Решение № 162 от 23.09.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Шумен, 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно наказателно дело № 20213630201186 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20 – 0869 - 003316/19.10.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***** *****, обл. Шумен, ул. „****** ******“ № 59 са наложени следните административни наказания, а именно: 1. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 2. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и 3.

“глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител. В представената писмена защита излага допълнителни съображенията си за незаконосъобразност на наказателното постановление, като моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна 1 и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо и в съдебно заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г. СТ. К. на 16.09.2020 г. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № Н 2055 ВТ, собственост на „ Г.К. 67 “ ЕООД, с Булстат 201337093, като се движел по бул. „Ришки проход“ в гр. Шумен в посока ул. „Владайско въстание“. В този момент свидетелите Р. Н. Н. и СВ. Б. СТ. се намирали на пътното платно н а бул. „Ришки проход“ в гр. Шумен до II Основно училище, в близост до паркирания служебен автомобил, като възприели движението на лек автомобил, марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № Н 2055 ВТ , управляван от жалбоподателя Г.К. без включени къси или дневни светлини. Тогава водачът К. бил спрян за извършване на рутинна проверка от служители на „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, при която било установено, че водачът не използва обезопасителен колан по време на движение на МПС, с който е оборудван автомобила, както и управлява МПС, което не е било преминало годишен технически преглед. На нарушителя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 3033668 от 16.09.2020 г. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на Г. СТ. К. са нарушени разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан без възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, но били счетени за неоснователни. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 20 – 0869 - 003316/19.10.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***** *****, обл. Шумен, ул. „****** ******“ № 59 са наложени следните административни наказания, а именно: 1. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 2. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и 3. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р. Н. Н., на свидетелят СВ. Б. СТ., както и от присъединените на основание разпоредбата на 2 чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на полицейските служители – Р.Н. и С.С., които непосредствено са възприели действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20 – 0869 - 003316/19.10.2020 г. издадено от компетентен орган - от ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.

Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършената проверката управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, но 3 водача не е имал поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се установява от разпита в съдебно заседание на свидетелите Р.Н. и С.С., които пряко са възприели това обстоятелство. Освен това, не са налице изключенията от категорията на посочените в чл.

137а, ал. 2 от ЗДвП, които да дават възможност на лицето да не използва обезопасителен колан.

А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, доколкото на 16.09.2020 г. не е използвал обезопасителен колан, движейки се с управляваното от него МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията, посочени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.

За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал.

4, т. 7 от ЗДвП предвижда за водача административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.

Освен това, съдът намира, че извършеното административно нарушение не е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока, съобрази следното: Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“ и правилно административно-наказващият орган не я е приложил.

Освен, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, също следва да бъде направена и индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.

Настоящият съдебен състав, счита, че от събраните по делото доказателства не се установява 4 процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по – ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид, доколкото за неговата съставомерност е достатъчен факта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си като водач на МПС.