Решение № 168 от 30.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000150 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 51 от 06.02.2025 година, постановено по т. дело № 744/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен предявеният от О. М. Б., ЕГН **********, действащ като малолетен чрез неговата майка и законен представител М. П. Б., ЕГН **********, двамата от гр.П., ул. „К.“ №**, против Застрахователно дружество „Б.И.“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.Б.“ №**, иск за заплащане на сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, станало на 29.03.2021г. в гр.П., на ул. „Л.“, с участието на лек автомобил „О.А.“ с рег. №*******, управляван от С.С.Б..

Осъден е О. М. Б., ЕГН **********, действащ като малолетен чрез неговата майка и законен представител М. П. Б., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.“АД, ЕИК *********, сумата 2 749 лева 1 разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адвокат А. С. като процесуален представител на ищеца О. М. Б., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител М. П. Б..

Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Оспорен е изводът на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение на водача на лекия автомобил, причинил процесното ПТП.

Изложени са подробни съображения за наличието на такова, установено със събраните доказателства. То, според жалбоподателя, се изразявало в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради несъобразяване на скоростта на движение на автомобила с възможността дете да навлезе на платното на движение и/ или да се появи от зоната с ограничена видимост, както и в несвоевременното реагиране на водача на възникналата опасност чрез задействане на спирачната система. Поддържа се, че данните по делото сочат на това, че ищецът е излязъл на платното със спокойно бягане и че в тази ситуация водачът на автомобила е бил в съС.ие да предотврати удара при своевременна реакция и при установената скорост на движение от 29,69 километра в час. Цитирана е съдебна практика, според която преценката за наличие на виновно и противоправно поведение на водача включва не само възможността или невъзможността за предотвратяване на произшествието към момента, в който опасността е станала видима за водача, но и предвиждането на възможността за такава в зони на ограничена видимост поради наличие на спрели автомобили и при поставени знаци за повишено внимание заради възможността от внезапна поява на деца на платното за движение.

В жалбата са изложени и подробни съображения, свързани с броя и вида на претърпените от ищеца неимуществени вреди, проведеното лечение, възстановителния период и отражението им върху начина на живот на ищеца, както и с дължимия справедлив размер на обезщетението за тях, с оглед и на инфлационните процеси в страна през последните три години.

Изложени са и доводи за неоснователност на възражението за съпричиняване. Те се свеждат до това, че пострадалият ищец е дете, което не би могло да прояви в достатъчна степен съзнателност за дължимото поведение и последиците от нереализирането му, за да се приеме, че то е 2 противоправно. По този въпрос е цитирана практика на ВКС, касаеща липса на съпричиняване от пострадалото дете, но в друга хипотеза, когато детето е било пътник в МПС и се е возило без използване на обезопасителна система.

Цитирана е и разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, вменяваща на водачите задължението да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците и особено към определени категории от тях, сред които и децата. При условията на евентуалност е посочено, че ако се приеме наличието на принос от пострадалия, той следвало да бъде определен на не повече от 20% при преценка на тежестта на извършените нарушения и отчитане на обстоятелството, че пострадалият не може да формира правно валидна воля.

По тези съображения се иска отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд и постановяване на ново по същество, с което да се осъди застрахователното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.03.2021 година, до окончателното му изплащане.

Има и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ЗД „Б.И.“ АД, чрез адвокат С. М., с изразено становище за нейната неоснователност.

Развити са подробни съображения за неоснователност на доводите от въззивната жалба за незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Поддържа се, че със събраните доказателства е установено, че появата на детето пред автомобила е било непредвидимо и непредотвратимо препятствие за водача на автомобила. Цитирано е ТР № 61 от 26.12.1983 година по н.д.

58/83 година на ОСНК, като се твърди, че според съдържащото се в него разрешение детето представлява опасност за движението само когато се възприеме от водача или когато той е бил длъжен да го възприеме, щом се е намирало на пътя, респ. че липсва противоправно поведение, ако детето се е появило в опасната зона и водачът не е могъл обективно да го възприеме предварително. Посочено е освен това, че макар застрахователят да не е оспорил заключението на вещото лице С., това не означавало, че се е съгласил с изводите му. Поддържа се, че изводите на вещото лице били произволни, необосновани и противоречали на изводите на четири други вещи лица, изготвили заключения в досъдебното производство, както и че не се основавало на обективни данни. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивното 3 производство.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от него иск, като е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на законосъобразността на първоинстанционното решение правомощията на въззивната инстанция са тези, посочени в т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, като произнасянето е ограничено от оплакванията, изложени във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършилите пълнолетие деца.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от малолетния О. М. Б., чрез неговата майка и законен представител М. П. Б., срещу ЗД „Б.И.“ АД. Предявен е осъдителен иск за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на пътно-транспортно произшествие.

Обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, са следните:

Твърди се, че на 29.03.2021г. той е бил ударен от лек автомобил О.А. с рег.№*******, управляван от С.С.Б. в град П., на ул. „Л.“ №*, докато пресичал пътното платно, след като слязъл от тротоара и преди да достигне осевата линия. Посочено е, че преди мястото на инцидента има два пътни знака за преминаване на деца и за ограничаване на скоростта до 30 км/ч, тъй като близо до мястото на удара има детска градина и там често пресичат деца. При ПТП били причинени телесни увреждания на ищеца, включващи закрито счупване на тялото /диафизата/ на бедрената кост и контузия на главата. След ПТП той бил откаран в болница със силно деформирано и оточно ляво бедро, 4 с невъзможност за движение и силна болка. Извършена била операция за наместване на фрактурата с вътрешна фиксация- заключваща плака за дистална тибия, лява, с 10 броя кортикални винтове. След това била необходима смяна на превръзките през 2-3 дни до сваляне на конците на четиринадесетия ден. Твърди се, че болките на ищеца били изключително интензивни, той бил подложен на стрес заради болничния престой и заради неизвестността от това какви ще са последиците за здравето му. Около месец след ПТП ищецът бил на памперс и инвалидна количка, като имал предписание да не стъпва на оперирания крак два месеца и да не провежда ЛФК. Той изпитвал неудобство от невъзможността да се обслужва сам и от необходимостта да бъде на грижите на други лица. Ищецът се изправил и започнал да прохожда постепенно с помощта на патерица в края на месец април и през месец май 2021 година, като изпитвал болки и дискомфорт при движение и накуцвал. През месец септември на ищеца била извършена втора операция за премахване на металните тела от крака му, заради което бил отново в болница през периода от 15 до 18.09.2021 година. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба / 20.10.2021 година/ той не е възстановен напълно, накуцва, не може да спортува, да ходи на училище, да контактува с приятели, изпитва болки и чувство за непълноценност, като тези ограничения рефлектират и върху психическото му здраве.

Твърди се, че към датата на ПТП автомобилът, който го е причинил, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД. Посочено е, че за процесното ПТП е образувано ДП №**/21г. по описа на Пътна полиция - П..

При така изложените обстоятелства е формулирано искане да се осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното му изплащане.

Ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер. В преклузивния срок – с отговора на исковата молба, е направено и възражение за съпричиняване от ищеца в размер на не по-малко от 70%, изразяващо се в нарушаване на разпоредбите на ЗДвП, установяващи задълженията за пешеходците при пресичане на пътното платно. Поддържа се, че той не е пресичал на пешеходна пътека и е нарушил изискванията на чл. 32, чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Оспорил е и дължимостта 5 на законната лихва върху обезщетението от датата на увреждането, като поддържа, че искането не е съобразено с разпоредбите на КЗ и практиката на ВКС по този въпрос.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, във връзка с чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД.

Акцесорната претенция за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, причинил ПТП – лек автомобил О.А. с рег.

№********* по застрахователна полица ********************* в ответното застрахователно дружество към датата на ПТП 29.03.2021 година, е безспорно обстоятелство между страните.

Ищецът е сезирал ЗД „Б.И.“ АД със застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена на 07.05.2021 година. Това обстоятелство се установява както от приложеното на стр. 27 известие за доставяне, така и от изготвения от застрахователното дружество отговор с писмо изх. № НЩ -3217/12.05.2021 година. С това писмо, както и с последващите такива от 27.05.2021 година и 30.09.2021 година застрахователят е уведомил ищеца, че няма основание да удовлетвори претенцията му поради липса доказателства за настъпилото ПТП, за причинените му увреждания и за влязъл в сила акт от наказателното производство, като е поискано представянето на допълнителни такива.

Безспорно е, че застрахователят не е определил и изплатил обезщетение към датата на завеждане на исковата молба и до настоящия момент. Обсъдените обстоятелства и доказателства обосновават допустимост на предявения иск съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, която предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.