Решение № 77 от 14.04.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Шумен, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Й.а-Момова при участието на секретаря С.а Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Гражданско дело № 20243600100082 по описа за 2024 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането.

В исковата си молба до съда А. Б. Х., Д. Т. Х. и В. А. Б. твърдят, че са роднини /първите двама – родители, а третият от тях – брат/ на Б. А. Б.. На 09.04.2023 г. около 17,00 часа в гр. ..., по път I-2 ......-кв. „....“ - път ...... общински ...... - ....., близо до кръстовището за кв. „.....“, настъпило ПТП, при което виновният водач С. А. Д. при управление на лек автомобил „...“ с рег. № ........, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се лек автомобил „...“, управляван от Б. Б., в резултат на което последният претърпял изключително тежки телесни увреждания, довели до летален изход.

Сочат, че отговорността за настъпилото ПТП била на виновния водач Д., който управлявал МПС при несъобразяване с видимост, релеф, настилка, пътна обстановка, интензивност на движението, участници в движението, навлизане в насрещната лента за движение и несъобразена скорост. За управлявания от причинителя автомобил не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Излагат, че всеки един от ищците, в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, да претендира от ответника изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП. Твърдят, че съобразно нормата на чл. 380 от КЗ, наследниците на починалия – неговата съпруга и низходящ са депозирали писмена застрахователна претенция до ответника на 12.04.2023 г., с което същият бил уведомен за настъпилото застрахователно събития. Поради това, считат, че именно от тази дата се следвала законна лихва за претърпените неимуществени вреди.

Всеки от ищците твърди, че загубата на 43-годишния им син и брат представлявало едно от най-тежките житейски събития, така че дори и интензивността на страданието да намалее във времето, мъката нямало как да бъде преживяна до края на живота и вредата в това отношение била непоправима и материално неизмерима. Пострадалият не бил просто син или брат, а приятел, опора, съветник, човек на когото ищците винаги са разчитали и който е бил с присъствие в живота им, тъй като са били изключително близки. Преди 1 инцидента всеки един от ищците бил активен, борбен и силен човек, радвал се на спокоен живот и срещи с близки и приятели, бил щастлив. След описаното събитие, при ищците настъпили негативни психологически последици – станали по-уязвими, по-неуверени и понесигурни в своите възможности, наблюдавала се и промяна в поведението им – станали избухливи, сприхави, затворени, отказвали да общуват с други хора извън семейните си контакти, с постоянни мисли, дали семейството им някога ще може да преодолее сполетялата ги трагедия. Обстоятелството, че смъртта настъпила по такъв нелеп начин, още повече засилвала болките и страданията, които изпитвали. При ищците се наблюдавало повишено ниво на тревожност, напрегнатост, безпокойство.

Предвид изложеното, ищците молят ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претъпени /и които ще търпят в бъдеще/ болки и страдания в резултат на смъртта на роднината им, както следва: 200 000 лв. в полза на А. Б. Х., като баща на Б. Б.; 200 000 лв. в полза на Д. Т. Х., като майка на Б. Б.; 50 000 лв. в полза на В. А. Б., като брат на Б. Б., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 12.04.2023г. до окончателното им изплащане. Претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, действащ чрез пълномощника си – юрисконсулт, подава отговор на исковата молба. Същият оспорва претенциите като неоснователни. Оспорва твърдяния в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, противоправността и виновността на дееца. Оспорва обстоятелството, че ищците са претърпели вреди, както и размера на претендираните обезщетения. Счита, че за ищците не са настъпили сериозни морални болки и страдания в резултат на процесното ПТП. Излага, че евентуалното бъдещо обезщетение за вреди следва да бъде платено от Гаранционен фонд, а не от застраховател, поради което счита, че е са приложими законово определените лимити по чл. 492 от КЗ. Оспорва материалната легитимация на ищеца В. Б., тъй като същият, в качеството си на брат на починалия в резултат на обсъжданото ПТП, тъй като възможността за обезщетяване на роднини от втора степен по съребрена линия се явява изключение и следва да бъде доказано наличието на болки и страдания у ищеца, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка. Намира, че в случая подобна изключителност не е налице. Не отрича, че ответникът е бил сезиран с претенции от ищците, но след изискване от страна на ГФ на доказателства, същите се дезинтересирали от исканията си. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия в резултат на настъпилото ПТП, като твърди, че приносът на същия надхвърля 50 %. Твърди, че Б. Б. управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, управлявал МПС със скорост, несъобразена с пътните условия и неразрешена на съответния участък от пътя. Моли съдът да отхвърли изцяло исковете, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

В хода на производството, по искане на ответника, на основание чл. 220 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран С. А. Д..

Третото лице-помагач оспорва предявените искове. Поддържа изложеното в отговора на ответника. Твърди, че процесното ПТП настъпило в резултат на внезапното му прилошаване, като и понастоящем същият няма спомен от случилото се. Счита, че е налице хипотезата на случайно деяние, която изключва неговата виновност. Д. не бил длъжен и не могъл да предвиди общественоопасните последици на действията си. Заключава, че поради липса на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, претенциите се явяват неоснователни. Оспорва и твърдяната близост на ищците с починалия, тъй като всички имали отделни домакинства. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от материалите по приложеното по делото НОХД № 1/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен е, че по делото е постановена присъда № 7/21.02.2024 г., влязла в сила на 18.12.2024 г. По силата на същата, С. А. Д. бил признат за виновен в това, че „на 09.04.2023 г., на път III - ...., км ....., в близост до кръговото кръстовище с път І-2, при управление на л. а. „.....“ с рег. № ........ нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 от ЗДП, навлязъл в насрещната лента за движение и по 2 непредпазливост причинил смъртта на Б. А. Б., с което осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.”. От представените преписизвлечение от акт за смърт от 19.04.2023 г., изд. въз основа на акт за смърт № ...../11.04.2023 г. и удостоверение за наследници изх. № ..../19.04.2023 г., изд. от Община Шумен се установява, че Б. Б. починал на 09.04.2023 г. и оставил за свои наследници съпругата си Е. Г.

Б. и сина си – А. Б. А.. Съдът констатира от удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № ..../19.04.2023 г., изд. от Община Шумен, че ищците А. Б. Х., Д. Т. Х. и В. А. Б. са, съответно – баща, майка и брат на починалия. Видно от приложената застрахователна претенция вх. № ...../12.04.2023 г. е, че Е. Б. и А. А. отправили до Гаранционен фонд искания за плащане на застрахователни обезщетение. По делото е представена и застрахователна претенция вх. № ..../23 от 12.01.2024 г. до ответника, депозирана от ищците в настоящото производство, от която се установява, че те също отправили подобно искане. От приложената справка от 29.11.2023 г., изд. от ГФ /л. 220 от делото/ се установява, че към 09.04.2023 г. за МПС с рег. № ........ няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

По искане на ищците в хода на производството в качеството на свидетели са разпитани лица Б. Д., А. В., В. А. и Д. .. Същите описват, че се познават много добре с цялото семейство на ищците, тъй като са родени и отраснали в същото населено място – кв.

„...“ на гр. Шумен. Починалият Б. Б. бил добър, работлив и отзивчив човек и приятел.

Отношенията между него, родителите му и брат му били отлични, като били пример в социалното им обкръжение. Между всички тях съществувала много силна връзка.

Семейството на починалия живеело на етаж от къща, а на другия етаж живеело семейството на брат му В.. Родителите им обитавали друга къща в кв. .... Б. Б. посещавал дома на родителите си всекидневно, помагал им във всичко и се грижил за тях и имота им. От друга страна, с брат си били неразделни, заедно полагали труд, заедно празнували семейни и обществени празници. Б. Б. изключително помагал на брат си, включително след претърпяна от последния оперативна намеса. След като научили за инцидента, и тримата ищци изпаднали в шок, като мъката им била огромна. Впоследствие, А., Д. и В. не били същите хора, като се затворили в себе си, не общували по същия начин с останалите жители на населеното място, не присъствали на празници. Майката на починалия ежедневно посещавала гроба му. И понастоящем интензитетът на изпитваната и от тримата мъка бил висок.

