Решение № 475 от 29.09.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Дупница, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20261510101824 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от О. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** срещу К. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

*** обективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати следните суми: сумата от 1278.20 евро, представляваща обезщетение за ползване на следния недвижим имот: 1699,44/9700 ид.ч. от ½ ид. ч. /съобразно изменението в доклада на л. 48, стр. 2/ от дворно място, парцел ХІХ-52, кв. 1 с площ 524 кв. м. заедно с построената в него масивна жилищна сграда на етаж и половина и масивен гараж от 18 кв. м., както и долепената до гаражалятна кухня с площ около 24 кв.м. за периода от 10.06.2025 г. до 17.04.2026г. и сумата от 132.29 евро – обезщетение за забава за периода от 10.06.2025 г. до 17.04.2026г.

Поддържа се, че страните по делото са съсобственици на процесния недвижим имот като ищецът притежава 1699,44/9700 ид.ч. от имота, а другата част от имота е собственост на ответника. Ищецът заявява, че тъй като ответникът ползва лично имота и не допуска до него ищеца, с нотариална покана акт № 58, том 1, рег. № 1696 на нотариус № 293 от НК е поискал ответника да му заплаща обезщетение в размер на 250 лева месечно. Поканата е получена лично от ответника на 10.06.2025 г. Въпреки това до момента на депозиране на ИМ не заплаща исканото обезщетение, нито пък ищецът е допускан до имота. С оглед изложените съображения намира предявения иск 1 за основателен и доказан.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва единствено размера на исковете като прекомерно завишени. Желае постигането на съдебна спогодба. Признава посочените факти в ИМ досежно съсобствеността на процесния имот.

РАЙОНЕН СЪД-ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните императивни предпоставки: 1. наличие на съсобственост между страните върху процесния недвижим имот; 2. ползване на съсобствения имот само от ответника;

3. ищецът като съсобственик да е лишен от ползването на съсобствения имот, съобразно с правата си; 4. отправяне на изрична покана за предоставяне на ползването или за заплащане на обезщетение; 5. несъобразяване на ползващия съсобственик с получената покана; 6. размера на дължимото обезщетение, което е равно на средния пазарен наем за имотите през процесния период. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС /Решение № 172 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 996/2010 г., III г. о., ГК и Решение № 516 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2009 г., III г. о., ГК/.

Съгласно задължителните постановки на ТР 7/2012 на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове, като то може да се изразява в непосредствени действия на съсобственика, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил вещта. Според същото тълкувателно решение размерът на дължимото обезщетение се равнява на средната пазарна наемна цена за процесната вещ, припадащ се на правата на лишения от ползване собственик в съсобствената вещ, считано от датата на получаване на поканата за заплащането му.

Обезщетение не се дължи, само ако се установи, че съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да докаже, че след получаване на поканата е предоставил на неползващия собственик възможност да се ползва от имота 2 съобразно с правата му.

С изготвения по делото доклад /л. 27, стр. 2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички елементи от фактическия състав на предявения иск, с изключение на размера на дължимото обезщетение. Следователно спорът между страните в настоящото производство е единствено и само относно последния елемент от фактическия състав на предявения иск.

Относно размера на обезщетението, по делото е приета СОЕ /л. 60-л. 68/, кредитирано от съда като компетентно и обективно изготвена, от която се установява, че че средната пазарна месечна цена за целия процесен имот, представляващ дворно място, парцел ХІХ-52, кв. 1 с площ 524 кв. м. заедно с построената в него масивна жилищна сграда на етаж и половина и масивен гараж от 18 кв. м., както и долепената до гаража-лятна кухня с площ около 24 кв.м. /съобразно и уточненията на вещото лице, направени в проведеното на 24.09.2026г. открито съдебно заседание – л. 70/ за исковия период от 10.06.2025 г. до 17.04.2026г. е в размер на 230 евро /л. 68/. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно задължителната практика на ВКС обезщетението се дължи в размер, съобразно квотата от съсобствеността на лишения от ползването на общата вещ като съобразно притежаваната от ищеца 1699,44/9700 ид.ч. от ½ ид. ч. наемът за притежавания от него дял възлиза на сумата от 20.15 евро /л. 68/. С оглед изложеното искът следва да се уважи като основателен и доказан за сумата от 206.20 евро, изчислена по реда на чл. 162 ГПК /10 месеца х 20.15 евро месечно + 7 дни х 4.70 евро на ден/, като за разликата над сумата от 206.20 евро до пълния предявен размер от 1278.20 евро следва да се отхвърли като неоснователен.

Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 22.04.2026г. – датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

По предявения иск с правна квалификация чл.86 ЗЗД:

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.

В настоящия случай е приложим принципът, регламентиран в нормата на чл.

84, ал. 2 ЗЗД, доколкото задължението за заплащане на обезщетение за лишаване на съсобственик от право на ползване на съсобствен имот е без срок за изпълнение и длъжникът изпада в забава от деня, в който бъде поканен от кредитора. В тази връзка от представената по делото нотариална покана и разписка за връчването й /л. 8- л. 9/ се установява, че на 10.06.2025г. ответникът е получил от ищеца писмена покана за плащане на обезщетение за лишаване от ползване на посочения имот в полза на ищеца. С оглед посоченото обстоятелство, следва да се съобрази, че с ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с 3 получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика" /в този смисъл са Решение № 544 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 736 /2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 466 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 4249/2008г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 129/03,04,2012г. по гр. д. № 1415/2010г. на ВКС, IV ГО/.

Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от ПМС № 426 от 18.12.2014г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута и Постановление № 347 на МС от 29.12.2025г. за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения 30.12.2025г./, поради което акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 21.41 евро, определена по реда на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Следователно искът е основателен и доказан за сумата от 21.41 евро като за разликата до пълния предявен размер от 132.29 евро следва да се отхвърли като неоснователен.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора се дължат разноски по съразмерност, съобразно с уважената/отхвърлената част от исковете, които за ищеца следва да бъдат в размер на 101.60 евро /ДТ – 76.69 евро; депозит за вещо лице – 252.90 евро; адвокатско възнаграждение – 300.00 евро/.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 218.04 евро за платено адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро.

Мотивиран от изложеното, РС – Дупница

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД К. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на О. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

*** следните суми: сумата от 206.20 евро, представляваща обезщетение за ползване на 1699,44/9700 ид.ч. от ½ ид. ч. от следния недвижим имот: застроен недвижим имот с идентификатор № ***, с площ 524 кв.м, застроен със Сгради с идентификатор № № ***, ***, ***, *** и

***, находящ се в гр. *** за периода от 10.06.2025 г. до 17.04.2026г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2026г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 21.41 евро – обезщетение за забава за периода от 10.06.2025г. до 17.04.2026г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по съразмерност в размер на 101.60 евро като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за разликата над сумата от 206.20 евро до пълния предявен размер от 1278.20 евро и искът за разликата над сумата от 21.41 евро до пълния 4 предявен размер от 132.29 евро.

ОСЪЖДА О. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на К. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата от 218.04 евро – разноски по съразмерност за производството пред РС – Дупница.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5