Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 10.03.2026, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Гражданско дело 602/2025
Вид
Решение № 17
Подписан
10.03.2026
В сила
10.03.2026
Състав
Росен Минков Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 188 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Г.Т., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р.С. – Г.Т. в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20253220100602 по описа за 2025 година за да се П.изнесе, съобрази следното:

П.изводството по делото е образувано е по искова молба с вх. №2953/24.10.2025г. от „Е. - П. П.дажби“ АД с ЕИК: ***, адрес: гр. В.а, ***, В.а Т. Г, с представители:

П.С.С., И.А.И., Р.Й.И., чрез: юрисконсулт Я. Н., срещу А. Р. К. с ЕГН - ********** от гр.

Г.Т., обл. Д., ***, с посочено правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124 ал.1 от ГПК и цена на иска: 644,98 лв. – главница и 40,76 лв. - мораторна лихва.

Претендира се да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество заплащане на сумата от 685,74 лв. /шестстотин осемдесет и пет лв. и 74 ст./ за обект на потребление заведен с абонатен номер ***, от която сума 644,98 лв.

/шестстотин четиридесет и четири лв. и 98 ст./, представляваща главница за ел. енергия по фактури издадени в периода 15.10.2024 г. - 17.3.2025 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 40,76 лв. /четиридесет лв. и 76 ст./ представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 23.6.2025г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.

Релевирани са доказателствени искания. Претендират се сторените в настоящото съдебно П.изводство разноски.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че А. Р. К. е клиент на „Е. - П. П.дажби“ АД, с клиентски номер кл.№: ***, във връзка с П.дажба на ел. енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№:

***, находящ се на адрес гр. Г.Т., общ. Г.Т., ***.

Твърди се, че към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответника има неизплатени задължения в общ размер на 685.74лв. (шестстотин осемдесет и пет лева и 74 стотинки) за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.

№: ***. В посочената сума са включени неплатените фактури в размер на 644.98лв.

(шестстотин четиридесет и четири лева и 98 стотинки), представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури издадени в периода 15.10.2024г. - 17.03.2025г., както и 1 мораторна лихва върху главницата в общ размер на 40.76 лв. (четиридесет лева и 76 стотинки) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 23.06.2025 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *** към 30.09.2025г.

Твърди се, че на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 24.06.2025г. в Р.С. - Г.Т. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Р. К., в резултат на което е образувано ч.г.д. №233/2025г.

След справка с книжата по делото се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

Към исковата молба са представени следните писмени доказателства:

Справка за консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника за П.цесния период; Копие от П.цесните фактури; Справка по партида на ответника със списък на платените и неплатени фактури. Копие от Общите условия за П.дажба на електрическа енергия на Е.-П. П.дажби АД; Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за П.дажба на електрическа енергия на Е.-П. П.дажби АД..

Р.С. – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е П.цесуално допустим и основателен.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, Р.С.

– Г.Т. е прекратил съдебното дирене за П.изнасяне с неприсъствено съдебно решение.

Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства предявените искове са вероятно основателни.

При горните мотиви съдът намира, че предявеният искове, които черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.

1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и във връзка с разпоредбите на чл. 149 от Закон за енергетиката, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид изхода на делото, на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените и поискани по гр. дело № 602/2025г.

2 по описа на Р.С. – Г.Т. разноски в размер на 140,61€ /в това число държавна такса за разглеждане на ИМ – 38,35€; юрисконсултско възнаграждение – 102,26€/.

В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото П.изводство се П.изнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното П.изводство, поради което ответника трябва да бъде осъден да заплати разноските по ч. гр. д. № 233/2025г. по описа на Р.С. - Г.Т. в размер на 38,34€ /в това число държавна такса за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 12,78€; юрисконсултско възнаграждение за заповедно П.изводство - 25,56€/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл.

415 от Граждански П.цесуален кодекс, че А. Р. К. с ЕГН - **********, с адрес: гр. Г.Т., обл. Д., ***, дължи на „Е.-П. П.дажби“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.а, ***, В.а Т. Г, сумата 350,61€, представляваща неизплатено задължение за доставена електрическа енергия за обект на потребление с абонатен № 0600201117, от която:

-329,77€ – главница по фактури, издадени в периода 15.10.2024г. – 17.03.2025г.;

-20,84€ – мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 23.06.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2025г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 233/2025г. по описа на Р.С. – Г.Т..

3

ОСЪЖДА А. Р. К. с ЕГН - ********** да заплати на ищеца „Е.-П.

П.дажби“ АД, ЕИК ***, направените по:

-гр.д. № 602/2025г. по описа на Р.С. – Г.Т. разноски в размер на 140,61 €;

-ч.гр.д. № 233/2025г. по описа на Р.С. – Г.Т. разноски в размер на 38,34 €.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Р.С. – Г.Т.: _______________________

4