Определение № 444 от 28.07.2026, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 335/2026
- Вид
- Определение № 444
- Подписан
- 28.07.2026
- В сила
- 28.07.2026
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, ДИАН МИЛЕНОВ НЕДЕЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 444 гр. В., 28.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: С. Ж. С.
Членове:
Г.П.Й.
Д.М.Н. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500335 по описа за 2026 година
Постъпила е частна жалба от “***“ ЕООД ЕИК:
*********,седалище и адрес на управление гр. ***,представлявано от адв. С.
С. В. от САК, против Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.06.2026г. по ч.гр.д. №1022/26г. на РС-Б. в частта за разноските,с която са присъдени 100евро за адв. възнаграждение вместо претендираните 205евро .
Жалбоподателят счита,че заповедта в обжалваната част е неправилна,тъй като БРС не е компетентен служебно да намали заплатеното адв. възнаграждение.Счита,че единствено длъжникът е оправомощен да възрази срещу Заповедта по чл.410 ГПК ,включително и в частта на разноските.
Счита също,че заявеното адв.възнаграждение нее завишена,а е съобразено с извършеното проучване на казуса и въз основа на данните е подадено заявление по чл.410 ГПК,което не се свежда единствено до попълване на бланково заявление.
Моли въззивната инстанция да обезсили,а при условията на евентуалност да отмени заповедта в обжалваната част и постанови ново,с което да присъди адв. възнаграждение в размер на 205евро общо,т.е. 105евро допълнително,както и разноски за настоящото производство.
От данните по делото Окръжният съд констатира следното:
По ч.гр.д. №1022/26г. на РС-Б. “***“ ЕООД чрез адв. С. С.
1
В. е подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.410 ГПК срещу В. В. М. ЕГН: ********** от гр.В. за посочени в заявлението суми-1 022,58евро-неустойка,произтичащи от неизпълнение на Договор за повишаване на квалификацията от 01.11.2025 г.
БРС е постановил Разпореждане и е издал Заповед за изпълнение от 09.06.2026г. за претендираните суми като в частта за разноските вместо претендираните 205евро адв. възнаграждение е присъдил 100евро. .Жлбоподателят счита,че същите са занижени с оглед фактическата и правна сложност за изготвяне на заявлението и моли съда да отмени разпореждането и заповедта по чл.410 ГПК в тази част.
От данните по делото е видно,че заявителят в заповедното производство и жалбоподател по настоящото-“***“ ЕООД- е подал бланково заявление по чл.410 ГПК относно дължими суми от длъжника.
При тези данни Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в частност чл.410 законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието без да представя убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.
В конкретния случай заявителят е претендирал суми,съставляващи неустойка,произтичаща от неизпълнение на Договор за повишаване на квалификацията от 01.11.2025 г.,които са присъдени в пълен размер от БРС.
Относно възможността за коригиране на адв. възнаграждение в заявлението по чл.410 ГПК, настоящият съдебен състав съобрази Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съдът на ЕС с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд 2
(СРС). Поставените от СРС въпроси касаят присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения и в частност обвързването им с минималния размер, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като ограничаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изхождайки от изложеното съдът разполага с процесуална възможност по свое усмотрение да коригира направените от заявителя разноски като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото.
В случая е налице подаване на Заявление по чл.410 ГПК,което е бланково и се попълват данните на страните и обстоятелствата във връзка с претендираното вземане.Няма процесуално представителство и други допълнителни действия по производството.
При тези данни РС-Б. е имал възможност да намали сумата за адв. възнаграждение,ако счете същата за прекомерна и го е сторил.
Въззивната инстанция споделя изводите на БРС,поради което следва да остави жалбата без уважение ,за което 3
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частна жалба,подадена от “***“ ЕООД ЕИК: *********,седалище и адрес на управление гр.
***,представлявано от адв. С. С. В. от САК, против Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.06.2026г. по ч.гр.д. №1022/26г. на РС-Б. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4