Решение № 762 от 23.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Пазарджик, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220105231 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, чрез юрисконсулт Д. И., против Е. И. М. ЕГН **********, с адрес: с** , като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 720031254556/04.10.2022 г., дължи изпълнение на парично задължение към ищеца в качеството му на кредитодател по същия договор, за сумата в общ размер 8372,14 лева, от които: 5501,76 лева главница, 2630,26 лева договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 24.06.2024 г. , 240,12 лева обезщетение за забава за периода 15.04.2023 г. до 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (25.07.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. 3168/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Претендира разноски.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 04.10.2022 г. между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № 720031254556. На основание така сключения договор, ищецът е предоставил сума в размер на 5600,00 лева, която била получена от ответника, като крайното задължение възлиза в размер на 12973,04 лева, която сума е разсрочена на 58 погасителни месечни вноски- 57 вноски всяка в размер на 223,67 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 223,85 лева. ГЛП е уговорен в размер на 41,15 %.

Посочено е, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 15.04.2023 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.04.2023 г., 15.05.2023 г. и 15.06.2023 г. Сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 24.06.2024 г.

Твърди се, че е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 3168/2024 по описа на Районен съд Пазарджик, е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, ,като във връзка с подадено възражение по чл. 415 ГПК 1 със свое разпореждане, съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането си, във връзка с депозирано възражение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адвокат Н. Р. от АК Бургас, в който излага доводи за допустимост и частична основателност на претенцията.Твърди, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 720031254556 е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Поддържа се , че е нарушена повелята на чл. 10 ал.1 ЗПК, но в съдебно заседание това възражение се оттегля с изрична молба. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1,т.9 и т.10 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени годишен процент на разходите и приложимият лихвен процент, както и условията за прилагането им. В случая в договора за потребителски кредит бил посочен годишен лихвен процент 41.15 %, но този размер бил твърде висок о поради това противоречал на добрите нрави.

Смята, че процесният договор е недействителен и тъй като в него е посочено, че ГПР е 46,07 %, но липсвало каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. По този начин ответникът бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.Претендират се разноски.

В проведеното последно съдебно заседание страните не се явяват – респективно не изпращат представители.Постъпили са писмени молби от процесуалните представители , с които се моли съда да се произнесе с решение, съобразно изложените от страните доводи и възражения.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените и приети по делото писмени доказателства /Договор за потребителски кредит № 720031254556, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „**“, Заявление - декларация за установяване на договорни отношения, Декларация, че между „**“ ЕАД от една страна и Е. И. М. от друга, на 04.10.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит , по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 5600,00 лева. Крайното задължение възлиза в размер на 12973,04 лева, която сума е разсрочена на 58 погасителни месечни вноски- 58 вноски всяка в размер на 223,67 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 223,85 лева. ГЛП е уговорен в размер на 41,15 %, а ГПР в размер на 46,07 %. Съгласно чл. 15.1 от договора в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието - от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. В чл. 16.2 от договора е уговорено, че при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента задължение за главница, на потребителя се начислява законна лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението. Съгласно чл.25.8 от договора цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнение на договора се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл.3 и чл.4 от договора. С чл.25.10 от договора е предвидено, че при промяна на адресите, съответната страна трябва да уведоми за това другата страна предварително в писмен вид, а при невъзможност незабавно след промяната на адреса. Според чл.25.11 от договора всички писма, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10 от договора.

2

Видно от приложеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост, банката ищец е изпратила до ответницата уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор на адреса й, посочен в договора. Установява се от приложената обратна разписка, че уведомлението е получено лично от ответницата на 24.06.2024 г.

От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните, безспорно се установява, че за периода 04.10.2022 г. до 21.05.2025 г. ответницата е заплатила в полза на ищеца общо сумата в размер от 762,92 лв. Вещото лице дава заключение, че размерът на останалите неплатени месечни вноски по процесния договор към момента на подаване на заявлението в съда / включващи главница, договорна лихва и обезщетение/при настъпила предсрочна изискуемост се равнява на сумата от 8258,54 лв. , от които главница в размер от 5501,76 лв., 2641,30 лв. договорна лихва за периода 15.03.2023 г. до 24.06.2024 г. и обезщетение за забава в размер от 115,48 лв. за периода 28.03.2024 г. до 25.07.2024 г. По делото не се оспорва, а и от т.3 от заключението на експертизата се установява, че кредиторът е превел в полза на ответницата договорената заемна сума.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.9 от ЗПК, във вр. чл. 430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит.

На 25.07.2024 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 3168/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед № 1840 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 26.07.2024 г. и изпълнителен лист за следните суми:

5501,76 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 25.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2630,26 лева, представляваща договорна лихва за период от 15.04.2023 г. до 24.06.2024 г., сумата 240,12 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 15.04.2023 г. до 11.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 167,44 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводните книги към 11.07.2024 г. по партида Договор за потребителски кредит № 72003125454556/04.10.2022 г. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника, който е депозирал възражение, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок дружеството-ищец е предявило настоящата искова претенция.

Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

По съществото. Не е спорно между страните, че на 04.10.2022 г. е възникнало правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № 720031254556, че заемната сума е в размер на 5600,00 лева, която е усвоена от ответника, както и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, както и че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 24.06.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.04.2023 г., 15.05.2023 г., 15.06.2023 г.

Предвид изложеното съдът приема, че в конкретния случай между страните по договора за потребителски кредит - банката и ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем по смисъла на разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ доколкото ответникът е физическо 3 лице, притежаващо качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗПК, а ищецът - търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителския кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби, за спазването на които съдът е задължен да следи служебно /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143 - 148 ЗЗП.

Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.