Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260057 от 21.07.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 783/2020
Вид
Определение № 260057
Подписан
21.07.2023
Състав
МИРОСЛАВА РАЙЧЕВА НЕДЕЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.303 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.440 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • §1 т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §1, т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

21.07.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХІ-ви състав, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА

НЕДЕЛЧЕВА

При участието на секретаря:

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №783/2020г. по описа на ДОБРИЧКИЯ РАЙОНЕН СЪД и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ваканционно селище Русалка” АД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П.

И., чрез упълномощения адвокат М.П. от ДАК, със съдебен адрес:***, ** срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, ЕИК *********, ***. Искът е положителен установителен с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване в отношенията между страните, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КК на с. Свети Никола, община Каварна, област Добрич с площ от 182570 кв.м., а по скица с площ от 185338 кв.м.

В исковата молба, ищецът „Ваканционно селище Русалка" АД излага, че дружеството е било създадено през 1968 г., въз основа на Решение № 33/1967г. на МС. Твърди се, че за изграждането на обект ваканционното селище Русалка /в защитен природен обект Тауклиман/ в м. „Яйлата“ – Толбухински окръг, с мощност 650 легла, по силата на Заповед на Министерство на горите и горското дело № 744/12.04.1967 г. и Протокол №5490/27.11.1968г., са били предоставени 29 хектара горска земя, която по късно е увеличена с един хектар, или общо 30 хектара.

С Решение

№81/01.03.1991г на Комитета по туризъм е създадена ДФ „Ваканционно селище Русалка“, вписана в ТР, воден при Окръжен съд Добрич с Решение №1462/22.03.1991г.

С Решение

№112/27.06.1991г. на председателя на Комитета по туризъм, горепосочената държавна фирма е преобразувана в акционерна, която с Решение №112-А от 06.08.1991г. на Комитета по туризъм е преобразувана в ЕАД. Със същото решение на едноличното търговско дружество с държавно имущество, „Ваканционно селище Русалка“ ЕАД, образувано в резултат на преобразуването на държавна фирма „ВС-Русалка“е предоставено за стопанисване и управление държавното имущество на държавна фирма – активи и пасиви по баланса и към 31.05.1991г. Същото било правоприемник на ДФ „Русалка“, регистрирано с Решение №1050/19.11.1991г. по ф.д. №1345/1991г. на ДОС.

В контекста на Указ

№56 за стопанската дейност, с Решение №81/01.03.1991г. на Комитета по туризъм към МС, държавното имущество, което била получила като правоприемник на поделение „Русалка“ към ДФ „Калиакра“ – Каварна, е преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно имущество. На осн. чл.17а от ЗППДОП /отм./, възпроизведен сега в §10, ал.3 о ДР на ЗПСК, цялото имущество сега било собственост на ищцовото дружество. Сочи се, че капиталът на „Ваканционно селище Русалка" АД е приватизиран с договор за приватизация от 08.04.1999 г. и в момента било частна собственост, а не държавна. Твърди се, че в имуществото, преминало от ДФ „ВС-Русалка" към търговско дружество „Ваканционно селище Русалка" АД, са били включени и посочените 300 дка гори и земи от държавен горския фонд, предоставени още преди преобразуването му в еднолично търговско дружество с държавно имущество. От справка в баланса на Ваканционно селище „Русалка" АД, по счетоводна сметка „201“ се установявало вписването на 300 дка земя - ДГФ, актувана като частна държавна собственост с АЧДС № 359/16.09.1997г., изд. от областен управител на Варненска област, на чиято територия са се намирали процесните земи и гори към 16.09.1997 г. и в който акт в т. 15 било посочено, че имотите, описани в него, в т.ч. и 300 дка земи от ДГФ, са включени в капитала на „Ваканционно селище Русалка" ЕАД.

Твърди се, че от момента на издаване на АЧДС № 359/1997 г., земите и горите с площ от 300 дка, са престанали да бъдат държавна собственост и на осн. чл. 17а от ЗППДОП /отм./, пар. 10, ал.3 от ДР на ЗПСК и чл.2, ал.4 от ЗДС, са станали частна собственост. Имотът бил включен в активите на Акционерно дружество „Ваканционно селище Русалка" и на осн. чл. 17а от ЗППДОП /отм./, е станал собственост на дружеството.

