Решение № 2281 от 17.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2281 гр. Варна, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110104891 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът „Й.Б.“ ООД - в несъстоятелност, представляван от синдика Й.

К. К., твърди, че с Решение № ** от 05.05.** г. по търговско дело № **/** г. по описа на Окръжен съд - Варна, вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на **.** г., по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, определена е начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017 г., и е допуснато обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството. Със същото решение дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно. С Решение № ** от 24.08.** г., вписано в ТРРЮЛНЦ на 24.08.** г., съдът по несъстоятелността е възобновил производството, свикал е първо събрание на кредиторите за 10.09.** г. и е назначил синдик на дружеството.

Излага, че „Й.Б.“ ООД - в несъстоятелност има открита сметка в „А.“ АД с № **, IBAN **, от която са извършени плащания на обща стойност 14 307.98 лева след вписване в ТРРЮЛНЦ на решението за обявяване в несъстоятелност, респ. на общия запор върху вземанията на дружеството.

Сочи, че плащанията са извършени в периода от 01.06.** г. до 28.10.** г. по нареждане от управителя на дружеството Анг.Р.Г., като част от тях са в негова полза, а други – в полза на трети лица.

Навежда доводи, че на основание чл. 621 ТЗ във вр. с чл. 507, ал. 3 ГПК от деня на вписване в ТРРЮЛНЦ на решението за обявяване в несъстоятелност, от който момент се смятат запорирани вземанията на длъжника по отношение на трети добросъвестни лица /чл. 715, ал. 1 ТЗ/, 1 третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него суми.

Поддържа, че макар правомощията на органите на „Й.Б.“ ООД - в несъстоятелност да са прекратени с Решение № 131 от 05.04.** г. по търговско дело № **/** г. на ВОС, вписано в ТРРЮЛНЦ на 07.04.** г., запорът е наложен още с вписване на решението за обявяване на несъстоятелност /**.** г./. Счита, че независимо че съдът по несъстоятелността не е прекратил правомощията на органите на длъжника с решението за обявяване в несъстоятелност и не е лишил длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, запорът се счита за наложен още на **.** г. В подкрепа на изложеното се позовава на действието на вписването, уредено в чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно които вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а представените актове по чл. 5 се смята, че са станали известни на третите лица от момента на обявяването.

Основава претенцията си на твърдения, че при извършване на плащанията от процесната сметка ответното дружество е действало недобросъвестно, със знание, че „Й.Б.“ ООД е обявено в несъстоятелност и върху неговото имущество е наложен общ запор. Последното е довело до намаляване имуществото на ищеца, от което могат да се удовлетворят кредиторите на несъстоятелността.

Поддържа, че на основание чл. 452, ал. 3 ГПК във вр. чл. 621 ТЗ синдикът може да иска плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило, след като е наложен запорът.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 14307.98 лева, заплатена на трети лица от сметката на „Й.Б.“ ООД - в несъстоятелност в „А.“ АД с № **, IBAN **, след налагане на общ запор и възбрана на имуществото на „Й.Б.“ ООД - в несъстоятелност с Решение № ** от 05.05.** г. по търговско дело № **/** г. по описа на Окръжен съд - Варна, вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на **.** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане.

Oтветникът „А.“ АД е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Излага следните доводи за недопустимост на иска:

Поддържа, че не е пасивно процесуално легитимиран, тъй като не е кредитор или трето лице, получило плащане от ищеца нито е в неизпълнение на задължение към ищцовото дружество. Заявява, че единствено е изпълнил задължението си за предоставяне на платежна услуга съгласно сключения с „Й.Б.“ ООД договор от 09.03.** г. съобразно нареждането на оправомощения представляващ дружеството - управителя Анг.Р.Г..

Счита, че предявеният иск не е от категорията искове, предвидени в ТЗ за попълване масата на несъстоятелността. Навежда доводи, че ако се приеме противното, след откриване на производство по несъстоятелност, 2 компетентен е съдът по несъстоятелността, като се позовава на чл. 621а ТЗ.

Навежда доводи, че единствено ощетен кредитор, но не и синдикът е легитимиран да предяви този иск.

Поддържа, че искът е предявен след изтичане на преклузивния едногодишен срок от откриване производството по несъстоятелността.

Твърди, че не е налице основание за ангажиране гражданската отговорност на „А.“ АД, тъй като не е получател на претендираната сума, а само е изпълнило платежни операции в изпълнение на нарежданията на законния представител на ищцовото дружество, който не е бил лишен от правомощията да представлява дружеството и да се разпорежда с имуществото му. Поради изложеното смята, че синдикът следва да насочи претенциите си към лицата, които са получили средствата по посочените в исковата молба платежни операции и към управителя на дружеството.

Развива подробни съображения за неоснователност на иска в следния смисъл:

Излага, че на 09.03.** г. между „Й.Б.“ ООД и „А.“ АД са сключени договор за платежни услуги и договор за откриване и водене на сметка за електронни пари, въз основа на които ответното дружество предоставяло на ищеца платежни услуги, изразяващи се в откриване и водене на сметка за електронни пари, вкл. издаване и обратно изкупуване на електронни пари и извършване на платежни операции с тях; издаване и обслужване на платежна карта, свързана със сметката за електронни пари и получаване на плащания от трети лица на физически ПОС терминални устройства и онлайн плащания от трети лица. Договорите били периодично актуализирани. Сочи, че на 26.03.** г. на лицето К. Й.ова Г. са предоставени достъп и права до онлайн профила на „Й.Б.“ ООД за платежната услуга.

