Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 451 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3424/2025
Вид
Решение № 451
Подписан
02.02.2026
В сила
20.02.2026
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 51 · Закон за наследството
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 318, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330103424 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, бул. „Шести Септември“ № 250, кумулативно обективно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 7886/19.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10205/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ граждански състав (поправена с Определение № 4881/10.04.2025 г., постановено по посоченото заповедно производство, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка), както следва:

- против А. Й. А., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата от 919, 28 лв., представляваща претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 13.12.2008 г. до 23.04.2024 г. за обект, находящ се в ***, и сумата от 504, 66 лв., представляваща мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 30.01.2009 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2024 г., до окончателното й заплащане.

- против Н. Й. А., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата от 919, 28 лв., представляваща претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 13.12.2008 г. до 23.04.2024 г. за обект, находящ се в ***, и сумата от 504, 66 лв., 1 представляваща мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 30.01.2009 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2024 г., до окончателното й заплащане.

- против П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата от 919, 28 лв., представляваща претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 13.12.2008 г. до 23.04.2024 г. за обект, находящ се в ***, и сумата от 504, 66 лв., представляваща мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 30.01.2009 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2024 г., до окончателното й заплащане.

С влязло в сила Определение № 2912/04.03.2025 г., постановено по гр.д.

№ 3424/2025 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ граждански състав, е върната исковата молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, в частта й против ответната страна Г. Й. А., ЕГН **********, а производството по делото е прекратено в частта му по отношение на посоченото лице.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Твърди, че ответните страни са наследници на Р. Г. А., която е била собственик на обект, находящ се в ***. Поддържа, че ответните страни са станали собственици на имота по закон, като са придобили качеството потребители на предоставяните от ответното дружество услуги, като същите са потребители с № ***. Твърди, че отчетът в имота на ответниците е осъществяван при условията на липсващо измервателно устройство на основание чл. 25, ал. 8 от ОУ и чл. 23, ал. 5 ОУ. Сочи, че на основание на посочените разпоредби се начисляват по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки обитател, с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Твърди, че вписания водомерен номер *** в приложените по делото карнети представлява системен номер към партидата на ответника и не е обвързан с фабричен номер на измервателно устройство.

Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни – А. Й. А., Н. Й. А. и П. Г. Д., са депозирали отговор на исковата молба чрез назначения им от съда особен представител – адв. М. П.. Твърди се, че исковете са недопустими, тъй като са предявени срещу ненадлежни страни, доколкото по делото липсват доказателства сочените като ответници лица да са приели наследството на техния наследодател. В тази връзка е направено искане съдът да предприеме процедура по чл. 51 ЗН при наличие на 2 представките за това. На следващо място се твърди, че исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност поради липса на конкретизиране и обосноваване цената на исковете. По същество се излагат съображения за неоснователност на исковите претенции. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Твърди се, че липсват доказателства за надлежно правоотношение между ищцовото дружество и ответниците, в който смисъл се оспорва, че последните имат качеството на потребители на ВиК услуги. Оспорват се представените към исковата молба писмени доказателства. Оспорва представените „копия на карнети“, доколкото от последните не става ясно за кой обект се отнасят и за кое населено място.

Сочи, че представените от ищеца справки – за неплатени задължения и за водомери на абонат, не съдържат необходимите реквизити, за да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Твърди, че в карнетите липсват подписи на потребител и не става ясно за кое населено място се отнасят.

Изложеното, според ответните страни, обуславя извод, че описаната в карнетите информация не е снета непосредствено от показанията на водомера, а същата е нанесена по усмотрение на лицето, записало данните в карнета.

Изтъква се, че липсва посочване на дата на отбелязването и за кой период се отнасят отразените в карнета показания. Ответниците оспорват да са получавали описаните в исковата молба фактури, като считат, че липсват доказателства за начина на изчисляване на претендираните от ищеца суми.

Релевира се възражение за погасяване на задълженията по давност. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на 3 потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които носят подписите на потребителя в две от полетата.

В заповедното производство е представен препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответните страни са потребители на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството им на наследници на Р. Г. А., т.е. собственици на основание наследствено правоприемство на процесния водоснабден имот, находящ се в ***, т. е. че те са страни по процесното правоотношение.

От представеното по делото удостоверение за наследници на Р. Г. А., починала на *** г., се установява, че ответните страни са наследници на посоченото лице. Последните са призовани към наследяване на основание чл.

5, ал. 1 ЗН в качеството им на деца на починалото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на 4 ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че наследодателката на ответните страни е била собственик или титуляр на правото на ползване по отношение на процесния имот, следователно, че е била страна по твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството й на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.

По делото са представени Декларации по чл. 14 ЗМДТ, в които процесният обект, находящ се в ***, е деклариран на името на лица, различни от наследодателката на ответните страни - Р. Г. А., респ. ответните страни.

Следователно от приложените по делото доказателства се установява, че процесният имот е деклариран по реда на чл. 14 ЗМДТ от трети за правния спор лица, като в производството по делото не са представени доказателства за придобиване на последния от наследодателката на ответните страни, респ. от ответните страни.