Съгласно заключението по изготвената по делото комплексна съдебноавтотехническо-медицинска експертиза, механизмът на настъпилото на 09.04.2023 г. ПТП е следният: на 09.04.2023 г., около 17,20 часа /светлата част на денонощието/, л. а. „....“ с рег.

№ .... с водач Б. Б., се е движил по път III-.... по посока от гр. Шумен към кв. ..... В автомобила пътувала съпругата на водача Е. Б.а и детето им А. А.. Времето било ясно, видимостта добра, пътното платно сухо, без неравности, прав пътен участък. След кръстовището с път I-2 водачът управлявал със скорост около 66,5 км/час. При достигане на автомобила км .... в срещуположна посока (кв. .....-....) се движил и лек автомобил „.....“ с peг.

№ ........, управляван от С. Д., със скорост около 68,6 км/час. В автомобила са пътували съпругата му И. Д. и двете им деца А. и С.. Когато двата автомобила са били в непосредствено близост лек автомобил „.....“ се е отклонил наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение. Водачът на лек автомобил „...“ е възприел опасността, но не успял да реагира, поради малкото време и разстояние. Ударът настъпил в дясната лента за движение по посока към кв. .... на около 2 метра от дясната граница на платното за движение, челно между предните леви части на автомобилите със сумарна скорост около 135 км/час. След удара л. а. „...“ се е завъртял обратно на часовата стрелка, като задната дясна част се е ударила в мантинелата и я огънала с около 1 метър, след което се установил на около 6 метра след мястото на удара. След удара л. а. „....“ се е отклонил към лявата /своята/ лента и се е установил в крайната лява част на платното на 11 метра след мястото на удара. В резултат на удара са причинени значителни щети на двете МПС и е причинена смъртта на водача Б. Б..

Сочи се, че от автотехническа гледна точка причината за настъпването на ПТП е безпричинното навлизането в лентата за насрещно движение от водача на л. а. „.....“, който пресича траекторията на л. а. „....“ в опасната му зона за спиране. Ударът е бил предотвратим 3 само в случай, че водачът на л. а. „......“ е контролирал непрекъснато траекторията на автомобила без да навлиза в лентата за насрещно движение. Описва се, че сблъсъкът между двете превозни средства настъпва в дясната лента за движение по посока към кв. .... на около 2 метра от дясната граница на платното за движение т.е. в лентата за движение на л. а. „.....“.

Заключава се, че скоростта на движение на лек автомобил „.....“ с рег.№ ...... преди и по време на удара е била 66,5 км/час, а на другия автомобил – 68,6 км/час. Според вещите лица, лек автомобил „...“ модел „.... с per. № ..... е оборудван на всичките пет места с обезопасителни колани, като коланите са от триточков тип. При удар на автомобила отпред коланите имат задължение да задържат долната част на тялото към седалката, а горната част на тялото към облегалката на седалката, като целта е да бъде избягнато преместването и съприкосновението на тялото на пътуващите с интериора на автомобила. Въздушните възглавници предпазват главата и горната част на тялото от удар и съприкосновение с детайли от вътрешния интериор в автомобила. Вещото лице-медик излага, че при проведената аутопсия върху трупа на Б. Б. са установени и регистрирани следните травматични увреждания: съчетана травма: глава, шия, гръден кош, корем-таз, крайници, подробно изброени в заключението. Излага, че между установените травматични увреждания получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка причинноследствена връзка. Оценката на травматичните увреждания по вид, тежест и анатомично разположение показва, че у пострадалия е налице тежка гръдна травма, непосредствено довела до смъртта.