Решение № 1115 от 08.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………….. 2019 г.

В.В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА

ПЕНЕВА

НЕВИН ШАКИРОВА при секретар Димитричка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Пенева въззивно гражданско дело № 854 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Н.

*** чрез процесуалния му представител адвокат А.С. против решение № 5073 от 07.12.2018 г., поправено с решение 696 от 19.02.2019 г., допълнено с решение № 2414 от 31.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 2987 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, единадесети състав, в следните части:

1/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. суми, представляващи неизплатени трудови възнаграждения, дължими на основание трудов договор от 07.11.2015 г., а именно: сума в размер на 116,16 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г., сума в размер на 325,44 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месец декември 2015 г., сума в размер на 420 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месец април 2016 г., сума в размер на 420 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месец юни 2016 г., сума в размер на 420 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месец август 2016 г., на основание член 128, точка 2 от Кодекса на труда /КТ/, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението;

2/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на

Т.Т.А. сума в размер на 647,36 лева, представляваща сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения за престой за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г. включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за престой по месеци, както следва: за месец ноември 2015 г.-173,12 лева, за месец декември 2015 г.- 54,24 лева и за месец септември 2016 г.- 420 лева, на основание член 267, алинея 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението;

3/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 3 063,88 лева, представляваща сбор от неизплатените брутни трудови възнаграждения за извънреден труд за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г. включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за извънреден труд по месеци, както следва: за месец януари 2016 г.- 729,13 лева, за месец февруари 2016 г.- 573,75 лева, за месец март 2016 г.- 516,89 лева, за месец април 2016 г.- 552,71 лева, за месец май 2016 г.- 170,97 лева и за месец август 2016 г. - 520,43 лева, на основание член 262 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението;

4/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 152,50 лева, представляваща сбор от неизплатените брутни трудови възнаграждения за нощен труд за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г., формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за нощен труд по месеци, както следва: за месец ноември 2015 г. – 6 лева, за месец януари 2016 г. - 50,50 лева, за месец февруари 2016 г. - 3,50 лева, за месец март 2016 г. - 48,50 лева, за месец април 2016 г.- 10 лева, за месец май 2016 г. – 25 лева, за месец юни 2016 г.- 2 лева и за месец юли 2016 г.- 7 лева, на основание член

261 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението;

5/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 164,34 лева, представляваща сбор от неизплатените брутни трудови възнаграждения за работа в дни на официални празници за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г., формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за работа в дни на официални празници по месеци, както следва: за декември 2015 г. - 27,12 лева, за април 2016 г. - 31,50 лева и за май 2016 г. - 105,72 лева, на основание член 264 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението;

6/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 5 427 евро, представляваща сбор от обезщетенията за командировка по месеци и размери за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г., формирана като сбор на обезщетенията за командировка по месеци, както следва: за ноември 2015 г. - 162 евро, за декември 2015 г. - 324 евро, за януари 2016 г. – 783 евро, за февруари 2016 г. - 729 евро, за март 2016 г. - 783 евро, за април 2016 г. - 756 евро, за май 2016 г. - 432 евро, за юни 2016 г. - 405 евро, за юли 2016 г. -

297 евро и за август 2016 г. - 756 евро, на основание член 215 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението;

7/ с която е осъдено въззивното дружество да заплати на Т.Т.А. сума в размер на 335,70 лева, представляваща обезщетение за неползван и полагащ се платен годишен отпуск за 2016 г. за 15 дни, на основание член 224, алинея 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /01.03.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излага, че е установено от приложените по делото ведомости, че ищецът е получавал трудовото си възнаграждение, за което се е подписвал във ведомостите. Също така ищецът е извършвал трудова дейност и на автобуси с регистрация в Република Турция, които не са собственост на дружеството – въззивник. Възразява се и, че не през цялото време, когато е извършвал дейност като стюард, ищецът е работил в Турция, поради което времето на работа в страната не следва да бъде вземано предвид при изчисляване на дължимото обезщетение за командировъчни пари. Иска се отмяна на решението в атакуваните му части и отхвърляне на исковете изцяло.

Постъпила е и жалба от Т.Т.А. чрез пълномощника му адвокат Е.Ф. срещу определение № 2504 от 19.02.2019 г., постановено по първоинстанционното дело, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 5073 от 07.12.2018 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 1 236,46 лева до претендирания размер от 3 458,96 лева, както и в частта, с която е оставена без уважение молбата за допълване на постановеното решение с изричен диспозитив за осъждане на ответника да начисли присъдените възнаграждения и обезщетения във ведомостите за заплати. Излага се по първия пункт, че общия размер на дължимите от ответника суми за разноски е в размер на 2 882,47 лева /посочени конкретно за всеки един от исковете/ без данък добавена стойност /ДДС/, а с ДДС – претендираният размер от 3 458,96 лева, който следва да бъде присъден на адвокатското дружество, доколкото процесуалното представителство е осъществявано от него. По отношение на разноските се желае произнасяне по съществото на спора.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата и уточнителните молби се излага, че ищецът започнал работа в ответното дружество през октомври 2015 г., но след това установил, че работодателят го е назначил, считано от 07.11.2015 г. Сочи, че работел като стюард по едната от международните автобусни линии на работодателя, а именно Добрич - Истанбул – Добрич, която по лиценз била с официални спирки на тръгване от град Добрич и спирка на пристигане град Истанбул /Турция/ и обратно. Според разписанието на тази линия имало по два курса на ден и в двете посоки: от Добрич за Истанбул с часове на тръгване 9 часа и 21 часа, съответно пристигане в Истанбул в 17,30 часа и 6,30 часа; от Истанбул за Добрич с часове на тръгване 9 часа и 20 часа и часове на пристигане 19,30 часа и 5,45 часа. На практика обаче началната спирка на тръгване по линията Добрич – Истанбул - Добрич била град Тервел, където била и крайната спирка на връщане. Тръгването, респективно пристигането от/в Тервел била с 1 час разлика спрямо съответните часове за начална и крайна спирка Добрич. Като стюард ищецът имал ангажимент да почиства автобуса, да настанява пътниците и багажа им преди потегляне на автобуса, да проверява документите им и да съставя списъци на пътниците, заради което се явявал на работа в 7 часа за сутрешния курс, съответно в 19 часа за вечерния курс. След пристигане на крайната спирка работата на стюарда не приключвала в часа на пристигане, а продължавала и след това - подпомагане на пътниците за сваляне на багажа, почистване и подготовка на автобуса за връщане, посрещане и настаняване на пътниците за обратния курс. По време на пътуването стюардът обслужвал пътниците, като им приготвял и сервирал напитки и закуски. Уточнява, че курс в едната посока отнемал на стюарда поне 12 часа работно време, понякога и повече в случай на закъснения. В трудовият договор уговорил с работодателя основно трудово възнаграждение в размер на 380 лева на месец, което в последствие било увеличено на 420 лева, считано от 01.01.2016 г., а работното време било 8 часа на ден, с платен годишен отпуск в размер на 20 дни. В първите два месеца след сключването на трудовия договор не бил включван в графика за работа така, че да отработи полагащото се работно време за месеца. В следващите месеци бил включван в графиците за работа с почти двойни часове, сравнени със съответното работно време за месеца. Не му било известно да има заповед за сумирано отчитане на работното време, а дори и да е имало такава, същата не му е връчвана. Също така твърди, че не са му връчвани командировъчни заповеди за тези пътувания. Месеци наред не получавал фишове за начислените възнаграждения и възнаграждания за командироване. Нещо повече, работодателят не му изплащал никакви възнаграждения. Поради това в началото на октомври 2016 г. трудовото му правоотношение било прекратено. С оглед изложеното и претендира следните суми:

1/ сума в размер на 3 801,60 лева, представляваща сбор от брутните основни трудови възнаграждения за периода от месец ноември 2015 г. до месец август 2016 г. включително, формирана като сбор на брутните основни трудови възнаграждения по месеци и размери, както следва: ноември 2015 г. – 116,16 лева, декември 2015 г. – 325,44 лева, от януари 2016 г. до август 2016 г – по 420 лева за всеки месец;

2/ сума в размер на 647,36 лева, представляваща сбор от брутните трудови възнаграждения за престой за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г. включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за престой по месеци, както следва: ноември 2015 г. – 173,12 лева, декември 2015 г. – 54,24 лева, септември 2016 г. – 420 лева;

3/ сума в размер на 3 108,81 лева, представляваща сбор от брутните трудови възнаграждения за извънреден труд за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г. включително, формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за извънреден труд по месеци, както следва: януари 2016 г. – 729,13 лева, февруари 2016 г. – 618,68 лева, март 2016 г. – 516,89 лева, април 2016 г. – 552,71 лева, май 2106 г. – 170,97 лева и август 2016 г. – 520,43 лева;

4/ сума в размер на 152,50 лева, представляваща сбор от брутните допълнителни трудови възнаграждения за нощен труд за периода от месец ноември 2015 г. до месец септември 2016 г., формирана като сбор на брутните трудови възнаграждения за нощен труд по месеци, както следва: ноември 2015 г. – 6 лева, ануари 2016 г. – 50,50 лева, февруари 2016 г. – 3,50 лева, март 2016 г. – 48,50 лева, април 2016 г. – 10 лева, май 2016 г. – 25 лева, юни 2016 г. – 2 лева и юли 2016 г. – 7 лева;