Описаните

300 дка гори и земи към настоящия момент били включени в шест поземлени имота, находящи се в землището на с.Свети Никола, община Каварна, област Добрич, а именно: процесният имот ПИ №***с площ от 182570 кв.м., ПИ №***с площ от 57018 кв.м., ПИ №***с площ от 17728 кв.м., ПИ №***с площ от 22957 кв.м., ПИ №***с площ от 10115 кв.м., ПИ №***с площ от 7920 кв.м. и №***с площ от 2708 кв.м.

През

2009г. „Русалка Тур“ ООД е подала заявление с вх. №ДС-01-03-560/22.04.2009г. до Областния управител на област Добрич, с искане за отписване от актовите книги за недвижими имоти-частна държавна собственост на горепосочените шест имота и да се предадат на новия собственик – „Русалка Тур“ ООД. Като основание за направеното искане е посочен предварителен договор за продажба на имотите от 30.05.2008г, сключен между купувача „Русалка Тур“ ООД и продавача - „Ваканционно селище Русалка“ АД, както и Споразумение от 27.02.2009г. към предварителен договор за покупко-продажба, /който предварителен договор е бил развален на 15.09.2017г. по нотариален ред, поради неплащане на договорената цена./.

Със

Заповед №РД-11-02-83/14.05.2009г. на Областния управител на област Добрич, са отписани от актовите книги група имоти, като на първо място сред тях е процесният имот ПИ №***с площ от 182570 кв.м., като в заповедта се нарежда, всички отписани имоти да се предадат на новия собственик „Русалка Тур“ ООД, което дружество с договор за покупко-продажба на недвижим имоти, обективиран в нот. акт №1343, том 7, вх. рег. №2258/01.07.2009г. на СВ-Каварна е продало на „Паррус“ ЕООД същия имот.

Със

Заповед №РД-11-10-26/02.02.2012г. на Областния управител на област Добрич е отменена предходната Заповед №РД-11-02-83/14.05.2009г., с която са деактувани имотите, тъй-като е прието, че те не са преставали да бъдат държавна собственост и не е било налице основание да се отписват.

Твърди се, че през 2010 т. Държавата е предявила искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК срещу „Русалка тур“ ООД и „Паррус” ЕООД, по който е било образувано гр. д. №838/2010г по описа на ДОС. Производството окончателно е приключило с Решение № 1 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 5981/2015 г. по описа на ВКС, второ граждански отделение, като ответникът „Паррус" ЕООД е осъдено да предаде на Държавата владението върху част от имот с идентификатор № ***по КККР на с. Свети Никола, общ. Каварна, обл. Добрич, целият с площ 182 570 кв.м., която част се намирала извън прилежащия терен с площ от 55 143 кв.м. към построените в имота сгради.

Посоченото решение било задължително за страните – ищеца Държавата и ответниците „Русалка тур“ ООД и „Паррус” ЕООД, но същото нямало действие спрямо ищецът „Ваканционно селище Русалка“ АД в настоящото производство, защото то не е участвало и не е било страна в производството по ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, предявен от Държавата срещу двете горепосочени дружества.

Държавата се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника „Паррус“ ЕООД, която е осъден да предаде владението на МЗХГ върху част от процесния имот с идентификатор № ***по КККР на с. Свети Никола, общ. Каварна, обл. Добрич, целият с площ 182 570 кв.м., която част се намирала извън прилежащия терен с площ от 55 143 кв.м. към построените в имота сгради, очертани със син контур около всяка от сградите по приложение към комплексната СТЕ, неразделна част от решението на съда и по образуваното изп. дело е бил насрочен въвод във владение.

След приключване на гр. дело №838/2010г. по описа на ДОС, със заявление до Областния управител на област Добрич с вх. №ДжС-14-50 от 02.04.2018 г., ищецът е поискал на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗДС, отписване на имотите, описани в Акта за държавна собственост от 1997г, но със заповед № ДжС-09-01-42 от 25.06.2018 г., Областния управител на Област Добрич е отказал да отпише от актовите книги недвижимите имоти, описани в АЧДС №359/16.09.1997 г., като е посочил мотив за това – влязлото в сила Решение № 1 от 24.03.2017 г. по гр. д.

