Решение № 236 от 09.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600414 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по протест на прокурор от ОП Благоевград срещу постановената присъда № 43/10.11.2025 година по НОХД № 1036/2025 година, с която Благоевградският окръжен съд, след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, признал подс. А. Ю. П., ЕГН **********, за виновен в това, че 11.03.2025 г. в гр.Симитли, на път ПП-1 Е79, км.376, Пътен възел – Симитли държал без надлежно разрешително в управлявания от него лек автомобил, марка „Смарт форфоур“ с рег. № ******** високорискови наркотични вещества с цел разпространение - коноп (марихуана) с общо нето тегло 1 966 грама на обща стойност 39 320 лева, поради което и на основание чл. 58а, ал.1 и ал. 5 от НК, вр. с чл. 54 НК, вр. с чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК му наложил наказание от 18 (осемнадесет) месеца „лишаване от свобода“, което наказание редуцирал с 1/3 до 1 (една) година „лишаване от свобода“, както и глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лв.

1

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата Благоевградският окръжен съд се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил на подсъдимия П..

В протеста се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон във връзка с индивидуализацията на наказанието, когато то се определя след проведена диференцирана процедура по глава ХХVІІ НПК.

Поддържа се, че при съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК съдът може да приложи или чл. 58а, ал. 1 НК, или чл. 55 НК, но не може първо да определи наказанието по чл. 55 НК и след това да го намали с 1/3, както е направил в протестираната присъда. Сочи се, че за престъплението, за което А. П. е признат за виновен, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 8 години и глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв. На практика обаче, макар в присъдата да е посочено, че наказанието се определя на основание чл. 54 НК, съдът, налагайки наказание от 18 месеца лишаване от свобода, е приложил чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и после при наличие на изрична забрана по смисъла на чл.58а ал.4 от НК е намалил първоначално определеното наказание с 1/3.

С протеста се възразява още и по наложеното в предвидения от закона минимален размер кумулативно наказание глоба, а така също и по продължителността на определения от съда изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК, като прокурорът счита, че така определеното наказание не отговаря на целите по чл. 36 НК.

От САС се иска да измени протестираната присъда като на основание чл. 54 НК увеличи наказанието на подс. А. П. до около средния предвиден от закона размер от 5 години лишаване от свобода, след което да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК и изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 5 (пет) години. Иска се да бъде увеличен и размерът на кумулативното наказание „глоба“ от 5 000 лв. на 10 000 лв.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения от подсъдимия и защитника му срещу подадения от прокурора протест.

2

В съдебно заседание прокурорът от САП поддържа изцяло протеста по изложените в него съображения. Предлага първоинстанционната присъда да се измени като се увеличи наказанието до около средния размер на наказанието „лишаване от свобода“ и след редукцията с 1/3 на така наложеното наказание, неговото изтърпяване да бъде отложено за срок от пет години и да се увеличи кумулативното наказание глоба на десет хиляди лева глоба.

Защитникът на подс. П. моли подадения протест да бъде оставен без уважение и да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и справедлива. Счита, че наложеното наказание е правилно индивидуализирано и в съответствие с изискването на закона. Съдът бил взел предвид обществената опасност на деянието по чл. 354а НК, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е преценил, че за да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 НК следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер близък до законовия минимум.

Възразява срещу посоченото в протеста на прокуратурата, че единственото смекчаващо вината обстоятелство било изразеното от подсъдимия съжаление в съдебна зала. Счита, че първоинстанционният съд не е подходил формално и е извършил реална преценка на личността на подсъдимия, като е отчел всички факти по делото –съдействието за бързото приключване на наказателното производство и за разкриване на обективната истина, направеното от него самопризнание, чистото съдебно минало, респективно настъпилата реабилитация, неприлагания до момента институт на условно осъждане, социалния и семейния му статус, ангажираността с грижата за близките му, обстоятелството, че след кончината на баща му, която била точно по време на провеждане на съдебното следствие, е единственият човек, който се грижи за болната си баба, че работи на две места, за да може да съдейства финансово на близките си, че бил добре познат в обществото като човек с редица благотворителни инициативи и в момента съдействал за изграждане на паметник на Вълчан войвода. Според защитника чистото съдебно минало след реабилитацията и изразеното съжаление в съдебно заседание не били формални и имали съществено значение при преценка на личността и обществената опасност на дееца. Те обосновавали извода, че подсъдимият не представлява личност със завишен риск от рецидив, поради което наказанието следва да бъде ориентирано към минималните граници, както правилно е 3 преценил и първоинстанционният съд, а не към средния размер, както настоява прокуратурата. Сочи, че искането за налагане на наказание около средния размер, редуциран по чл.58а от НК, както и увеличаване на глобата в размер на десет хиляди леда, не се основавали на някакви конкретни нови или по-тежки обстоятелства. Първоинстанционният съд бил приел, че глобата от пет хиляди лева е достатъчна предвид обстоятелствата по делото.

