Определение № 363 от 18.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Ловеч, 17.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500002 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 248 от ГПК

Постъпила е молба № 2083/06.04.2023 ГОДИНА ОТ Д. Н. К. за изменение на съдебно решение по гр.д. 2/23 г. на ЛОС в частта за разноските. Подробно посочва, че липсват доказателства за заплатена по банков път сума за адв. възнаграждение на проц.представител във въззивна инстанция и счита, че на това основание не се дължи сумата 800 лева. Излага мотиви че не е направено искане и представен списък във въззивна инстанция относно присъждане на съдебните разноски за първа инстанция от Д. Д. и следователно не се следва да се присъждат такива в размер на сумата 800 лева.Моли да се съдебното решение, в частта за разноските, като съдебноделоводни разноски не бъдат присъждани и за двете инстанции.

Подаден е отговор № 2567/02.05.2023 г. от Д. Д.,в който се излага, че съдът е съобразил представените писмени доказателства и молбата е неоснователна.

Постановено е съдебно решение №60/03.04.2023 година по гр.д.в.х.

№2/2023 г.на ЛОС, с което настоящия състав е отменил като незаконосъобразно и неправилно , съдебно решение № 960/27.06.2022 г. по гр.д. №686/2021 г. на РС-Плевен, изцяло и вместо него отхвърлил, като неоснователни и недоказани , кумулативно обективно съединените искове, с правно основание чл. 45 от ЗЗД,предявени от Д. Н. К., ЕГН **********, 1 съдебен адрес: гр.***, ул. *** против Д. Г. Д., ЕГН **********, от с.Б., гр.Община - гр. Н. за заплащане на сумата от 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания и 500лв – обезщетение за имуществени вреди-адвокатски хонорар за проц.представителство пред АКПлевен, причинени от подаване на молба № 320 от 06.11.2019 г. по описа на АК – Плевен .

С цитираното съдебно решение от 03.04.2023 г.е осъдена Д. Н. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.***, ул. *** да заплати на Д. Г. Д., ЕГН **********, от с.Б., гр.Община - гр. Н. сумата 1495 лева /хиляда четиристотин деветдесет и пет лева/ съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

В мотивите на съдебния акт е посочено,че въззиваемата следва да заплати на въззивника съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 800 лева за първа инстанция – адв.възнаграждение в размер на 650 лева и 150 лева-депозит за вещо лице. Съдът е обсъдил, че за въззивна инстанция се дължат съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 650 лева-адв. възнаграждение и 46 лева-държавна такса за въззивна инстанция. Съдът възприел като основателно възражението за прекомерност на адв хонорар от въззиваемата и на основание чл. 7,ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения то и го е уважил.

Конкртизирано е в мотивите ,че в първа инстанция е заплатено от въззивника адв. възнаграждение от 700 лева, а във въззивна – от 800 лева. Съдът е преценил че двете суми ,предвид цената на исковете ,следва да се определят до размера на сумата 650 лева за всяка от инстанциите. Вписано е в съдебния акт, че по списъка за разноски –л.26 по в.гр.д. №2/2023 г. е посочена д.такса от 70 лева, но по приложеното авизо за издадено преводно нареждане от 01.02.2023 г. на „Банка ДСК“- София платената държавна такса е 46 лева.

ПРието е,че въззиваемата следва да заплати на въззивника за двете инстанции съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1495 лева.

Съдът счита, че молбата за изменение на съдебното решение в частта з а присъдените адв.възнаграждение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Д. Д. е упълномощил с пълномощно за проц.представителство адв. Т. Т. от САС-л.45 по гр.д. №686/21 г. на Плевенски районен съд . С договор за правна защита от 01.02.2021 година е уговорено заплащане на адв. възнаграждение в размер на сумата 700 лева по банкова сметка. Представени са платежни нареждания за кредитен превод от 06.04.2021 г. за сумата 100 лева и от 29.06.2021 година за 600 лева, с посочено основание за плащане - гр.дело Н.,наредител Д.Д. и получател адв Т.Т.-л.381 и л.382 по гр.д. №686/21 г. на Плевенски районен съд. Д. е приложил в първоинстанционното дело списък на разноски с посочен адв-хонорар 700 лева. Въззивната инстанция е преценила, че Д.Д. е направил още с исковата 2 молба искане за заплащане на съдебни разноски по първоинстанционното дело, надлежно е упълномощил процесуален представител и заплатил е уговорения адв.хонорар по банков път . При възражение за прекомерност, след намаляването от 700 лева на 650 лева,съдът е присъдил сумата съдебни разноски за първа инстанция за адв. възнаграждение. Въззивният съд се произнесъл по разноските,направени пред Плевенски районен съд, предвид изхода от правния спор-отмяна на съдебния акт на ПЛРС изцяло и отхвърляне на предявените искове.

Във въззивна инстанция Д.Д. е представил пълномощно в полза на адв. Т. Т. за проц.представител пред компетентния съд по въззивното гражданско дело с въззиваема страна Д. Н. К.. По въззивната жалба №19347/12.08.2022 г.- е посочено, че е осъден да заплати разноски в първа инстанция в размер на 800 лева и 140 лева – д.такса по сметка на ПлРС и е направено искане за отмяна на решението изцяло/т.е. и в частта за разноските/. Въззивникът е поискал присъждане на съдебно-деловодни разноски и за въззивна инстанция. С писмена молба №715/03..02.2023 г. е представен списък на разноските пред въззивния съд с посочен адв. хонорар 800 лева. Настоящата инстанция е съобразила, че се установява проц.представителство за адв. Т. пред Ловешки окръжен съд, направено е своевременно искане за заплащане на разноските, както и са представени доказателства за банков превод. С вложеното в делото извлечение от сметка от ОББ-София / л. 27 по в.гр.д. №2/2023 г. На ЛОС/ се доказва, че по сметка с титуляр Т.Т. са постъпили - на 10.06.2022 г. сумата 400 лева от Д. Д.-първа вноска по въззивно дело ,обжалване и на 22.06.2022 г. сумата 400 лева от Д.Д.-втора вноска по въззивно дело, обжалване.Съдът е съобразил направеното от въззиваемата възражение за прекомерност от адв. М. в съдебно заседание на 07.03.2023 г. и е намалил сумата на присъдения адв. хонорар от 800 лева на 650 лева. В такъв смисъл искането по чл. 248 от ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските относно адв.възнаграждение за двете инстанции е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Съдът намира,че искането за изменение на съдебното решение от 03.04.2023 г. на ЛОС досежно присъденото възнаграждение за вещо лице в районен съд за сумата 150 лева следва да бъде оставено без уважение. В списъка на разноските пред първа инстанция не е посочено искане за 3 присъждане на сумата 150 лева-депозит за вещо лице. Предвид установената практика, съдът намира, че е направеното искане за присъждане на разноски и са представени доказателства за сторени такива. Следователно сумата от 150 лева –платен от Д. депозит за вещо лице следва да бъде присъдена-т. 8 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и константната практика на ВКС (така опр. № 31 от 27.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5037/2021 г., II г. о., ГК; опр. № 40 от 23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 224/2020 г., I т. о., ТК.

Ловешки окръжен съд намира,че на основание чл. 248 от ГПК, искането по молба № 2083/06.04.2023 година от Д. Н. К. за изменение на съдебно решение по гр.д. 2/23 г. на ЛОС в частта за разноските следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, на основание чл.

248 от ГПК ,молба № 2083/06.04.2023 година от Д. Н. К.,ЕГН **********, съдебен адрес: гр.***, ул. *** за изменение на съдебно решение

№60/03.04.2023 година по гр.д.в.х. №2/2023 г.на ЛОС, в частта за разноските.

Определението е обжалваемо в едномесечен срок от съобщение на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4