Определение № 456 от 21.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500118 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 2820/13.10.2026 г. по ч.т.д. № 1595/2026 г. на ВКС, ТК, Трети състав е прекратено производството по това дело и е изпратена по компетентност на Пловдивския апелативен съд подадената от „Сезариа“ООД частна жалба против разпореждане № 1577/12.12.2025 г. по в.ч.гр.д. № 779/2025 г. на ОС-Пазарджик.

Обжалвано е разпореждане № 1577, постановено в закрито заседание на 12.12.2025 г. от Окръжен съд-Пазарджик по гр.д. 779/2025 г. , с което е върната частна жалба на Л. А. Р. в качеството й на управител на дружеството „Сезариа“ООД-гр.Ветрен против определението, постановено по в.ч.гр.д. № 779/2025 г.

Жалбоподателят „Сезариа“ООД-гр.Ветрен моли разпореждането да бъде отменено като неправилно по съображенията, посочени в частната жалба с вх.

№ 783/22.01.2026 г. Частната жалба е подадена от дружеството чрез управителя Л. А. Р.. След подаването на тази частна жалба с обявено в ТР на 27.01.2026 г. съдебно решение № 11/27.01.2026 г. по т.д. № 149/2025 г. на ОСПазарджик дружеството е обявено в несъстоятелност и с обявено в ТР на 12.02.2026 г. съдебно решение № 20/12.02.2026 г. по същото дело правомощията на органите на „Сезариа“ООД са прекратени и е назначен временен синдик – В.П.М.. С разпореждане № 376/23.03.2026 г. окръжният 1 съд е дал възможност на временния синдик да заяви дали поддържа частната жалба и в случай, че я потвърди, да я подпише. За това разпореждане на окръжния съд временният синдик М. е уведомен на 30.04.2026 г. и на същата дата той подава становище, с което моли производството да бъде спряно на основание чл.637,ал.1 от ТЗ, тъй като вземането по процесната заповед за изпълнение № 2486/15.10.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 4263/2024 г. на РСПазарджик, е предявено от кредитора В. К. в производството по несъстоятелността на дружеството и е включено в ред 4 в списък на приетите предявени вземания по чл.686,ал.1,т.1 от ТЗ, като в случай, че вземането бъде прието в производството по несъстоятелност на дружеството при условията на чл. 693 от ТЗ, да бъде прекратено производството по делото. На 6.07.2026 г. синдикът отново подава становище, с което моли производството по делото да бъде спряно.

Ответникът по частната жалба В. Н. К. възразява, че тя е процесуално недопустима и неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 1958/18.02.2026 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по ч.в.гр.д. № 779/2025 г. на ОС-Пазарджик е образувано по подаденото на 23.05.2025 г. с вх. № 5635 до ОС-Пазарджик възражение по чл.423 от ГПК от Л. А. Р. в качество на управител на „Сезариа“ООД-гр.Ветрен. На 2.10.2025 г. окръжният съд е постановил определение № 688, с което не е приел възражението, като е посочил, че това определение не подлежи на обжалване.

На 11.12.2025 г. с вх. № 13 127 е подадена чрез ОС-Пазарджик до АСПловдив частна жалба против постановеното от окръжния съд определение № 688/2.10.2025 г. С разпореждане № 1577/12.12.2025 г. окръжният съд връща частната жалба, като приема, че определението по чл.423 от ГПК не подлежи на обжалване и подадената частна жалба следва да бъде върната, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. За това разпореждане на окръжния съд дружеството-жалбоподател е уведомено на 21.01.2026 г. и на 22.01.2026 г. с вх. № 783 е подадена частната жалба до апелативния съд. Тъй като частната жалба е подадена от дружеството чрез негов орган, управител, 2 който е подал и възражението по чл. 423 от ГПК, по което възражение окръжният съд се е произнесъл с определението от 2.10.2025 г., на дата преди постановяване на обявеното в ТР на 27.01.2026 г. съдебно решение № 11/27.01.2026 г. по т.д. № 149/2025 г. на ОС-Пазарджик, с което дружеството е обявено в несъстоятелност, съответно след това с обявено в ТР на 12.02.2026 г. съдебно решение № 20/12.02.2026 г. по същото дело правомощията на органите на „Сезариа“ООД са прекратени и е назначен временен синдик – В.П.М., на който е дадена възможност да заяви становище и той е представил становища на 30.04.2026 г. и на 6.07.2026 г., то тя следва сега да бъде разгледана.

С частната жалба с вх. № 783/22.01.2026 г. се твърди, че разпореждането на окръжния съд № 1577/12.12.2025 г., с което е върната подадената частна жалба срещу определение № 668/2.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 779/2025 г., е неправилно, тъй като с него се прегражда възможността за защита на длъжника в заповедното производство. Твърди, че неправилно окръжният съд е приел, че в подкрепа на становището за необжалваемост на определението по чл. 423 от ГПК са и задължителните постановки в т.15 и т.8 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че производството по чл. 423 от ГПК е уредено от закона като извънредно, отменително и едноинстанционно. Счита, че никъде в посоченото тълкувателно решение не се сочат изложените от съда определения за въззивното производство. Заявено е, че в т.15 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС се отговаря на различен въпрос и касае изцяло дължимостта на ДТ за подаване на възражение, като от изложеното не може да се обоснове извод за необжалваемост на актовете на въззивния съд в производството, нито че то е извънредно, отменително и едноинстанционно.

Заявено е, че в т.8 от посоченото ТР е направен анализ по отношение на двуинстанционността на заповедните производства и е направен извод, въз основа на който следва да бъде приета подадената жалба срещу определението на въззивния съд, а именно, че горното не се отнася до определенията на въззивния съд по чл. 274,ал.2,изр.1 от ГПК (например в случай, че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд), които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция, като настоящият случай е именно такъв. Твърди се, че производството по чл. 423 от ГПК е извънредно производство и актът, с който се приема или не подаденото възражение, е постановен като първи акт по 3 съществото на подаденото възражение, като когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, то подлежи на оспорване пред апелативния съд по силата на чл. 274,ал.1,изр.1 от ГПК и в т.8 от ТР е посочен просто пример на подлежащ на оспорване акт по реда на чл. 274,ал.1,изр.1 от ГПК. Твърди се, че определение, с което е прието възражение на длъжника по чл. 423,ал.3 от ГПК, е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол, както се приема в трайно установената практика на ВКС, но по аргумент на противното, когато възражението не е прието или оставено без разглеждане, определението прегражда развитието на заповедното производство и подлежи на оспорване по реда на чл. 274,ал.2,изр.1 от ГПК. Твърди се, че когато въззивният съд не приеме или остави без разглеждане подаденото възражение, той прегражда по-нататъшното развитие и затова апелативните съдилища допускат жалбите.

С отговора на частната жалба от 18.02.2026 г. ответникът по нея заявява, че тя е процесуално недопустима, а по същество неоснователна.

Заявено е от временния синдик М. с двете подадени становища искане за спиране на настоящото производство. То е неоснователно. По реда на чл.

637,ал.1 от ТЗ следва да бъдат спирани производства, които касаят спор за съществуване или не на дадено вземане срещу несъстоятелния длъжник, докато настоящото производство касае процедура по администриране на частна жалба и преценка за нейната допустимост, респективно, няма отношение към процедурата за приемане или не на предявени вземания в производството по несъстоятелност, респективно, оспорване на списъка, с който те са приети или не. Затова искането следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.1 от ГПК определенията подлежат на обжалване с частна жалба в две хипотези – когато преграждат понататъшното развитие на делото (т.1) и в предвидените от закона случаи (т.2).

В чл. 423 от ГПК не е изрично предвидена възможност за обжалване на определението, с което е оставено без уважение искането за приемане на възражението против заповедта за изпълнение. Неоснователно е становището на частния жалбоподател, че обжалваното определение има преграждащ характер, тъй като с него се слага край на заповедното производство и това обосновава неговата обжалваемост в хипотезата на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.

4

Както е посочено в определение № 4003/23.07.2026 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3079/2026 г., ГК, ГО, безспорно е в постоянната съдебна практика на ВКС, че определенията по чл. 423 от ГПК на окръжните съдилища, с които възражението се приема за разглеждане или молбата се оставя без уважение, не подлежат на последващ инстанционен контрол, т.е. производството по разглеждането им е едноинстанционно (в който смисъл са и разясненията, дадени с т.15 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС), защото тази част на заповедното производство въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените от закона случаи, в това производство въззивният съд не извършва проверка на правилността на постановения в заповедното производство акт и не упражнява инстанционен контрол по отношение на издадената заповед за изпълнение, а с него се цели отмяна на влязлата в сила заповед и при приемане на възражението ще бъде възстановена висящността на заповедното производство и възражението ще произведе посоченото в чл. 415 от ГПК действие, а при неприемането му заповедта за изпълнение придобива стабилитет. Посочено е още, че аргумент за необжалваемост на определението по чл. 423 от ГПК е и сходният му характер с производството по чл. 303 и сл. от ГПК за отмяна на влязло в сила решение, което е едноинстанционно. Посочено е и че в случай, когато окръжният съд след разглеждане на направеното по реда на чл. 423 от ГПК възражение на дружеството-длъжник по същество не е приел възражението за основателно, неговият съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.

Посочено е, че при различната хипотеза, когато възражението по чл. 423 от ГПК не е разгледано по същество от въззивния съд, така постановеното определение е преграждащо развитието на делото (на заповедното производство) и подлежи на обжалване по чл. 274,ал.2,изр.1 от ГПК пред съответния апелативен съд, но не е такава хипотезата, когато възражението по чл. 423 от ГПК е разгледано и е прието за неоснователно – в този случай определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Видно е следователно, че след като с обжалваното сега разпореждане от 12.12.2025 г. е върната депозираната частна жалба против определението от 2.10.2025 г., с което възражението на дружеството по чл. 423 от ГПК не е прието, това разпореждане е правилно постановено, защото частната жалба е недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване, влязъл в сила съдебен акт.

5

Установява се, че частната жалба с вх. № 783/22.01.2026 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на временния синдик на

“Сезариа“ООД (в несъстоятелност)-гр.Ветрен В.П.М., заявено със становище с вх. № 4942/30.04.2026 г. и становище с вх. № 7779/6.07.2026 г., за спиране на производството по настоящото ч.гр.д. № 118/2026 г. на АС-Пловдив на основание чл. 637,ал.1 от ТЗ, като неоснователно.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1577, постановено в закрито заседание на 12.12.2025 г. от Окръжен съд-Пазарджик по гр.д. 779/2025 г. , с което е върната частна жалба на Л. А. Р. в качеството й на управител на дружеството „Сезариа“ООД-гр.Ветрен против определение № 668/2.10.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 779/2025 г.