Заявява, че в първоначално сключения договор за откриване и водене на сметка за електронни пари е предвидено задължение на клиента да предоставя на „А.“ АД актуална, пълна и точна информация за своя правен статус, както и да поддържа съответната информация винаги актуална и точна през времето на ползване на услугата и действие на договора и в случай на каквато и да е промяна в информацията, предоставена от него, ищцовото дружество се е съгласило и е поело задължение незабавно да актуализира информацията в своя онлайн профил. В актуализирания текст на договора, действащ към датата на откриване на производство по несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност на ищцовото дружество, както и към датата на прекратяване на договора /09.05.** г./ изрично е предвидено задължението на ищеца да уведоми незабавно „А.“ АД, в случай че по отношение на него бъде открито производство по несъстоятелност. Твърди, че „Й.Б.“ ООД не е изпълнило това свое задължение, макар че производството по несъстоятелност е образувано по молба на управителя му. Дружеството не изпълнило задължението си да уведоми ответника и за вписаната на 20.10.** г. в ТР промяна в състава на съдружниците. Независимо от обявяване на дружеството в несъстоятелност, управителят на последното продължил да ползва платежните услуги, предоставяни от „А.“ АД.

3

Потвърждава, че за периода от 01.06.** г. до 28.10.** г. са извършени описаните в исковата молба платежни операции в общ размер от 14 307.98 лева, като подчертава, че те са извършени по нареждане на управителя на „Й.Б.“ ООД, чиито правомощия в този период не са били ограничени. Те били прекратени едва с Решение № 131/05.04.** г., постановено по т.д. № **/** по описа на Окръжен съд - Варна и вписано в ТРРЮЛНЦ на 07.04.** г. Допълва, че в разглеждания период не е бил назначен синдик на дружеството, а производството по несъстоятелност е било спряно. Поддържа, че „А.“ АД е изпълнило уреденото в ЗПУПС задължение да изпълнява незабавно платежните нареждания, извършени от надлежно оправомощени лица.

Ответникът заявява, че не е получател на претендираните суми, поради което счита, че синдикът следва да насочи претенциите си към насрещните страни по сделките, които са получили плащания от ищеца, както и спрямо управителя, който лично е изтеглил парични средства в брой от сметката на дружеството.

Заявява, че на 18.02.** г. „А.“ АД е блокирало сметката за електронни пари на „Й.Б.“ ООД и на 21.02.** г. изпратило уведомление до назначения синдик, че прекратява сключения договор за платежна услуга с 2-месечно предизвестие, както и условията на обратно изкупуване на електронните пари и таксите, които се начисляват при липса на съдействие и неизкупуване обратно на електронните пари, съгласно изискванията на ЗПУПС. Сочи, че синдикът не е отговорил на уведомлението. На 09.05.** г. договорът за предоставяне на платежна услуга бил прекратен, а синдикът не поискал обратно изкупуване на електронните пари по сметката за електронни пари при .А.“ АД.

Навежда доводи, че производството по несъстоятелност съдържа особени правила за налагането на запора, поради което не всички правила на ГПК са приложими към него. Позовава се на чл. 715, ал. 3 ТЗ, който свързва налагането на запора с вписване на решението за обявяване в несъстоятелност в ТРРЮЛНЦ, а не с получаване на запорното съобщение, както чл. 450, ал. 3 ГПК. Поддържа, че разликите в налагане на запора предпоставят и разлика в действието му и конкретно – възможността за реализиране на отговорност на третото задължено лице. Поддържа, че чл. 451, ал. 1 ГПК е неприложим към производството по несъстоятелност поради наличието на особени правила в ТЗ относно ограничаването/лишаването на правомощията на длъжника да се разпорежда с имуществото си. Изтъква, че в производството по несъстоятелност да предвидени специални форми на защита, сред които настоящият иск не попада. Счита, че дори да се приеме, че чл. 507, ал. 3 ГПК е приложим в случая, за нарушението му законът не предвижда отговорност на третото задължено лице по запора да заплати стойността на извършените платежни операции. Намира за неприложима в производството по несъстоятелност и отговорността по чл. 452, ал. 3 ГПК. Сочи, че целта на връчване на запорното съобщение по реда на ГПК е да бъде информирано третото задължено лице, че длъжникът няма право повече да се разпорежда с вземането и съдебният изпълнител да получи информацията по чл. 508 ГПК.

Същевременно, в процесния казус производството по несъстоятелност е 4 открито, дружеството е обявено в несъстоятелност, но управителят му не е десезиран. При това съгласно чл. 635, ал. 1 ТЗ длъжникът действа самостоятелно. Счита, че вписването на общия запор по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ не е равнозначно на получаване на запорно съобщение, поради което не може да бъдат приравнени последиците за третото лице в случай на изпълнение на задължение към длъжника.

Моли производството по делото да бъде прекратено, а в условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени разноски.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на иска.

Процесуалната легитимация на страните се определя от наведените с исковата молба твърдения, а обстоятелството дали същите се потвърждават от събраните доказателства е въпрос на основателност на претенцията. От наведените в исковата молба твърдения, че ответникът е изпълнил платежни операции след налагане на запор върху вземанията на ищеца, вследствие на което в правната сфера на ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в намаляване имуществото му, следва, че страните са процесуално легитимирани.

Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35c98b8b-9001-480c-bc97-34634d71dc38