Решение № 967 от 28.04.2026, Административен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 967

Кюстендил, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20257110700535 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Г. Г. С. от [населено място], чрез адв. А. Т., против заповед № РД-00-3508/28.08.2025 г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж: "Отоплителна инсталация към първи жилищен етаж на 2 МЖ", находяща се в УПИ XIII-4519, кв. 225 по плана на [населено място].

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й при нарушения на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се нейната отмяна. Претендират се разноски.

Ответната страна - кметът на община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. Д. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В мотивите на оспорената заповед се сочи, че във връзка с образувана в община Кюстендил административна преписка № 94-00-148/2024 г. по сигнал до кмета на община Кюстендил относно извършено строителство на "Отоплителна инсталация към първи жилищен етаж на 2 МЖ" в съсобствен УПИ XIII-4519, кв. 225 по плана на [населено място], е извършена проверка от служители при община Кюстендил. Установено е при проверката, че към първи жилищен етаж в съсобствена двуетажна жилищна сграда в постройка на допълващото застрояване – гараж, с идентификатор ***, разположен на улично-регулационната линия и вътрешната регулационна линия с УПИ XIII-4519, кв. 225 по плана на [населено място] е обособено котелно с котел на твърдо гориво, от който по тръби се захранва отоплителната инсталация на първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда. Над гаража е изграден метален комин за изхвърляне в атмосферата на дима от котела, като комина е по-нисък от билото на съседните сгради. Посочено е, че строежа е в завършен вид. Прието е, че така изградената инсталация е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, поради което следва да бъде премахнат като незаконен.

Съставен е констативен акт № 5 от 12.11.2024 г. (л. 14 от делото) от специалисти в отдел „Контрол по строителството“ при община Кюстендил, в присъствието на жалбоподателката, видно от отбелязването върху него.

Въз основа на констативния акт и събраните доказателства, кметът на община Кюстендил издал оспорената заповед № РД-00-3508/28.08.2025 г., разпореждаща премахване на процесния строеж като незаконен. При установеното, че строежът е изграден на вътрешната регулационна линия без предвиждане с ПУП, договор в нотариална форма със съсобственика и издадено разрешение за строеж, е счетено, че е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Прието е също, че за строежа не е образувано производство по § 183, ал. 3 и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ и са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

По делото е разпитана като свидетелка Д. С. У., която живее на втория етаж в съсобствената двуетажна жилищна сграда, която сочи, че инсталацията е под нивото на гаража и служи за отопление на първия етаж от къщата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:

При издаването на обжалваната заповед не е спазено изискването за съдържанието на акта по чл. 59, ал. 2 АПК. От изложените в мотивната част на заповедта факти и обстоятелства не може да се определи еднозначно какво точно е констатирано като незаконен строеж и в какъв обем подлежи на премахване. Както в констативен акт № 5 от 12.11.2024 г., така и в издадената въз основа на него заповед е посочено, че строежът представлява отоплителна инсталация към първи жилищен етаж в съсобствена двуетажна жилищна сграда, като в постройка на допълващото застрояване – гараж, с идентификатор ***, разположен на улично-регулационната линия и вътрешната регулационна линия с УПИ XIII-4519, кв. 225 по плана на [населено място] е обособено котелно с котел на твърдо гориво, от който по тръби се захранва отоплителната инсталация на първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда. Посочено е също, че над гаража е изграден метален комин за изхвърляне в атмосферата на дима от котела, като коминът е по-нисък от билото на съседните жилищни сгради. Строежът е определен за незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, изграден без договор в нотариална форма със съсобственика, без разрешение за строеж и без ПУП. При така направеното описание е наредено премахването на "Отоплителна инсталация към първи жилищен етаж на 2 МЖ".

При тези данни съдът намира, че административният орган е нарушил процесуалните правила при издаването на процесната заповед, а именно, без да е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение по случая. В производството по издаване на заповедта за премахване, от административния орган не е установено какво представлява строежът – нова отоплителна инсталация или ремонт на съществуваща инсталация. В хода на административното производство по издаване на заповедта за премахване от административния орган дори не са изяснени параметрите на строежа, който е наредено да бъде премахнат. Не става ясно какъв е точно обемът на разпореденото за премахване. Тази неяснота на предмета на административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Като не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на отоплителна инсталация към първи жилищен етаж, без да събере необходимите доказателства и да извърши преценка дали целият или част от строежа се явява незаконен, административният орган постановява акта си при съществено нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая кметът на община Кюстендил не е изпълнил задължението си по чл. 225а ЗУТ да установи по вид, местоположение и точно да индивидуализира проверявания обект в заповедта, което е от съществено значение за последващото изпълнение след влизането й в сила. Нарушението на формата на заповедта, поради липсата на яснота на волеизявлението на административния орган, представлява и пречка за излагането на съображения по неговата компетентност във връзка с категорията на наредения за премахване строеж.

Съгласно нормата на чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материалните предпоставки на разпореденото с него. В случая твърденията в административния акт не са достатъчни за разясняване на фактическата обстановка.

По изложените съображения процесната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски, който съгласно представен списък са в общ размер на 618,66 евро, от които 5.11 евро – държавна такса и 613.55 евро - адвокатско възнаграждение. Направено възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, доколкото същото е под минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РД-00-3508/28.08.2025 г., издадена от кмета на община Кюстендил.

ОСЪЖДА община Кюстендил да заплати на Г. Г. С. от [населено място] направените по делото разноски в размер на 618.66 (шестотин и осемнадесет евро и петдесет и пет цента) евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: