Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4639 от 18.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6461/2024
Вид
Решение № 4639
Подписан
18.03.2025
В сила
28.04.2026
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39 · Конституция на Република България
  • чл. 39 - чл. 41 · Конституция на Република България
  • чл. 39 - чл. 41 · Конституция на Република България
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 146 · Наказателен кодекс
  • чл. 147 · Наказателен кодекс
  • чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 7, ал. 2, т. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 4639 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОБ В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от БОБ В Гражданско дело № 20241110106461 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С. З. М. е предявил срещу Я. Р. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лв., частично от сума в общ размер 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от клеветническите и обидни твърдения, съдържащи се в публикация от 21.08.2023 г. във фейсбук страницата на ответника, както следва: „С. М. (от „Ш..“) е наръгал с нож човек във В Т“; „С. е многократно осъждан престъпник“; „Преди време удари пиян и без книжка хора с автомобил“; „След това преби младо момче и отново беше осъден“; „Лично аз го осъдих за клевета. И много други – за същото.“; „Трябва ли някой да загуби живота си за да получи, този развилнял се престъпник, справедливо ефективно наказание“.

Ищецът твърди, че на 21.08.2023 г. в личния профил на ответника в социалната мрежа Фейсбук е бил публикуван материал, съдържащ горните цитати. Поддържа, че с тази публикация са били разпространени клеветнически и позорни твърдения за ищеца, с които е била накърнена репутацията му като човек, личност и журналист. Смята, че посочването на в. „Б.“ като източник на твърденията, е допринесло за по-лесното им възприемане от читателите като верни. Публикацията имала широк отзвук в личния и обществения живот на ищеца и предизвикала множество негативни коментари в обществото, с което били уронени честта и достойнството му, бил засегнат неговият авторитет, била накърнена репутацията му като журналист и бил опозорен като личност. Излага доводи, че във връзка с упражняваната от него професия на журналист е уважаван в обществото човек и е високо ценен в работата си. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Изложени са доводи за липса на деликтно поведение. По отношение цитата: „С. М. (от „Ш..“) е наръгал с нож човек във В Т“, се сочи, че ответникът се е позовал на новина от в. „Б.“, като такава статия е била публикувана и на 23.08.2023 г. в онлайн изданието на новинарския сайт „Р.“. С оглед на това, тъй като ответникът е цитирал информация от медиите, той не следва да носи отговорност за верността на същата тази 1 информация. По отношение цитата: „С. е многократно осъждан престъпник“, се посочва, че в интервю на 28.10.2021 г. ищецът сам е потвърдил, че е осъждан няколко пъти, поради което това изявление е вярно. По отношение цитата: „Преди време удари пиян и без книжка хора с автомобил“ и „След това преби младо момче и отново беше осъден“ се сочи, че в същото интервю ищецът сам е потвърдил факта за причинено от него ПТП на 13.05.2016 г., както и че е нанесъл побой на младо момче, за което е бил осъден и му е било наложено наказание „пробация“. По отношение цитата: Лично аз го осъдих за клевета. И много други – за същото.“, се излагат твърдения за наличието на няколко съдебни производства, по които ищецът е бил осъден за клеветнически и обидни твърдения, поради което информацията в цитата е вярна. По отношение цитата: „Трябва ли някой да загуби живота си за да получи, този развилнял се престъпник, справедливо ефективно наказание“ се излагат доводи, че това е оценъчно съждение под формата на реторичен въпрос и не подлежи на ограничения съгласно чл. 39 КРБ. Поддържа се, че евентуално уронената репутация в обществото на ищеца не е следствие от публикацията на ответника, а е във връзка с публикуваните в медиите новини. Оспорват се твърденията на ищеца, че същият върши работата си отговорно, както и че е уважаван в обществото човек и е високо ценен в работата си. Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди, че те са настъпили в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, който е изнесъл описаните в исковата молба твърдения, като вината се предполага по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже, че публикуваната информация отговаря на истината.

От фактическа страна:

По делото не се спори и от приложените разпечатки се установява, че на 21.08.2023 г. ответникът в профил „Я. Б.“ във Фейсбук е публикувал следното: „С. М. (от „Ш..“) е наръгал с нож човек във В Т. Това съобщава в. Б.…С. е многократно осъждан престъпник.

Преди време удари пиян и без книжка хора с автомобил. След това преби младо момче и отново беше осъден. Лично аз го осъдих за клевета. И много други – за същото. Трябва ли някой да загуби живота си за да получи, този развилнял се престъпник, справедливо ефективно наказание?“.

По делото е приета и извадка от в. „Б.“ със заглавие: „Бодигардът на Г намушкан при свада в нощен бар във В Т“, както и статия от 16.08.2023 г. от интернет сайта на вестника със заглавие: „Разследват кървавото меле, при което и друг мъж е пострадал след като бил ударен със счупена чаша в главата“. В текста на статията е посочено следното: „Според потърпевшите извършител е С. М.…С. М. пък казва, че във въпросната нощ е бил нападнат бит и ритан от двамата мъже, които е наранил при самоотбрана. След мелето той отишъл пред сградата на полицията, където записал три видеа с твърденията си и след това ги публикувал в социалните мрежи. М. се държал грубо с полицаите като ги псувал и обиждал.

