Определение № 2246 от 08.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2246 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501195 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 5 253 от 19.02.2025 г., пост. по ч.гр.д. № 479/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 2 383/ 09.01.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу З. И. З. - Ж., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 12 562, 45 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между Ж. и „ БНБ Париба Пърсънъл Файненс „ С.А., клон България Договор за потребителски кредит № PLUS 19600579 от 12.10.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 09.01.2025 г.; сумата 1 700, 57 лв. – непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 15.12.2022 г. – 14.11.2024 г. / датата на обявяване на кредита за предсрочнто изискуем / и сумата 3 279, 12 лв. – обезщетение за забава за период 16.12.2022 г. – 09.01.2025 г. / датата на депозиране на заявлението /.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението досежно горните вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 като кредитор заявление срещу длъжник З. И.

З. - Ж., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 12 562, 45 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между Ж. и „ БНБ Париба Пърсънъл Файненс „ С.А., клон България Договор за потребителски кредит № PLUS 19600579 от 12.10.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 09.01.2025 г.; сумата 1 700, 57 лв. – непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 15.12.2022 г. – 14.11.2024 г. / датата на обявяване на кредита за предсрочнто изискуем / и сумата 3 279, 12 лв. – обезщетение за забава за период 16.12.2022 г. – 09.01.2025 г. / датата на 1 депозиране на заявлението /.

В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между З. З. - Ж. и „„ БНБ Париба Пърсънъл Файненс „ С.А., клон България Договор за потребителски кредит № PLUS 19600579 от 12.10.2022 г. - с краен падеж 15.04.2025 г., че по силата на казания договор на Ж. са предоставени кредитни средства в размер на 13 000 лв. за срок от 30 месеца, при ГЛП 11,95 %, ГПР 14,97%, такса ангажимент 325 лв. и застрахователна премия 1 509, 30 лв., като обща дължима сума по кредита от потребителя е посочено - 16 628, 40 лева. Същевременно, към договора е приложен погасителен план, съставляващ неразделна част от същия, видно от който така посочената обща дължима сума по кредита е формирана от главницата, възнагр. лихва и таксата ангажимент, т.е. застрахователната премия не е включена в общата дължима сума по кредита, явно и във формирания размер ГПР по същия. Същевременно, не са предоставени данни дали застраховката е била задължително условие за предоставянето на кредита на потребителя или не, като в първия случай тя би била задължителен разход, подлежащ на включване в размера на ГПР.

Така е налице обоснована вероятност за недействителност на договора за кредит изцяло на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, в който случай потребителят би дължал само непогасената главница по кредита, което му задължение обаче не би могло да се определи по размер и в частност, че размерът е този, посочен в заявлението поради непредоставени от заявителя данни за извършените от потребителя плащания по кредита.

Освен това, вземането по чл. 23 от ЗПК е на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на основание договора за кредит и съответно то не е прехвърлено с договора за цесия. В тази насока следва да се отбележи още, че по делото не са представени доказателства за твърдяната цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора, настъпило преди депозиране на заявлението, за да се издаде заповед за изпълнение на цесионера трябва да са представени доказателства за това правоприемство – в случая договора за цесия, както и за уведомяване на длъжника за нея, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на последния /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/ - което означава, че той може да престира на стария кредитор и плащането му ще е надлежно. Т.е. в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента -праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане е като краен резултат правилно, а частната жалба срещу него - неоснователна.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 5 253 от 19.02.2025 г., пост. по ч.гр.д. № 479/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх.

№ 2 383/ 09.01.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу З. И. З. - Ж., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 12 562, 45 лв., съставляваща непогасена главница по сключен 2 между Ж. и „ БНБ Париба Пърсънъл Файненс „ С.А., клон България Договор за потребителски кредит № PLUS 19600579 от 12.10.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 09.01.2025 г.; сумата 1 700, 57 лв. – непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 15.12.2022 г. – 14.11.2024 г. / датата на обявяване на кредита за предсрочнто изискуем / и сумата 3 279, 12 лв. – обезщетение за забава за период 16.12.2022 г. – 09.01.2025 г. / датата на депозиране на заявлението /.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3