Определение № 339 от 16.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Варна, 16.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20263001000246 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Й. И. срещу определение № 1241/11.03.2026 година постановено по в.ч.гр.дело № 347/2026 година на ВОС, с което е оставено без разглеждане възражение на жалбоподателя по чл.423 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение № 4051/17.07.2025 г. по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9155/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

В предявената частна жалба се излага, че страната е получила множество и противоречиви указания от съда, което е довело до хаос, който не може да се вмени във вина на страната. Съдът е приел 23.07.2025 год. като дата на узнаване без да отчете спорните обстоятелства около предприетото връчване. Не е отчетено и обстоятелството, че документът, послужил като основание за издаване на заповедта за изпълнение, е съставен на дата, на която страната не се е намира на територията на РБългария. Претендира се от съда изискването на подробна справка относно датите и часовете за влизане и излизане от Република България, използваното превозно средство и други налични данни от граничните контролно-пропусквателни пунктове.

Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на дължимите съдопроизводствени действия.

Насрещната страна М. М. М. е подала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че възражението по чл. 423 ГПК действително е подадено извън предвидените преклузивни 1 срокове. Споделят се изводите на първата инстанция в тази насока. Смята, че не е налице дублиране на дела, както и че хипотеза на чл. 303 ГПК не е приложима в случая. Претендира разноски.

Настоящата инстанция намира, че е сезирана с процесуално допустима жалба, от легитимирана страна, отправена към подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивните срокове за това. Жалбата е надлежно администрирана.

За да се произнесе по жалбата, въззивната инстанция за установена следната фактическа обстановка:

ВРС е бил сезиран от М. М. М. със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК срещу Н.

Й. И. за сумата от 24 000 лева, на основание запис на заповед, издаден на 30.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 16.07.2025 г. до окончателното изплащане, както и съдебно – деловодни разноски. Въз основа на заявлението, съдът е издал заповед № 4051/17.07.2025 г. по ч.гр.д. № 9155/2025 г. по описа на ВРС.

В изпълнение на задължението по чл. 418, ал. 6 от ГПК от ЧСИ Рег. № 895 Л.С., издадените по образуваното изпълнително дело покана за доброволно изпълнение, придружена със съдебните книжа са връчени на длъжника Н. И. на 23.07.2025 г. при условие на отказ, на осн.чл. 44, ал.1 от ГПК. Отразено е от връчителя, че на 23.07.2025 г. същият е посетил адреса, разговарял е лично с адресата, запознал го е със съдържанието на връчваните книжа, а последният е отказал да ги получи с твърдения, че от никого не е вземал пари и не познава взискателя. Удостоверяването от длъжностното лице удовлетворява изискването на чл. 44, ал. 1, изр. 4 и 5 от ГПК.

На 27.08.2025г. длъжникът Н. И. е подал искане „за обединяване на дела, отмяна на административни актове и проверка за злоупотреба“, в което настоявал да бъдат обединени за общо разглеждане всички образувани срещу него съдебни производства. Претендирал е отмяна на издадените актове и назначаване на СГЕ, за да се установи идентичност на подписите в документите, тъй като към момента на полагането им не е бил на територията на страната.

С разпореждане от 29.08.2025г. съдът е указал на страната изрично да уточни дали подава възражение по чл. 414 от ГПК.

С уточнителна молба от 05.09.2025 год. Н.Й. И. е заявил, че желае 2

„преразглеждане на делото“ Доколкото по преценка на заповедния съд с депозираната уточнителна молба от 05.09.20205г. длъжникът не е поправил нередовностите на първата е последвало неколкократно даване на указания за отстраняване нередовността на молбата от 27.08.2025г. След постановяване на Разпореждане № 44363/08.12.2025 г., с молба от 19.01.2026 год. Н. И. ясно и недвусмислено е заявявил, че депозира възражение по чл.423 от ГПК, като твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България към момента, в който се твърди, че е извършено връчването.

За да прекрати производството по делото ВОС е приел, че за да е допустимо производството въз основа на възражение по чл.423 от ГПК, е необходимо същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта за изпълнение. В случая в поредната уточнителна молба, определена като възражение по чл.423 от ГПК, Н. И. е признал факта на узнаване за образуваното дело при посещение в съда, по собствена инициатива, като е станало след опита за връчване, при който той е отказал да приеме документите. Същевременно от съдържанието на разписката, попълнена от длъжностното лице по призоваванее видно, че при опита да му се връчат книжата, преди да откаже, адресатът се е запознал със съдържанието на документите, въз основа на което е твърдял, че никога не е взимал пари и не познава взискателя. Към поканата за доброволно изпълнение са приложени заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, поради което се налага извод, че в този момент - на 23.07.2025 г. адресатът се е запознал със съдържанието на съдебните книжа - заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№9153/2025 г.

Първата молба, която след поредни уточнения се определя като представляваща възражение по чл.423 от ГПК, е входирана на 27.08.2025г., тоест е подадена след изтичане на предвидения в закона едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.

Началният момент на течението на едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение по чл. 423 ГПК, като извънреден способ за защита е законоустановен и е свързан с момента на узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение. Трайно установена е съдебната практиката, че този срок е преклузивен. Узнаването на заповедта за изпълнение е факт, който се свързва с получаването на информация за издаването и съществуването й без да е необходимо запознаване с конкретния текст и съдържание на заповедта.

Моментът на узнаването е фактически въпрос и подлежи на доказване от длъжника. В тежест на ответника е да установи, че молителят е узнал за заповедта в по-ранен от твърдяния момент.

В конкретния случай жалбоподателят е признал, че несъмнено е узнал за заповедта за изпълнение на датата, на която самият той е отказал получаване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение към нея. Отказът е удостоверен в официален свидетелстващ документ, оборването на чиято материална доказателствена сила следва да се извърши от оспорващата го страна при условията на главно и пълно доказване, каквото 3 в случая не е сторено от частния жалбоподател.

В Определение № 517 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2216/2016 г., I т. о., ТК и Определение № 762 от 4.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 426/2012 г., II т. о., ТК е прието, че когато отказът да се получи поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение е удостоверен в официален свидетелстващ документ /призовка/, оборването на удостоверите факти следва да се извърши от оспорващата го страна при условията на главно и пълно доказване, каквото в случая не е налице. В противен случай отказът се приравнява на узнаване и от този момент страната е в обективна възможност да упражни правото си на защита срещу нея с предвидените в закона способи в съответните срокове.

Пред настоящата инстанция частният жалбоподател не оспорва, че е отказал да получи уведомителните книжа под предлог, че връчителите не са се легитимирали– факт, който се признава и в молба вх.№ 100392/02.12.2025 год. Страната не е оспорила удостоверителното изявление, че е била запозната със съдържанието, а претендира се събирането на доказателства, свързани с датата на издаване на изпълнителното основание /запис на заповед/, които нямат релевантно значение в производството по чл. 423 ГПК.

При това положение съдът приема, че страната е узнала за заповедта за изпълнение на датата на удостоверения отказ - 23.07.2025 г.. Депозираното възражение, вкл. при съобразяване на нормата на чл.101, ал.2 ГПК, е просрочено.

Постановеното в идентичен смисъл определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1241/11.03.2026 година по в.ч.гр.дело № 347/2026 година на ВОС, с което депозирането от Н. Й. И. възражение по чл. 423 ГПК е прието за просрочено и производството по делото е прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5