Заради това засега срещу него ще бъде образув3ано производство за хулиганство.“ Приета е и разпечатка на статия от сайта на „Р.“ от 23.08.2023 г. със заглавие: „С. М. от „Ш..“ е наръгал охранител на фолкпевица“. Статията гласи: „Г К е с 36 шева на крака след инцидента, близките му твърдят, че нападателят е С. М.. С. М. – политически влогър и създател на рубриката „Ш..“ е намушкал човек при сбиване в нощен бар във В Т, твърди местният вестник „Б.“.“

Прието е влязло в сила решение № 10640/03.10.2022 г. по гр.д. № 29771/2021 г. по описа на СРС, 159 състав, с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от неверни и обидни твърдения в 3 бр. видеоклипове, публикувани на 06.03.2021 г. и на 12.03.2021 г., и на 03.04.2021 г. в личния фейсбук профил на ответника, ведно със законната лихва от датата на 2 подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С влязло в сила решение № 378/24.03.2022 г. по гр.д. № 3156/2021 г. по описа на РС – В Т, ищецът е осъден да заплати на Б. Р. Б. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от уронване на доброто име, честта и достойнството от изявления на С. М., направени на 04.04.2021 г. в гр. ГГ О и обективирани във видеоклип, публикуван на неговата страница в социалната мрежа Фейсбук и на канала му в уебсайта за видеосподеляне Ютюб, ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

С решение № 4238/20.03.2023 г. по гр.д. № 39056/2022 г. по описа на СРС, 50 състав, ищецът е осъден да заплати на К Т К сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от видеопубликация от 14.10.2021 г. във фейсбук страница „Ш..“ в интернет платформа „Фейсбук“.

От приетата по делото справка за съдимост (л. 104) се установява, че ищецът е осъждан общо 5 пъти, както следва. С решение № 1237/24.11.2011 г. по анд № ../2011 г. по описа на РС – гр. В Т, е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност за това, че на 07.03.2011 г. в гр. В Т, в сградата на ПМГ „В. Д.“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като на публично място нанесъл удари с ръце и крака в лицето и тялото на непълнолетния ученик К М Б – на 15 години от с. По.. общ. ГГ О, което е престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. С присъда № 4/11.01.2018 г. по нохд № 2141/2017 г. по описа на РС – гр. В Т, е признат за виновен за три престъпления по транспорта: едното е, че на 13.05.2016 г. в гр. В Т, на бул.

„...“ № 43 е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда – 1, 75 на хиляда, а другото, че на същата дата и място е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Със споразумение от 30.01.2019 г. по нохд № 10041/2018 г. по описа на СРС, е бил признат за виновен в това, че на 15.11.2016 г. около 17.15 ч. в гр. София, по бул. „.“, в района на пл. „Л..“, е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Със споразумение № 328/17.09.2019 г. по нохд № 639/2019 г. по описа на РС – ГГ О, е бил признат за виновен за това, че на 16.12.2018 г. в гр. ГГ О извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като на публично място в дискотека „Б..“ предизвикал скандал и сбиване с Г Н Н, като му отправил обиди и му нанесъл удари с ръце и крака по главата и тялото, с което му причинил лека телесна повреда, както и че му се заканил с убийство. С присъда № 16/18.03.2024 г. по нчхд № 1534/2021 г. по описа на РС – В Т бил признат за виновен в извършването на няколко деяния по чл. 148, вр. чл. 147 и чл. 146 НК – клевета и обида.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели. От разпита на свидетеля И Н М се установява, че същият работи заедно с ответника като част от парламентарна група. Впечатленията му за ищеца са, че е настоятелен и провокативен, работи като журналист, блогър, създател на съдържание. Бил е свидетел и на по-агресивни случки с негово участие, например стълкновение с депутат в сградата на Народното събрание. Ответникът му е споделял, че между него и ищеца има и други дела, свидетелят е останал с впечатление, че двамата имат лична вражда, някакъв конфликт, като ищецът провокира целенасочено Я. Б..

От разпита на свидетелката Г. К. М., семеен приятел на ищеца, се установи, че около 20-ти или 21-ви август 2023 г. видяла публикация във фейсбук, че С. М. е намушкал охраната на Г. Обадила се на ищеца да го попита дали е видял публикациите. Той бил много депресиран, затворил се в себе си, спрял да ходи на гости на свидетелката, поне седмица или две двамата не се били чували, не вдигал телефона си. Свидетелката смята, че ищецът е разпознаваемо лице.

От разпита на свидетеля Х. Х. Д. се установи, че двамата с ищеца са приятели и 3 работят заедно в онлайн медията „Ш.., Н,..о“ от около 5 години. Видял процесната статия във фейсбук страницата на ответника. След публикацията много от записаните интервюта били отказани. Ищецът станал доста притеснен, изпаднал в депресия, изгубил желание за работа.

От правна страна

Съдът приема, че по делото е установено, че на 21.08.2023 г. във фейсбук страницата „Я. Б.“ ответникът е е публикувал следното: „С. М. (от „Ш..“) е наръгал с нож човек във В Т. Това съобщава в. Б.…С. е многократно осъждан престъпник. Преди време удари пиян и без книжка хора с автомобил. След това преби младо момче и отново беше осъден. Лично аз го осъдих за клевета. И много други – за същото. Трябва ли някой да загуби живота си за да получи, този развилнял се престъпник, справедливо ефективно наказание?“.

Спорен по делото е въпросът дали процесните твърдения са клеветнически, а част от тях и обидни.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага.