Определение № 557 от 12.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Л., 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500387 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал. 5 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 457 от 16.04.2025 год., постановено по ч.гр.дело № 244 по описа за 2025 г., Районен съд – Л. е отхвърлил заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Е. Б. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. К., Обл. Л., ул. *******.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н.. В нея излага, че постановеният от ЛРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т.е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Изтъква, че целта на заповедното производство е да се създаде изпълнително основание, а не да се установи вземането. Твърди, че в чл.7 от договора за кредит ясно е посочен размерът на предоставения финансов ресурс в размер на 12 987.62 лв. и са индивидуализирани сумите по него /10 000.00 лв., предоставени директно по сметката на кредитополучателя и 2 987.62 лв., предоставени в кредит на кредитополучателя за заплащане на задължение за застрахователни премии/, а в чл.10 общата сума, дължима от потребителя, вкл. договорната лихва и ГПР.

Посочва, че в конкретния случай кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга застраховка, като страните са договорили, че при сключване на застраховки, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент при условията на чл. 19 от договора, частта от кредита, 1 представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя. Подчертава, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока и цитира директиви на ЕС. На следващо място твърди, че възможността потребителят да се ползва от покритието, което му осигурява третото лице - застраховател, без да трябва да плати наведнъж застрахователната премия, а разсрочено съгласно удобен за него погасителен план, не би могла да бъде определена като неравноправна за потребителя.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане на ЛРК и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество– частично основателна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 244/2025 год. на Районен съд – Л. се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Е. Б. Д., ЕГН **********, за следните парични вземания по Договор за потребителски кредит № 705356**** от 29.02.2024 г.: 12 294.74 лв. – главница; 2 383.22 лв. - договорна лихва за периода 05.07.2024 г. до 14.02.2025 г.; 416.34 лв.- обезщетение за забава за периода 05.07.2024 г. до 13.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и за сторените по делото разноски в размер на 301.89 лв. за внесена ДТ и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В изпълнение изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят е приложил извлечение от счетоводните книги на банката и документите, от които произтича вземането му.

За да отхвърли заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане РС – Л. е изложил съображения, че е налице договор с потребител, за който се прилагат чл.143-148 от ЗЗП. Направен е извод, че клаузите на процесния договор за потребителски кредит, предвиждащи формирането на главницата по кредита с включването на дължими застрахователни премии са очевидно неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.19 и т.20 от ЗЗП. Прието е, че средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница, представляват разход по кредита и тези суми е следвало да бъдат включени 2 при изчисляване на ГПР, за да не се заобикаля императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. Заповедният съд и стегнал до заключението, че с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК клаузата за застраховка е нищожна.

Предвид твърдението на банката, че не са платени 3 бр. от общо 36 вноски, което включва и плащане по неравноправни клаузи, районният съд е направил извод, че в това производство не може да се установи какъв е точния размер на дължимата главница и върху какъв размер са начислени възнаградителната и закъснителната лихва, поради което е отхвърлил изцяло заявлението за претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

Искането на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно има качеството на „потребител“, поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът Е. Б. Д. е застраховано лице по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и по застраховка „Bank пакет 3 + сметка bill“ за кредитополучателите на потребителски кредити - чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон 3

България“, чрез „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл. 382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор и погасителния план, премията по застраховките се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.

Настоящият съдебен състав също счита, че клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР, който в настоящия случай е 34.50 % и може да надхвърли определения от закона максимум, като се отчете факта, че сумата по застраховките представлява 1/3 от размера на отпуснатия кредит. Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това, предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва.

Съдебният състав счита за ирелевантно направеното от жалбоподателя възражение за даване на съгласие от страна на длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не променя неравноправния характер на уговорката по същество.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива, какъвто извод е направени и от ЛРС.

На следващо място следва да се отбележи, че в размера на поискания от длъжника кредит от 10 000.00 лв., Банката кредитодател е формирала вземането по главницата в размер на 12 987.62 лв., включвайки в размера и застрахователните премии. Съдът намира, че по този начин, с уговарянето на това допълнително възнаграждение се нарушава и разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за заплащане на процесната допълнителна услуга са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма.

На следващо място въззивният състав счита, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен посредник, „Ти Би Ай Банк“ АД не договаря за себе си, а от 4 името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя - чл. 313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие „Ти Би Ай Банк“ АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията.

Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Само начисляването на сумите по сметката на длъжника не е доказателство, че задължението му е действително възникнало - по делото не са представени първични документи, установяващи плащането на застрахователните суми от Банката.

Констатираната и от двете инстанции неравноправност на клаузите за застраховки води до извод, че заявителя има право на основание чл. 23 от ЗПК да получи заповед за изпълнение само до размера на чистата стойност на кредита, след приспадане на предложеното от длъжника изпълнение, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва и други разходи за кредита. В случая от страна на заявителя не са изложени твърдения относно размера на извършените от длъжника плащания по договора, което е пречка за издаването на заповед за незабавно изпълнение за остатъка от чистата стойност на кредита.