Определение № 29362 от 13.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29362 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110129606 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С определение от 27.04.2026г., постановено по възз.гр.дело № 29606/2025г. СГС е върнал делото на СРС за произнасяне по инкорпорираното искане за изменение на постановеното по делото решение от 14.01.2026г., в частта за разноските. Изложени са съображения в молбата, че съдът неправилно е преценил, че ответникът е станал причина за образуване на делото, като е предприел действия с които да накърни правната и имуществена сфера на ищеца след дата 20.04.2018г. Посочено е че с акта си съдът е вменил неправилно задължение нта кредитора, че следва след като вземането е погасено по давност да уведоми за това длъжника или да даде индикация, че счита задължението за погасено и недължимо, тъй като вземането продължава да съществува. Не е отчетено според ответника, че същият не е предприел онова активно поведение, даващо повод на ищеца да предяви иска и което именно визира нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК. Поддържа, че преустановяването към датата на погасяване на задължението по давност подаване на информация към ЦКР, индикиращо на липса на задлъжнялост, също обосновава извод, че към датата на подаване на исковата молба в съда, ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Излагат се оплаквания, че становището на съда е в насока наказване на кредитора /Банката/ и неглижиране поведението на длъжника /ищец/, който е счел, че не следва да заплаща дължимото към своя кредитор и не следва да предприема действия по защита на собствените си права близо пет години. Молителят определя това поведение на ищеца – длъжник като недобросъвестно с основна цел да бъде осъдена Банката да заплати разноските в производството, след като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски в него. По изложеното моли съда да измени решението в частта за разноските, като приеме, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК и възложи тежестта за разноски на ищеца, като го осъди да заплати на Банката дължимите й в производството разноски.

В отговор на въззивната жалба е инкорпорирано становище по молбата от М. П. К., който счита същата по същество за неоснователна. Намира, че доколкото Банката не е 1 предприела такива действия които безспорно да сочат дезинтересираност от събиране на вземането, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска, като изтъква, че именно поради това, че вземането съществува дори и да е погасено по давност, дава право на ищеца да предяви иска. Излага, че след дата 20.04.2023г. когато е изтекла давността Банката не е предприела действия които да сочат, че се е отказала от претенцията си към длъжника, като факта, че не е подала информация към ЦКР сам по себе си не е достатъчен да обоснове извод, че не е дала повод за завеждане на делото. По изложеното моли за отхвърляне на молбата.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 21.01.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от него в съда на дата 04.02.2026г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

По същество молбата съдът намира за неоснователна. Съдът в решението си е изложил много подробно доводи защо счита, че с поведението си Банката е дала повод за образуване на делото, които намира, че не следва да преповтаря. Само за яснота следва да се посочи и съдът изцяло споделя изложеното от ищеца, че факта, че Банката не е подала информация към ЦКР сам по себе си не е достатъчен да обоснове извод, че същата не е дала повод за завеждане на делото. От значение е наличието на категоричност в действията от които ищецът безспорно да е наясно, че Банката се е отказала от събиране на вземането по изпълнителния лист. Следва да се посочи, че съдът не споделя изложеното от молителя, че с решението си съдът едва ли не санкционира кредитора /Банката/ и неглижира поведението на длъжника /ищец/, който е счел, че не следва да заплаща дължимото към своя кредитор и не следва да предприема действия по защита на собствените си права близо пет години. Това оплакване портиворечи на логиката на закона, който в случаите на предявен отрицателен иск за признаване за установено недължимост на вземане като погасено по давност санкционира поведението на кредитора, а не това на длъжника. От значение е именно това поведение, което да обоснове основателност или не на иска. От друга страна това поведение може да не е свързано с преценката дали кредиторът е дал повод за завеждане на делото. За тази преценка е от значение това поведение от което може да се направи обоснован извод, че банката е изцяло дезинтересирана от вземането. Известна е практиката, че дори и при 2 настъпила перемпция и преди изтичане на давността, всяка молба на кредитора може да прекъсне давността, поради което меродавен е не посоченият от молителя момент и дата 20.04.2018г., а този в промеждутъка от време от 20.04.2018г. до 20.04.2023г., когато давността е изтекла. След дата 20.04.2023г. също не е налице категоричност в действията на кредитора, че счита вземането за погасено и недължимо, поради и което именно банката следва да понесе тежестта за разноски в производството.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане обективирано във въззивна жалба с вх. № 35208/04.02.2026г. на ..“ АД за изменение на постановеното по делото решение от 14.01.2026г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3