи. Като е констатирал, че с цитираната „частна жалба“ не са изпълнени по същество дадените указания с определението от 14.05.2024 г., с разпореждане от 01.07.2024 г. въззивният съд е дал последна възможност на новоконституирания въззивник А. Д. Ч. в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни дали поддържа подадената от нейния наследодател въззивна жалба с вх. № 5076405/08.05.2018 г. и в случай на положителен отговор да посочи кой конкретен съдебен акт на първоинстанционния съд обжалва с нея, като е предупредена, че при неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната.

С оглед връчване на указанията страната е търсена на регистрирания й постоянен и настоящ адрес, който е посочен и в подадената от нея молба („частна жалба“), но във върнато в цялост съобщение е отразено, че в периода 17.09.2024 г. – 07.10.2024 г. не е открита. В периода 22.10.2024 г. – 06.11.2024 г. А. Ч. отново е търсена на адресите повече от три пъти, но не е открита, като е залепено и уведомление, но лицето не се е явило в съда за получаване на съдебните книжа, а след извършена служебна справка се установява, че не е налице промяна в регистрираните адреси на въззивницата и лицето няма непрекратени трудови договори, т.е. не е възможно и връчването на книжа по месторабота.

Ето защо, съдът намира, че указанията за отстраняване на нередовностите във въззивната жалба са връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК – считано от датата, на която е установено, че страната отсъства от посочения от нея адрес по делото повече от месец – 06.11.2024 г.

Едноседмичният срок за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите в касационната жалба е изтекъл на 13.11.2024 г., като и понастоящем не са представени доказателства за изпълнение на указанията.

С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че указанията за отстраняване на нередовностите не са изпълнени в срок (а и понастоящем), поради което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 260, т. 2 и т. 4 ГПК въззивната жалба следва да бъде върната.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № 5076405/08.05.2018 г. на първоначалния ответник В. М. Ч.

(починала в хода на процеса и заместена от законния й наследник А. Д. Ч.) срещу решение от 02.04.2018 г., постановено по гр.д. № 25180/2008 г. по описа на СРС, 73 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3