Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 23.03.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 811/2025
Вид
Решение № 120
Подписан
23.03.2026
В сила
10.04.2026
Състав
Никола Дойчинов Дойчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Несебър, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150100811 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по предявени по реда на чл. 422 от ГПК от „Т***С****" ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове срещу С. Р. Ш., за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания: сумата от 201.45 (двеста и един лева и четиридесет и пет стотинки) лв., представляваща незаплатена стойност на топлинна енергия за периода от 11.09.2023 г. до 25.09.2024 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. Р***, ул. „П****“ № **, бл. „П****“, ет. *** с аб. № 1*******, ведно със законната лихва считано от 03.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 17.74 (седемнадесет лева и седемдесет и четири стотинки) лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 15.11.2023 г. – 03.12.2024 г., за които суми се издава Заповед за изпълнение № 75/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 48/2025 г. на РС-Несебър.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, който следва да заплаща цена за ТЕ при условията и реда, определение в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Заявява се, че отношенията между клиента и ищеца относно продажбата на ТЕ за битови нужни, се уреждат от ОУ за продажба на топлинна енергия. В тази връзка се твърди, че клиентът е длъжен съгласно ОУ да заплаща месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Сочи се, че разпределението на ТЕ между клиентите в сградата в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът не изпълнява задълженията си за заплащане на доставена и ползвана топлинна енергия в размер и вид, описани по-горе, вкл. за дялово разпределение. По същество се моли за уважаване на предявените искове.

Назначеният от съда особен представител подава писмен отговор, в който изразява 1 становище за вероятна основателност на предявените искове и постановяване на съдебен акт по справедливост.

В о.с.з. ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Назначеният от съда особен представител на ответника се явява в о.с.з., поддържа писмения отговор. Моли за постановяване на съдебен акт по справедливост.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

По делото няма спор, че на 09.11.1998 г. се сключва договор за доставка на топлоенергия за обект между ищцовото дружество и домсъвета на блок „П******“, находящ се на ул. „П****“ № **, гр. Р****, представляващ се неговия председател, в който блок се намира и процесния самостоятелен обект. Отделно самата етажна собственост сключва и договор на 18.10.2001 г. с дружество-топлинен счетоводител "Д****-Л" ***. Тоест измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост в случая е възложено на "Д****-Л" ***.

Видно е също така, че на 13.10.2023 г. се сключва нов договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между ищцовото дружество, в качеството му на възложител и топлинния счетоводител, в качеството му на изпълнител, като договорът обхваща процесния блок, респ. самостоятелен обект.

Видно е също така от приетите по делото доказателства, неоспорени от ответника, че първоначално собственик на топлоснабдявания самостоятелен обект с абонатен номер 1******* е М. С.а Ш.а (майка на ответника), която след смъртта си, оставя за наследници трите си деца, на които се открива партидата - В.Л.Т., С. Р. Ш. и О. Р. Ш.. Следствие на заявен и вписан отказ от наследство от наследника В.Л.Т., партидата е прехвърлена на останалите двама наследници – ответника С. Р. Ш. и О. Р. Ш..

На 09.06.2022 г. ответникът С. Р. Ш. подава заявление до „Т......Р....“ АД за прехвърляне на партидата на негово име.

Предвид тези фактически данни и като съобразява мотивите на ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС на ЗЕ съдът приема от правна страна, че от 09.06.2022 г. между страните е възникнало облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди на основание чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл.

150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода, одобрени от КЕВР. Ответникът има качеството купувач, респ. „битов клиент“ на топлинна енергия по смисъла на т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), поради което дължи цената на доставената топлинна енергия.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява от представените от ищеца доказателства – 19 бр.фактури, издадени от топлофикационното дружество и справка-извлечение от счетоводството на ищеца относно сметка по партида 1*******, неоспорени от ответника. От тях се установява, че за процесния период от 11.09.2023 г. до 25.09.2024 г. натрупаните задължения за заплащане на доставена топлинна енергия, включително от дялово разпределение, възлизат на 201,45 лева с ДДС, респ. 103,00 евро.

По делото не се представят доказателства за изпълнение на възникналите парични задължения, поради което искът за заплащане на главницата следва да се уважи изцяло.

По отношение на претендираната лихва, съгласно чл. 47 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на „Т......Р....“ **** купувачите, които ползват топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплащат в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до 14 число на следващия месец, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Продавачът издава и изпраща фактури на купувачите, като неполучаването на фактурата не е основание за неплащане на задълженията.

Следва да се отбележи, че във всяка една от издадените 19 бр. фактури е посочен 2 краен на срок на плащане, след изтичане на който от следващия ден, в случай че не е постъпило плащане до този момент, клиентът изпада автоматично в забава по арг. от чл. 84, ал.1, изр. 1 от ЗЗД.

В настоящия случай, видно от справката-извлечение от партидата, открита на името на ответника, се установява, че лихвата за забава върху всяка една главница по издадените 19 бр. фактури, начислена от деня, следващ крайния срок на плащане, с начален период на забавата от 15.11.2023 г. до 02.12.2024 г., възлиза в размер на 17,74 лева, респ. 9.07 евро.

Съдът възприема справката за достоверна, още повече, че липсва оспорване на същата от страна на ответника, поради което акцесорният иск за лихва следва да се уважи изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в общ размер на 350.50 лева, респ. 179,21 евро. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 евро.

Мотивиран от горното, на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Р. Ш., ЕГН:********** с адрес: гр. Н***, м**** Ю****, №****, ап.***, дължи на ищеца „Т......Р....“ ****, ЕИК:1******, със седалище и адрес на управление: гр. Р****, ул."Т*****" следните парични вземания: 1.) сумата от 103,00 (сто и три) евро, представляваща незаплатена стойност на топлинна енергия за периода от 11.09.2023 г. до 25.09.2024 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. Р***, ул. „П****“ № **, бл. „П****“, ет. *** с аб. № 1*******, ведно със законната лихва считано от 03.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2.) сумата от 9,07 (девет евро и седем евроцента) евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.11.2023 г. – 03.12.2024 г., за които суми се издава Заповед за изпълнение № 75/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 48/2025 г. на РС-Несебър, на основание чл.

422 от ГПК.

ОСЪЖДА С. Р. Ш., ЕГН:********** с адрес: гр. Н***, м**** Ю****, №****, ап.*** да заплати на „Т......Р....“ ****, ЕИК:1******, със седалище и адрес на управление: гр. Р****, ул."Т*****" сумата от 179,71 (сто седемдесет и девет евро и седемдесет и един цента) евро съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и сумата от 50,00 (петдесет) евро юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3