Решение № 3968 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3968 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100506174 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Н. К. М. срещу решение от 04.11.2021 г. по гр.д. №75395/2018 г. на Софийския районен съд, 177 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Р. Б. Й. иск с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване на договор за прехвърляне на 5/8 ид.ч. от недвижим имот – ап. №41, находящ се в гр. София, жк. „*******, като даване вместо изпълнение, обективиран в нот. акт №11, т.ІІ, нот. дело №112/30.05.2013 г. на нот. Х.В. като сключен поради измама, и иск с правно основание чл.30 ЗЗД за унищожаване на договор за прехвърляне на 5/8 ид.ч. от недвижим имот – ап. №41, находящ се в гр. София, жк. „*******, като даване вместо изпълнение, обективиран в нот. акт №11, т.ІІ, нот. дело №112/30.05.2013 г. на нот. Х.В. като сключен поради заплашване.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Р. Б. Й. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса 1 на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба /чл.127 ГПК/. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи да вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Както е посочено в решение №389/13.05.2015 г. по гр.д. №6626/2013 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, правомощието на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, с оглед нормата на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК, следва да се съобрази с трайната практиката на ВКС, както и с дадените в т.1 и т.9 ППВС №1/10.11.1985 г. на ВС, т.4 ТР №1/17.07.2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР №2/29.02.2012 г. по т д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задължителни указания за съдилищата. В същите е прието, че основанието на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В конкретния случай в исковата молба и в последващите уточнителни молби ищецът е поддържал, че е сключил процесния договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение поради извършени спрямо него насилствени действия – вкарване насила с дърпане, ритане и блъскане в л.а., и заплахи за убийство, след което е бил отведен в кантората на нот. Х.В. където против волята си е подписал процесния нот. акт.

Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Липсва съгласие също когато договорът е сключен чрез физическо насилие срещу лицето, което го извършва. По същината си насилието представлява упражняването на фактически действия спрямо едно лице с цел да се изтръгне от него съгласие, което то при нормални обстоятелства не би дало. Насилието може да се упражнява както спрямо лицето, което ще бъде принудено да сключи договора, така и спрямо негови близки – роднини или приятели. При насилието винаги водеща е физическата принуда, а когато водеща е психическа принуда, е налице заплашване. Разликата между насилието и заплашването е количествена. При заплашването волята на лицето се изразява, но тя е опорочена, тъй като е подтикната от съконтрахента или от трето лице, докато при насилието волята е направо изключена – лицето, спрямо което се упражнява, няма друг избор, освен да извърши волеизявлението, въздействието върху волята е пряко. При заплашването застрашаването не е непосредствено, въздейства се върху психиката, като у лицето се възбужда основателен страх. При заплашването лицето действа по своя собствена воля, макар и опорочена, а не в резултат на насилието, което изобщо я изключва. Заплашването може да представлява както действие, така и бездействие, докато насилието винаги е действие. Кога е налице насилие или заплашване, е въпрос, зависещ от фактите в конкретния случай. При заплашването заплашеният взема решението за сключване на сделката, като у него протичат мисловни процеси, в които решаваща роля играе възбуденият 2 у заплашения основателен страх, докато при насилието интензивността е такава, че възможността за формиране на воля е изключена.

В ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че липсата на съгласие по смисъла н а чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. съзнавана липса на съгласие /например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега и др./. ВКС посочва в решението си, че този тежък порок е непоправим и непреодолим – за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. При липсата на съгласие волята се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни последици.

Настоящият съдебен състав, като съобрази твърденията на ищеца в исковата молба и в последващите уточнителни молби, намира, че се касае за иск за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение, обективиран в нот. акт №11, т.ІІ, нот. дело №112/30.05.2013 г. на нот. Х.В. поради липса на съгласие, т.е. касае се за нищожност по чл.26 ал.2 апр.2 ЗЗД, а не както неправилно СРС е приел, че е сезиран с искове за унищожаемост на договора по чл.29 ЗЗД поради измама и поради заплашване по чл.30 ЗЗД. В случая действително в исковата молба и в последващите уточнителни молби ищецът е поддържал петитум за унищожаване на договора, въпреки заявените в обстоятелствената част факти, формиращи основание за порок, който обуславя нищожност на договора по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, но първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е дал указания за поправяне на нередовността на исковата молба – за привеждане на петутима и в съответствие с изложените фактически твърдения, която нередовност е отстранена от въззивния съд в о.с.з., проведено на 14.06.2023 г. Изложените в исковата молба и в последващите уточнителни молби фактически твърдения сочат порок на договора – нищожност поради липса на съгласие, тъй като се твърди физическа принуда, в резултат на която ищецът се е съгласил да подпише договора, т.е. върху него са упражнени фактически действия с цел да се изтръгне от него съгласие за сключване на сделката, която сделка ищецът не би сключил при нормални обстоятелства. В исковата молба и в последващите уточителни молби липсват каквито и да фактически твърдения за унищожаемост на договора поради измама по смисъла на чл.29 ЗЗД – за въвеждане в заблуждение от другата страна или от трето лице, а в резултат на допуснатото процесуално нарушение първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск за унищожаемост по чл.30 ЗЗД. До недопустимо решение се е стигнало поради неразглеждане от първоинстанционния съд на заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава заявеното искане за прогласяване нищожносттта на процесната правна сделка. Налице е недопустимост на обжалваното решение поради неправилна правна квалификация на иска и необсъждане от първоинстанционния съд на правнорелевантните факти, поради което въззивният съд счита, че на основание чл.270 ал.3 изр.3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на друг състав на СРС за произнасяне по действително предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, като новото разглеждане следва да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото по чл.146 ГПК.

Настоящето въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 ГПК на разноските, а по аргумент от чл.294 ал.2 ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските в настоящето въззивно производство.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №20207694 от 04.11.2021 г., постановено по гр.д.

№75395/2018 г. на Софийския районен съд, 177 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4