Решение № 139 от 24.06.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. ЛЕВСКИ, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20214410100795 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред РС - Левски са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от ***** АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от главния изпълнителен директор ***** и изпълнителния директор *****, чрез пълномощника гл.юрисконсулт ***** против Б.Н.А.., ЕГН**********, с адрес: *****.

В исковата молба се твърди, че ***** АД /с предходно наименование ***** АД/ е предоставила на ответницата Б. Н. А. потребителски кредит по силата на Договор за кредит експресо №284024402220 от 06.04.2016 г. в размер на 5 000лв. Кредитът бил изцяло усвоен по сметка №6127449935.

Срокът на договора бил до 05.05.2021г., като падежното число по кредита е всяко 05 число на месеца.

При погасяването на кредита били допуснати нередовности в плащанията на вноските по кредита - забава, поради което банката обявила предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 10 и чл. 11 от Част II на договора за кредит. Тази забава била налице по отношение на дължимите вноски от м. декември 2016 г., като до кредитополучателя било изпратено писмено уведомление, с която бил информиран, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем.

Твърди, че броят, размерът и падежът на непогасените месечни вноски по лихва и/или главница до датата на изискуемост са: 46 бр. вноски, за периода от 05.12.2016г. до 05.09.2020г., като размерът на всяка вноска е 1

108,19 лева.

Посочва, че върху неплатените вноски било начислено обезщетение за забава съгласно т. 9 от Част I на договора за кредит, като общия размер е в размер на 658,63 лв. Писмената покана била връчена лично на кредитополучателя на 14.09.2020г., което се установявало от приложеното известие за доставяне. След датата на настъпване на изискуемостта до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК било начислено единствено обезщетение за забава в размер на законна лихва съгласно Тълкувателно решение №3/2017г.

В исковата молба се твърди, че „***** АД, като правоприемник на ***** АД е подала заявление по чл. 417 от ГПК и се е снабдила със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника.

Заявлението по чл. 417 от ГПК било уважено от РС Левски, като са били присъдени разноски по ч.гр.д. в размер на 136.35 лв.- държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

След издаване на заповедта за незабавно изпълнение на 29.09.2021г. било образувано изпълнително дело при ЧСИ Т.К. рег. № 815 под № 1063/2021 г.

В исковата молба се посочва, че на 03.11.2021 г. „***** АД като правоприемник на ***** АД /с предходно наименование ***** АД/ получила Разпореждане, постановено по ЧГД 121/2021 г. по описа на РС Левски, с което съдът им указал, че могат да предявят иск за установяване на вземането си срещу Б.Н.А.. в едномесечен срок от получаване на съобщението, поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Ищецът намира, че от представеното по ч.гр.д. № 121/2021 г. на РСЛевски извлечение от счетоводните книги на Банката било видно, че към 15.01.2021г. Б.Н.А.. не е погасила задълженията си към банката и дължи: обща сума в размер на 6817.56 лева, от които: 4 611.98 лева - главница; 1 162.57 лева договорна лихва за периода от 05.12.2016 г. до 13.09.2020г. дължима на основание чл. 8 от Част I от договора за кредит; 658.63 лева лихва за забава от 05.12.2016 г. до 12.03.2020 г., дължима на основание чл. 9 от Част I от договора за кредит; 203.65 лева лихва за забава от 14.05.2020 г. до 13.09.2020 г., дължима на основание чл. 9 от Част I от договора за кредит;

153.73 лева лихва за забава от 14.09.2020 г. до 13.01.2021 г., законна лихва, дължима съгласно Тълкувателно решение №3/2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.01.2021г.

Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, ч е към 15.01.2021 г. - датата на подаване в РС Левски на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, ответникът Б.Н.А.. с ЕГН ********** дължи на „***** АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ***** сумите:

4 611.98 лева главница по извлечение от счетоводни книги по Договор за кредит експресо №284024402220 от 06.04.2016 г.; 1 162.57 лева договорна лихва за периода от 05.12.2016 г. до 13.09.2020г.; 658.63 лева лихва за забава от 05.12.2016 г. до 12.03.2020 г.; 203.65 лева лихва за забава от 14.05.2020 г. до 13.09.2020 г.; 153.73 лева лихва за забава от 14.09.2020 г. до 13.01.2021 г., законна лихва върху главницата, считано от 15.01.2021г. до изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски в заповедното производство 2 236.35 лв. за деловодни разноски, от които 136,35 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение и в настоящето производство разноски - доплатена държавна такса, депозит за вещо лице, включително и юрисконсултско възнаграждение размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Представя писмени доказателства.