№ 5981/2015г. по описа на ВКС, 2г.о.

При справка в СВ Добрич, ищецът установил, че имот с идентификатор №***по КК на землището на с. Свети Никола, общ. Каварна, целият с площ 182 570 кв.м., е отбелязан със собственици - Държавата и „Паррус"

ЕООД. Посоченото обстоятелство обосновавало правният му интерес от предявяване на настоящата искова претенция с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК, а именно: да бъде прието за установено в отношенията между страните по делото, че ищецът „Ваканционно селище Русалка” АД е собственик на имот с кад. № ***с площ 182 570 кв.м., находящ се в землището на с. Свети Никола, общ. Каварна, обл. Добрич.

Ищецът претендира съдебни разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът - Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалните си представители, оспорва предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен.

Твърди, че заявеният положителен установителен иск е недопустим, поради наличието на висящо изпълнително производство по изп. д. №440/2019г. по описа на СИС при РС-Каварна по отношение на спорния недвижим имот, за предаване владението му на собственика, а именно: ответника по настоящото дело - Държавата, на основание изпълнителен лист, издаден, въз основа на окончателно Решение № 1 от 24.03.2017 г. на ВКС, 2 г.о. по гр. № 5981/2015 г., постановено по реда на чл.108 от ЗС.

При тези обстоятелства, единственият допустим иск, който можело да предяви трето лице /какъвто се явява ищеца в случая/, което твърди, че не е обвързано от силата на присъдено нещо на горепосоченото постановено решение на ВКС, е отрицателен установителен иск по чл.440 от ГПК, какъвто не е предявен от „Ваканционно селище-Русалка“ АД.

На друго самостоятелно основание се твърди, че искът е недопустим, т.к. исковата защита на третото лице при наличие на висящ изпълнителен процес, можела да се осъществи само, чрез предявяване на установителен иск, по който обаче пасивно легитимирани лица били като задължителни другари - взискателят и длъжникът по изпълнението. Но в случая, заведеният иск от ищеца е положителен установителен, предявен само срещу взискателя по изп. дело.

В случай, че искът бъде приет за допустим, ответникът, оспорва същия, като неоснователен, поради наличие на СПН и спрямо ищеца /същият е обвързан от него/ защото, макар и да не е участвал в производството по ревандикционния иск на държавата срещу „Русалка тур“ ООД и „Паррус”

ЕООД по гр. д. №838/2010г. по описа на ДОС, се явявал „свързано лице“ с горепосочените двама ответника предходното производство /„Русалка тур” ООД и „Паррус” ЕООД, видно от справките по партидите на двете дружества в ТРРЮЛНЦ/.

Твърди, че постановеното решение № 1 от 24.03.2017 г. на ВКС, 2 г.о. по гр. № 5981/2015г., съставлявало каузална практика по реда на чл. 290 от ГПК, касаеща наличието на право на собственост на Държавата по отношение на същия процесен имот, при изложените в настоящото производство идентични обстоятелства.

Настоящият съд, следвало да се съобрази с решението на ВКС, който окончателно се е произнесъл и е приел, че собственик на процесния имот е Държавата и всяко друго произнасяне по този въпрос би отрекло правото и на собственост и би довело до решения с очевидно противоречив смисъл.

Ответникът оспорва обстоятелството, че правото на собственост върху спорния недвижим имот е било част от имуществото на праводателите на ищеца, т.к. същият има статут на държавен горски фонд. Твърди се, че няма никакви данни за прехвърляне на правото на собственост на създаденото през 1968 г. държавно предприятие ДТП „Балкантурист“, или за предоставяне на право на стопанисване и управление на същото.

Оспорва се твърдението на ищеца, че в баланса на ищцовото дружество към 1997г. са били вписани 300 дка земи от ДГФ, както и, че съставения през 1997 г. АЧДС създава някакви права за ищеца върху спорния имот. Поддържа се, че административната дейност на държавата по отписване на държавни имоти от актовите книги /Заповед № РД 1-02-83/14.05.2009г. на Областния управител на обл. Добрич/, няма никакво действие, относно възникването правото на собственост за ищеца и/или за промяна в правото на собственост на държавата върху процесния имот.