С тези съображения моли протеста на прокуратурата да бъде оставен без уважение и да се потвърди изцяло първоинстанционната присъда, като правилна, законосъобразна и справедлива.

В лична защита подсъдимият П. сочи, че има граждански договор с два автосалона, продава леки коли, преживял тежък развод, баща му починал после и имал нужда от пари, затова тръгнал да продава кола. Признава наново вината си, изказва съжаление, че е нарушил закона и заявява, че ще понесе последствията. В последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, съобразявайки се и с пределите си на въззивен контрол при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, очертани с ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Внесеният в Благоевградския окръжен съд обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. В неговата обстоятелствена част присъстват всички релевантни към установяването на обективната и субективна страна на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК факти. Налице е и ясно и недвусмислено изявление на подс. П., че признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тях, поради което е налице първата от изискуемите от закона предпоставки за законосъобразното провеждане на съкратено съдебно следствие.

По-нататък първоинстанционният съд, така както го задължава 4 императивната норма на чл. 372, ал. 4 НПК, е извършил проверка дали направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства и като е констатирал, че това е така, е обявил с определение, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Изводите на решаващия съд, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата по делото са правилни и законосъобразни. Нито един от събраните на досъдебното производство доказателствени източници – показанията на свидетелите М., Г., П., протоколи за претърсване и изземване, протоколи за оглед на веществени доказателства, заключения на физикохимична експертиза, дактилоскопна експертиза – не е поставял под съмнение направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и очертаващи обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК.

От тази доказателствена съвкупност се установява по несъмнен начин, че на 11.03.2025 година подс. П., който се занимавал с продажбата на леки автомобили, се връщал от с. Ново Делчево, общ. Сандански към гр. Варна, където живее, с лек автомобил марка „Смарт фортфоур“ с рег. № ********.

Тъй като на същата дата в ГДБОП, отдел 13, сектор 01, гр. Варна била получена оперативна информация, че подсъдимият П. без надлежно разрешително държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества в себе си, в управлявания от него лек автомобил марка „Смарт фортфоур“ с рег. № ********, с който посетил къща за гости „Приятели“ в с.

Ново Делчево, община Сандански, а така също и на настоящия му адрес в гр.

Варна, служители на сектор 03, отдел 10 при ГДБОП - МВР, обслужващи област Благоевград, съвместно със служители на други сектори на ГДБОП МВР, предприели действия по установяване на местонахождението на подсъдимия П.. Последният бил локализиран и спрян за проверка от автопатрул при ОДМВР гр. Благоевград при управлението на посочения лек автомобил в град Симитли, на път ПП-1 Е79, км.376, Пътен възел - Симитли в посока Кресна-Благоевград. След спирането на подс. П. на място дошъл св. В.

М., служител в сектор 03, Отдел 10 при ГДБОП - МВР. При отваряне на багажника на автомобила св. М. видял, че в него има черна найлонова торбичка с 4 бр. пакети. При извършеното впоследствие претърсване на лекия 5 автомобил „Смарт форфоур“ с рег. № ******** за времето от 19.50 ч. до 20.40 ч., бил намерен и иззет найлонов плик с цип и пластмасов отвор за вакумиране с прахосмукачка, съдържащ 4 бр. вакуумни найлонови пликове, като във всеки от тях имало идентична суха зелено-кафява листна масасъцветия, със специфичен мирис. При извършения полеви наркотест бил отчетен положителен резултат за коноп (марихуана). При претърсването на лекия автомобил били иззети и два мобилни телефона – „Айфон SE“ с ИМЕИ 1.357558704972286 и ИМЕИ 2:357558704986252 ведно със СИМ карта с изписан № 8935901344602624471 на А1 и „Самсунг“ с ИМЕИ 353204339913304 със СИМ карта с изписан номер 8935901300200481060 (веществени доказателства 5 и 6).

Растителната маса в обектите – веществени доказателства, от № 1 до № 4 включително, била измерена и било установено нетно тегло на обектите, представителните проби за всеки един от тях и остатъка след вземане на представителните проби, както следва:

ВД № 1 с нето тегло 492 гр., от което е взета представителна проба с нето тегло 5 гр. Остатъкът на наркотичното вещество след вземане на представителната проба е 487 гр;

ВД № 2 с нето тегло 492 гр., от което е взета представителна проба с нето тегло 5 гр. Остатъкът на наркотичното вещество след вземане на представителната проба е 487 гр;

ВД № 3 с нето тегло 491 гр., от което е взета представителна проба с нето тегло 5 гр. Остатъкът на наркотичното вещество след вземане на представителната проба е 486 гр. ;

ВД № 4 с нето тегло 491 гр., от което е взета представителна проба с нето тегло 5 гр. Остатъкът на наркотичното вещество след вземане на представителната проба е 486 гр.