Отправя искане ако ответникът не признае иска, съдът да допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице счетоводител, което след като се запознае с приложените към исковата молба доказателства и извърши справка в счетоводството на „***** АД да отговори на следните въпроси:

- Усвоен ли е от кредитополучателя Б.Н.А. предоставен съгласно Договор за кредит експресо №284024402220 от 06.04.2016 г. кредит в размер на 5 000 лева и на коя дата;

- Какви суми са постъпили за погасяване на кредита - за главница и за лихви, в какъв размер и на кои дати;

- От коя дата е преустановено плащане на суми за погасяване на кредита -главница и лихви;

- Какъв е броят и размерът на вноските с настъпил падеж към 15.01.2021 г. -датата на подаване в РС-Левски;

- Какъв е размерът на дължимите суми към 15.01.2021 г. - датата на подаване в РС-Левски на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, и към датата на образуване на настоящето дело.

Отправено е искане при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение по делото.

С оглед становището на ответника по предявения иск, моли да бъде дадена възможност за допълнителни доказателствени искания.

Моли да бъде приложено ЧГД № 121/2021 г. на Районен съд Левски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на особения представител на ответника, не е изразено становище по иска и не са направени доказателствени искания.

В с.з. ответникът се представлява от особен представител.

Особеният представител моли съда да остави без уважение предявения иск. Счита, че вземанията са погасени по давност предвид изтеклата 5годишна давност към настоящия момент и на това основание да се отхвърлят като неоснователни предявените искове.

Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното към делото ч.гр.д. №121/2021г. по описа на РС – Левски, ищецът е подал на 19.01.2021г. до РС – Троян заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Производството по частно гражданското дело е прекратено от РС – Троян и делото е изпратено по подсъдност на РС – Левски. Състав на РС – Левски е издал Заповед №60 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като е разпоредил ответникът (длъжник) да заплати на ищеца сумата от 4611.98 лв. – главница, 1162.57 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 05.12.2016 г. до 13.09.2020г.; сумата от 658,63 3 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 05.12.2016г. до 12.03.2020г.; сумата от 203,65 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 14.05.2020г. до 13.09.2020г.; сумата от 153,73 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 14.09.2020г. до 13.01.2021г., законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2021г. до пълното изплащане на вземането и сумите от 136, 35 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит е, че банката е предоставила на ответника в качеството му на кредитополучател потребителски кредит в размер на 5000.00 лв. за задоволяване на негови лични и на семейството му нужди, с размер на погасителните вноски (месечни анюитети) 108,19 лв. за период от 60 месеца., като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите такси, разноски, лихви.

На кредитополучателя е отпусната паричната сума, предвидена в договора.

Основно задължение на заемателя е да върне заетата сума в уговорения срок.

Страните са договорили кредитът да бъде погасен на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в Погасителния план, неразделна част от договора.

Погасителните вноски се заплащат до 5- число на месеца, като крайният срок за погасяване на кредита, вкл. дължимите лихви е до 05.05.2021г. общият брой на погасителните вноски е 60. При неиздължаване (изцяло или частично) на месечен анюитет в предвидените в договора срокове договорената лихва се увеличава с наказателна надбавка.

Съгласно договора при възникване на просрочено плащане на задължение по настоящия договор със забава над 90 дни Банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо.

Предвидено е в договора, че всички известия между страните ще се смятат за правилно адресирани, ако са изпратени на адреса на страната, посочен в началото на настоящия договор. При промяна на този адрес, както и при всяка следваща промяна на адреса Кредитополучателят е длъжен да уведоми Банката писмено. В противен случай за п равно валиден между страните ще се счита последният адрес, посочен писмено съгласно договора.

Особеният представител на ответника не оспорва твърденията на банката, касаещи сключения потребителски кредит, усвоената от ответницата сума, договорения погасителен план, наличието на неизпълнение от страна на ответницата и издаването на заповед за незабавно изпълнение. Счита, че вземанията са погасени по давност.

Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и в тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на претендираното право, а именно валидно облигационно задължение по договор за кредит, възникването и надлежното упражняване на факта на предсрочна изискуемост, размера на претендираното вземане по отделни пера и изпълнение на задълженията от страна на кредитора по договора.

Ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане, а при доказване изложените обстоятелства от ищеца, да установи, че е заплатил процесната сума.

4

По отношение на възражението за изтекла 5- годишна давност, направено от особения представител на ответницата:

По силата на чл. 133 ГПК с изтичането на срока за отговор на исковата молба ако ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи това по – късно. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Възражението е направено след приключване на съдебното дирене и даване на ход по същество.

Според задължителната съдебна практика правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.1 от ГПК. В този смисъл направеното възражение за изтекла давност е преклудирано.

Отделно от това, погасителната давност може да се определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване.