Решение № 302 от 05.12.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 405/2025
- Вид
- Решение № 302
- Подписан
- 05.12.2025
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Красимирова Донева
Други актове по делото
- Протокол № 490 от 03.12.2025 · Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Красимирова Донева
Цитирани разпоредби
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 302 гр. Сливен, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20252200500405 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №670/01.08.2025г. по гр.д.
№6009/2024г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от Община Сливен срещу СД „Берко – 90 – Берковски и сие“ искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10781,39лв., представляваща компенсаторно обезщетение в размер на паричната равностойност на неизпълнената от ответника непарична престация, изразяваща се в задължение за поправка на появили се дефекти в рамките на гаранционния срок по договор от 04.12.2012г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.11.2024г.; иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3917,80лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.11.2021г. до 28.11.2024г.; иск за заплащане на сумата от 10781,89лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез спестяване на разходите за поправка на проявили се дефекти в рамките на гаранционния срок по договора и обедняване на ищеца чрез заплащане на сумата като възнаграждение на трето лице за отстраняване на дефектите и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2123,84лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 19.06.2023г. до 28.11.2024г. С Решението са присъдени разноски на ответника в размер 1 на 2540лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Община Сливен чрез пълномощника адв. Д. Д. от АК – Сливен и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
Във въззивната си жалба Община Сливен чрез пълномощника адв. Д. посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Въззивникът излага подробни съображения относно твърдени от него съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, изразявайки се в недопускане на доказателствени искания, направени от негова страна. Намира за неправилно недопускането на свидетелски показания относно установените гаранционни дефекти и какви ремонтни СМР са извършени за отстраняването им, като искането било заявено още с исковата молба. Посочва, че съдът неправилно не е приел като писмено доказателство декларация на директорката на детската ясла за обстоятелството, че след извършването на ремонта от ответника, течовете отново са възникнали, както и не приел предписанието на РЗИ. Твърди, че неправилно съдът не приел като доказателство по делото и представените с отговора на въпроса по чл. 176 от ГПК документи, като самият въпрос е съдържал искане за представяне на такива. На следващо място въззивникът счита, че съдът е цитирал избирателно части от експертизата, подкрепящи тезата на ответника и тенденциозно преразказал заявеното от вещото лице в съдебно заседание. Съдът пропуснал да отбележи, какви са според вещото лице възможните причини за възникналите дефекти. Въззивникът счита, че от експертизата и събраните по делото писмени доказателства се установявало основателността на исковите му претенции – възникването на дефекти в гаранционния срок и стойността им. Ответникът не доказал, че дефектите са възникнали поради обстоятелства, за които не отговаря или че е отстранил същите в законоустановения срок. Счита, че в решението има логически противоречия и неясноти в мотивите.
Посочва, че вещото лице е дало няколко възможни причини за дефектите, като е отговорило, че не може да се отговори коя е конкретната причина.
Незаконосъобразното недопускане на свидетелски показания и на писмени доказателства била причината делото да остане неизяснено от тази страна. Съдът имал и служебно задължение да назначи допълнителна или повторна експертиза, с цел да осигури пълно изясняване на делото от фактическа страна. Въззивникът твърди, че съдът не обсъдил всички наведени от него доводи и не обсъдил в цялост всички доказателства по делото. Направения доказателствен анализ бил еднопластов, схематичен, повърхностен и неубедителен. С оглед изложеното, въззивната Община Сливен моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Направени са 2 доказателствени искания за събиране на гласни и писмени доказателства и за назначаване на повторна СТЕ.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – СД „Берко – 90 – Берковски и сие“, гр. Сливен чрез пълномощника адв. П. П. от САК, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивна жалба, въззиваемото дружество СД „Берко – 90 – Берковски и сие“ чрез пълномощника адв. П. оспорва същата като неоснователна.
Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че районният съд е мотивирал недопускането на свидетелите с ограничението по чл. 164 от ГПК. Посочва, че освен стойността на извършените работи, то следва да се има предвид, че в строителството всички договори следва да бъдат в писмена форма. Декларацията на директора била приета като доказателство, но некредитирана, тъй като тя не можела да прави преценка дали дефектите били гаранционни. За целта била назначена експертиза, чието заключение ищецът не оспорил. Едва с въззивната жалба е направено искането за назначаване на повторна такава. Въззиваемият счита, че причината да не могат категорично да се установят дефектите и дали те са гаранционни се дължи на поведението на самия ищец, който след отговора на ответника, че същите не са гаранционни, не е отнесъл спора към компетентния съд, а своеволно е предприел ремонтни дейности и така била унищожена възможността да бъде установено от вещо лице дали дефектите са по извършените от ответника СМР. По отношение на предписанията от РЗИ посочва, че били приети като доказателства по делото и будило недоумение защо въззивникът ги представя отново с въззивната жалба. Моли съда да не уважава направените доказателствени искания. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определението по чл. 267 от ГПК, като е допуснал на основание чл. 266, ал.3 от ГПК писмени доказателства, а останалите искания е оставил без уважение, като неоснователни.
В с.з., въззивната страна Община Сливен, редовно призована, не се представлява от процесуален представител по закон или пълномощие. По делото е постъпило писмено становище от пълномокщника адв. Д. Д., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
3
В с.з. въззиваемото дружество СД „Берко – 90 – Берковски и сие“, гр. Сливен, редовно призовано, не се представлява от процесуален представител по закон или пълномощие. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника адв. П. П., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа съображенията, изложени в отговора на жалбата. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се допълни само с установеното от събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства, както следва:
Детска ясла №12 е разположена в сграда в УПИ I, кв. 187, по плана на кв.
Клуцохор, гр. Сливен, заедно с ЦДГ „Калина“ – филиал. Сградата се състои от Административен блок на един етаж с топла връзка към занималните и блокове на два етажа за занимални, спални, Абонатна станция и блок за ЦДГ „Калина“ – филиал.
Цялата сграда е обект на проект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на Детска ясла №12“ с възложител Община Сливен. СМР по проекта са възложени на СД „Берко – 90 – Берковски и сие“, гр. Сливен въз основа на проведена обществена поръчка и сключен договор №BG161PO001/1.1-09/2010/007-S-1.3 ОТ 04.12.2012г.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
4
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Община Сливен в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на сумата за заплащане на сумата от 10781,39лв., представляваща компенсаторно обезщетение в размер на паричната равностойност на неизпълнената от ответника непарична престация, изразяваща се в задължение за поправка на появили се дефекти в рамките на гаранционния срок по договор от 04.12.2012г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, намиращ правното си основание в чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3917,80лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.11.2021г. до 28.11.2024г.
В условията на евентуалност са предявени следните искове: иск за заплащане на сумата от 10781,89лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез спестяване на разходите за поправка на проявили се дефекти в рамките на гаранционния срок по договора и обедняване на ищеца чрез заплащане на сумата като възнаграждение на трето лице за отстраняване на дефектите с правно основани чл. 59 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2123,84лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 19.06.2023г. до 28.11.2024г.
Безспорно, по делото е установено сключването на договор за извършване на СМР по въвеждане на мерки за енергийна ефективност в четири обекта от образователната инфраструктура на гр. Сливен, сред които е и Детска ясла №12 в кв.
Клуцохор, ведно с разположения в същата сграда филиал на ЦДГ „Калина“. Поетия с договора гаранционен срок на извършените СВР е 120 месеца и е започнал да тече от 19.07.2013г., когато е съставен Акт, обр. 15 за установяване годността на строежа за приемане и същият е предаден от строителя СД „Берко – 90 – Берковски и сие“, гр.
Разпечатката съдържа 35 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35c3f674-739e-48c1-9243-5bc2e0f31910