Решение № 229 от 21.09.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 491/2023
- Вид
- Решение № 229
- Подписан
- 21.09.2023
- В сила
- 15.01.2024
- Състав
- МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.100,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.140,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175,ал.3,пр.1 · Закон за движението по пътищата
- член 213 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 229 гр. К., 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510200491 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №23-0284-000507 от 29.03. 2023г., издадено от началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на И. С. Т., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, са наложени: административно наказание- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените съображения се свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно. В съдебното заседание въззивникът не се явява, но се представлява.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт депозира писмено становище за неоснователност на жалбата и настоява обжалваното наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и правилно.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2, предл.1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера 1 на наказаното лице.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 12.04.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 24.04.2023г.- в предвидения в закона преклузивен срок. Това прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, е приел за установено следното от фактическа страна:
На 29.09.2021г. в 16.20ч. в гр. К. по улица „А.С.“ до №41 в посока север-юг И.
С. Т. е управлявал МПС- товарен автомобил „Дачия Докер“, което не е регистрирано по надлежния ред към момента на извършване на проверката от контролните органи и от направената справка в ОДЧ-РУ-Казанлък. На И. С.
Т. е съставен АУАН сер. GА, бл.№480598/29.09.2021г. за нарушение по чл.140,ал.1, предл.I-во от ЗДвП, който е прекратен на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН по повод на образувана проверка по описа на РУ-Казанлък за престъпление по чл.345,ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е издадена мотивирана резолюция.
АНО приел още, че административно-наказателното производство е образувано по реда на чл.36,ал.2 от ЗАНН за реализиране на административно-наказателната отговорност по ЗДвП по повод на изпратено до него постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РПСтара Загора.
Процесуалният представител на жалбоподателя приема, че по преписката липсвали данни, от които да се установи кога горното постановление е влязло в сила и счита, че АНО не бил спазил преклузивния едномесечен срок по чл.52,ал.1 от ЗАНН да се произнесе по административно-наказателната преписка. Адвокат Ж. намира, че са изтекли всички разумни срокове за издаване на обжалваното наказателно постановление, както и че нарушителя нямало как да знае, че управлявания от него товарен автомобил и бил дерегистриран, тъй като последния не е негова собственост.
Макар изложената фактическа обстановка да се оспорва от жалбоподателя, съдът я приема за установена по безспорен начин, въз основа на свидетелските показания на актосъставителя С. К. и писмените доказателства по делото и не споделя правните изводи на жалбоподателя и неговия 2 процесуален представител по следните съображения:
За да се приеме, че административното нарушение е извършено виновно, не е задължително същото да е осъществено умишлено. Достатъчно е то да е реализирано непредпазливо, както е в настоящия случай, а това е така, защото водача Т. е могъл да разбере за прекратяването на регистрацията на управляваното от него МПС, преди да предприеме управлението на автомобила, предвид факта, че СРМПС част II не е било преиздадено на новия собственик- нещо, в което нарушителя е следвало да се увери, преди да предприеме управлението на товарния автомобил, в съответствие с разпоредбата на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП.
При така установеното съдът намира, че както от обективна страна, така и от субективна такава, са налице елементите от състава на нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В обжалваното наказателно постановление наказващият орган е посочил като основание за образуването на административно-наказателно производство, съгласно чл.36,ал.2 от ЗАНН, издаването от Районна прокуратура-Стара Загора на постановление за отказ да се образува досъдебно производство от дата 04.03.2022г. Върху последната акцентира адв.Ж. по време на съдебните прения, изразявайки становището, че са изтекли всички разумни срокове да издаване на наказателното постановление,както и тези за погасяване на наказателното преследване срещу въззивника. Съгласно нормата на член 213 от НПК обаче: „Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.
Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура, с изключение на постановлението на европейския прокурор и европейския делегиран прокурор.“, т.е. тъй като не е била депозирана жалба срещу постановлението на прокурора, не е изтекъл и срока за издаване на наказателното постановление, а още по-малко е изтекъл срока за погасяване на наказателното постановление.
Наказателното постановление несъмнено е било издадено от компетентно лице, което се установява от представената по делото изрична оправомощителна заповед, доказваща наличието на подобна компетентност на издателя на постановлението- началник група в ОДМВР-Стара Загора,РУ3 Казанлък, а и на съда е служебно известно, от представяна по други административно-наказателни дела заповед, че към датата на постановяване на наказателното постановление именно посоченото лице е изпълнявало тази длъжност.
В тази връзка началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък е изпълнил задълженията си, съгласно нормата на чл.243,ал.3 от НПК,съгласно която: „Когато прекратява наказателното производство на основание чл.24,ал.1,т.1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административно-наказващ орган.“.
В изпълнение на задължението служебно да следи за наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП, които да опорочават последното и да повлекат неговата отмяна на това основание, съдът не констатира в хода на административно-наказателното производство да са допуснати такива.
На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Въззиваемата страна желае заплащане на възнаграждение за ангажирания от него юрисконсулт. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН, И. С. Т. следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 80(осемдесет) лева, за изготвянето на писмено становище.
Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.9, във връзка с чл.63,ал.2,т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0284-000507 от 29.03.
2023г., издадено от началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на И. С. Т., ЕГН **********, от гр.К., ул.„Ц.И.Ш.“ ****** са наложени административно наказание-глоба в размер на 200(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА И. С. Т., ЕГН **********, от град К., ул.„Ц.И.Ш.“ ****** да 4 заплати на ОДМВР-Стара Загора направените по делото разноски в размер на 80(осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5