Решение № 1294 от 16.02.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, .............2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА при участието на секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16498 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от С.М., гражданин на

САЩ, против Д.И.Ц. и Д.Б.А. иск с правно основание чл.119, ал.2 от КМЧП за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно решение на територията на Република България.

Ищецът твърди, че срещу ответниците било постановено неприсъствено решение по дело № А-10-621684-С на Окръжен съд, окръг Кларк, щата Невада, САЩ, което подлежало на изпълнение. С решението ответниците били осъдени да заплатят на ищеца сумата от 4 945 930 щатски долара – обезщетение за нарушение на договор, ведно с лихвите до датата на съдебното решение./уточняваща молба от 21.04.2016г./. Моли съда да признае и допусне изпълнение срещу ответниците на територията на България на неприсъственото решение от 22.05.2013г. по дело № А-10-621684-С на Окръжен съд, окръг Кларк, щата Невада, САЩ. Ответникът Д.А. оспорва иска, като прави следните възражения: твърди, че искът бил недопустим, тъй като не било представено валидно съдебно решение, а извадка от съдебен акт, представляваща електронно архивирано копие на документ; преводът на документа бил неясен и неточен; не било представено удостоверение по чл.119, ал.2 от КМЧП; ответникът, посочен в решението, не бил идентичен с ответника по делото; не било ясно защо изобщо ответникът е конституиран и участвал, като страна по делото пред чуждестранния съд – съдружник ли е в „И С.Т.И.И.” , под каква форма е участвал в това дружество, кои са другите 10 ответника по това дело; от решението не ставало ясно каква е ставката по лихвата, същата не била конкретизирана; не било ясно как са осъдени ответниците да заплатят дължимата сума – солидарно или разделно; нарушен бил чл.117, ал.1, т.1 от КМЧП – чуждестранният съд не бил компетентен, съобразно разпоредбите на българското право да постанови решението, тъй като постоянният адрес на ответника не бил в окръг Кларк, щата Невада, САЩ; чуждият съд не обезпечил участието на ответника в процеса – не били спазени изискванията на Хагската конвенция от 15.11.1965г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела; не били спазени и изискванията на чл.605 от ГПК; ответникът не бил представляван от процесуален представител по делото, не бил участвал лично в процеса, не му били връчени по законен ред препис от ИМ и не бил уведомен за заседанието на съда, не бил призован по реда на чл.46 -47 от ГПК; решението противоречало на обществения ред на Република България, съгласно чл.117, т.5 от КМЧП; прави възражение за изтекла погасителна давност. Ответницата Д.И.Ц. оспорва иска, като прави следните възражения: твърди, че представеното съдебно решение било недействително и нищожно, не съществувало такова решение, липсвал изпълнителен титул; не бил ясен процесуалния ред за водене на делото; не било ясно как са осъдени ответниците – солидарно или по друг начин, не били ясни отношенията и процесуалните качества на съищците; нарушен бил чл.117, т.1 от КМЧП - чуждестранният съд бил некомпетентен, според разпоредбите на българското право, да решава подобен правен спор; нарушен бил чл.117, т.2 от КМЧП - на ответницата не бил връчен в срок и по предвидения процесуален ред препис от ИМ, не била редовно призована, не могла да упражни право на защита; допускането и изпълнението на решението противоречало на българския обществен ред; ищецът не обосновал активната си легитимация, нямал правен интерес от завеждане на искането, тъй като не бил носител на претендираното право; не била на лице идентичност между лицето, посочено в решението, и ответницата; декларацията, представена от ищеца с ИМ, не идентифицирала еднозначно ищеца, нито ответниците – физически лица, нито посоченото търговско дружество и не изхождала от надлежно лице; между страните не съществували твърдяните правоотношения; липсвали реквизити по чл.127, ал.1, т.4, 5 и ал.2 от ГПК; ответницата не дължала претендираните суми; вземанията били погасени по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.119, ал.2 от

КМЧП, вр. чл.117 от