Решение № 11439 от 22.12.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 11439

Бургас, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20257040702009 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и е образувано по повод жалбата на Д. С., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с [ЛНЧ], представлявана от пълномощника адв. Д. Г. О., против Заповед № ЗСПД/Д-А/14975 от 30.09.2025 г., издадена от началник на отдел „СЗ“ в дирекция „Социално подпомагане“- Бургас. С обжалваната заповед е отказана на жалбоподателката еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон. В нея се сочи, че по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците жалбоподателката има право на социално подпомагане, като чужд гражданин с предоставена временна закрила. Наред с това се сочи, че отпускането на социални помощи за лица с предоставена временна закрила е предвидено в Закона за социалното подпомагане, а претендираната помощ представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция в чл. 2, ал. 2 от ЗСП. На следващо място е отбелязано, че разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД противоречи на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето и не е съобразена с чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. По същество се иска отмяна на заповедта и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваната заповед на основанията, изложени в жалбата. Претендира разноски.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. С писмена молба заявява становище за неоснователност жалбата, като излага подробни съображения. Счита, че в случая не са изпълнени условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като сочи, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор, а между Република България и Република Украйна не е подписан договор за социална сигурност. Отбелязва, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, съгласно Закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане, но не и на помощи по Закона за семейни помощи за деца, които са семейни, а не социални помощи. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателката Д. С. е депозирала в ДСП- Бургас заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-А/14975 от 16.09.2025 г., с искане да бъде отпусната за детето С. Н. еднократна помощ по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца- за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас. В заявлението същата е посочила, че е гражданин на Украйна и има регистриран настоящ адрес в [населено място], [улица]. Декларирала е, че е [семейно положение] за С. С. С.- гражданин на Иран и от брака е родено детето Н., което е записано в училище за учебната 2025/2026 г. и живее постоянно в страната.

След запознаване със съдържанието на заявлението-декларация и приложените към него писмени доказателства, на 26.09.2025 г. социален работник е отразил върху заявлението, че заявителката не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Посочил е, че право на помощ имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, а такъв договор с Украйна не е сключен.

След проведен предварителен контрол относно съответствието на заявлението с нормативните изисквания и спазването на нормативно регламентираните срокове, началникът на отдел „СЗ“ в Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас е издал оспорената Заповед № ЗСПД/Д-А/14975 от 30.09.2025 г., с която е отказал исканата помощ по съображения, че не са налице установените в чл. 3, т. 5 от ЗСПД материалноправни предпоставки.

По делото е приложена регистрационна карта на чужденец, акт за раждане и служебна бележка № РД-21-475/12.09.2025 г., издадена от директора на Основно училище „Княз Борис І“- [населено място], в уверение на това, че детето Н. С. е записано във ІІб клас за учебната 2025/2026 г.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен със Заповед № 0201-РД01-0271 на директора на ДСП- Бургас, в сила от 22.07.2024 г. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД да издава заповеди за отпускане на семейни помощи за деца.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите имат право на социално подпомагане, а на основание чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД. По отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Така предвиденото ограничение не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година. Според нормата на чл. 13, т. 2 на същата държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон изрично е предвидено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане (в този смисъл Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г.), следва да се приеме, че по отношение на лицата- чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

С нормата на чл.10а от ЗСПД е предвидено отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, при условие, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Д. Н. С. е записано във IІ-ри клас за учебната 2025/2026 г., живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. На членовете от семейството е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ, видно от приложените регистрационни карти. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл.10а от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ за покриване част от разходите на семейството в началото на учебната година. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, и следва да бъде отменена, като на основание чл. 173, ал.2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Д. С. с вх. № ЗСПД/Д-А/14975 от 16.09.2025 г., при спазване дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да бъде уважено искането на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като размерът му не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В случая тези предпоставки са налице- осъществена правна помощ от адв. Д. Г. О. и постановено позитивно решение за представляваната от него страна, поради което и с оглед своевременно заявеното искане, следва да се определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лева. Разноските за адвокатско възнаграждение следва да се възложат върху юридическото лице Агенция за социално подпомагане, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, поради неоснователно предизвикания от последния правен спор.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А/14975 от 30.09.2025 г., издадена от началник на отдел „СЗ“ в дирекция „Социално подпомагане“- Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на директора на началника на отдел „СЗ“ в дирекция „Социално подпомагане“- Бургас за произнасяне по заявлението-декларация на Д. С. с вх. № ЗСПД/Д-А/14975 от 16.09.2025 г., при спазване на указанията, дадени с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на адв. Д. Г. О. от АК- Бургас с личен № ********** сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д. С. в производството по адм.дело № 2009/2025 г. по описа на Административен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Съдия: