Решение № 338 от 02.10.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Козлодуй, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440101343 по описа за 2026 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на П. С. К., ЕГН ********** от гр.Козлодуй против "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК:

201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул."Незабравка" № 25, ет. 5, с която е предявила обективно съединени искове по чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. ч. 22 ЗПК и по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, за обявяване нищожност на договор за кредит с № MAX_500086319 от 05.08.2025 г. и за връщане на платена по същия договор без основание сума в размер на 622.03 евро (след допуснато в съдебно заседание изменение на иска ), ведно със законната лихва. Претендират разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит с № 500086319, по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сума в размер на 1500.22 лева. В договора е уговорен срок на кредита от 35 двуседмични вноски. Съгласно договора, следва да заплати допълнителни услуги наименувани Динамично плащане и бързо разглеждане на искането за кредит. Счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит(ЗПК). В договора не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради липса на посочване на общата сума, дължима от потребителя.

Поддържа, че договорената възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й сдобрите нрави, като размерът на същата надвишавал трикратния размер на законната лихва. Твърди, че клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет услуги противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1ЗПК. Счита, че възнаграждението не се дължи на 1 основание чл. 10а ЗПК, тъй като се касае за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Начисляването на възнаграждение за т. нар. „Динамично плащане и бързо разглеждане“ представлявало разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,като в договора не бил посочен размерът на всяка една от услугите. Счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е нищожна поради цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното й противоречие с добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на закона. Твърди, че е извършено плащане със сумата от общо 2726.43 лева.

Счита, че дължи връщане само на чистата сума получена по кредита и претендира надплатената разлика от 622.03 евро, равняваща се на 1216.58 лева. Счита, че не дължи заплащане на тази сума по недействителен договор и иска връщането й, като получена без правно основание.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Би Енд Джи Кредит” ООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да са налице сочените от ищеца основания за недействителност на процесния договор за кредит. Твърди, че процесният договор бил изготвен по ясен и разбираем начин, като последователността в него не оставяла възможност неговото съдържание да бъде разбрано неправилно. Изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК било спазено, като годишният процент на разходите бил посочен в чл. 5 от договора. Оспорва твърдението, че заявените от кредитополучателя допълнителни услуги са част от ГПР.

Сочи, че същите не се калкулират в ГПР, като в тази връзка се позовава на допълнителните разпоредби на ЗПК. Признава, че ищецът е заплатил по процесния договор сумата от общо 1389.08 евро. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими, като предявени от и срещу надлежна страна, с допустимо искане. Разгледани по същество, и двата иска са основателни и доказаните предвид следните съображения:

Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за кредит с № MAX_500086319 от 05.08.2 0 2 5 г., със следните параметри: Размер на кредита: 1500 лв.; Размер на погасителна вноска: 55.89.; 35 броя погасителни вноски; срок на кредита от 17 месеца и 14 дни; обща стойност на плащанията от 1956.15 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР) 49.50 %; и фиксиран годишен лихвен процент от 40.41 %. В договора за кредит е уговорено допълнително плащате – такса Динамично плащане в размер на 2587.55 лева, което от една страна е включено в погасителните вноски и ги оскъпява, от друга – не е включено в ГПР по кредита. Така общата сума, която ищецът се е задължила да върне по договора за кредит е в размер на 4543.70 лева, равняваща се на 2323.16 евро.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави 2 на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС.

В процесния случай, в посочения размер на ГПР не е включена допълнителната такса уговорена в чл. 9, ал.1 от договора – сума за Динамично плащане в размер на 2587.55 лв.. Това от една страна ще доведе до още повисок и недопустим размер на ГПР по кредита и очевидно надхвърля законовия размер в нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗПК. От друга страна, по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно съществените параметри и крайните разходи по кредита, както и относно изискването са ясно и точно посочване на всички параметри по кредита, което е в нарушение на императивните разпоредби на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 10, ал.1 от ЗПК и е още едно самостоятелно основание за обявяване на кредита за недействителен от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно е от приложената в делото предоставена от ответника Справка за плащанията по процесния кредит, че кредитополучателят е платил сумата от 1389.08 евро, или 2716.80 лева при дължима чиста стойност от 1500 лв., т.е. той без основание е заплатил на ответника сумата над 1500 лева, или разликата от 1216.80 лева, което са 622.03 евро, която сума ответника следва да му върне.

Предвид горното, съдът намира, че обективно кумулативно съединените искове, като изцяло доказани по основание и размер, следва да се уважат от съда.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК - държавна такса в размер на 22.09 евро.

Ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца оказал му безплатна 3 правна защита по делото адвокатско възнаграждение в минимални размери съгласно Наредба № 1/2004 г. с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, проведено едно съдебно заседание и рутината на делото следваща от установената по този вид дела безспорна съдебна практика – 204.52 евро.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал. 1 от ГПК вр. чл.

22 ЗПК, че сключеният между П. С. К., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, общ.Козлодуй и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, Договор за кредит с № MAX_500086319 от 05.08.2 0 2 5 г. е недействителен, поради нарушение на ЗПК.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004 да заплати на П.

С. К., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, общ.Козлодуй платената без основание по Договор за кредит с № MAX_500086319 от 05.08.2025 г. сума от 622.03 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 07.07.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004 да заплати на П. С. К., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, общ.Козлодуй разноски за държавна такса в размер на 22.09 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004 да заплати на адвокат М. М. С. от АКВраца адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на П. С.

К. по делото в размер на 204.52 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи със съобщения.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 4