Решение № 87 от 18.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Велико Търново, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000167 по описа за 2024 година Постъпила е молба вх. № 2618/23.04.2025 г. при ВТАС от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Й.. В същата е посочено, че според мотивите на постановеното по делото решение № 19 от 18.03.2025 г. на ответника по жалбата се дължат разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на частично уважената жалба в размер на 100 лв., но така определената сума за разноски в полза на застрахователното дружество не е вписана в диспозитива на решението.

Отправено е искане решението да бъде допълнено, като бъде вписано в диспозитива му осъждането на жалбоподателя С. П. Н. да заплати в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

От насрещната страна С. П. Н. не е постъпил писмен отговор по молбата.

Великотърновският апелативен съд, за да се произнесе по направеното искане, взе предвид следното:

Депозираната молба е допустима, а разгледана по същество – основателна.

Отправеното с молбата искане е такова с правно основание по чл.

247 от ГПК. В правната теория и константната съдебната практика е изяснено, че несъответствието между формираната воля на съда в мотивите на решението и външното изразяване в диспозитива (включително и не отразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от 1 мотивите) представлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по реда на чл. 247 от ГПК чрез промяна на диспозитива на решението.

В настоящия случай с решение № 19 от 18.03.2025 г. по в.т.д. № 167/2024 г. на ВТАС е отменено решение № 31 от 24.06.2024г. по т.д. № 48/ 2023г. по описа на Окръжен съд – ****** в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. П. Н., ЕГН **********, от гр.******, против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр.София иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 50000лв. до 100000лв., само за разликата над сумата 50000 лв. до 80000 лв., вместо което „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на С. П. Н. сумата още 30000лв. лева /освен присъдените 50000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания, претърпени от нея в резултат на настъпило на 01.10.2022г. ПТП, причинено по непредпазливост от водача на л.а. „Ауди“, модел „А4“, с рег.№ ********* Д. Г.

А. от гр.*****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2022г. до окончателното й изплащане. Осъдено е „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна такса върху уважения размер на иска и за въззивно обжалване-общо 1800лв. Осъдено е „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на адв.Д. Д. Н. от ЛАК адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за процесуално представителство пред въззивната инстанция- 2000 лв.

Решение № № 31 от 24.06.2024г. по т.д. № 48/ 2023г. по описа на Окръжен съд-****** е потвърдено в останалата обжалвана част.

При обсъждане на отговорността за разноски с оглед изхода на делото съдът е приел в мотивите си, че ответникът по жалба следва да заплати по сметка на ВТАС-1200 лв.- държавна такса върху уважения размер на иска, и 600 лв.-държавна такса за въззивно обжалване, или общо 1800 лв., както и адв. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на насрещната страна в размер на 2000лв. Приел е, че в полза на ответника по жалба се дължат разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на частично уважената жалба-в размер на 100 лв. С диспозитива на решението обаче не са присъдени дължимите в полза на застрахователното дружество разноски, съобразно приетото в тази насока в мотивите.

С оглед на изложеното, при постановяването на решението по делото въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля в мотивите и изразяването в диспозитива на решението, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

2

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 19 от 18.03.2025 г. по в. т. д. № 167/2024 г. на ВТАС, като допълнително ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. П. Н., ЕГН **********, от гр.******, ул.********** № 19, ет.1, ап.1 да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Витоша“ № 89б, Милениум център, ЕИК 121718407, сумата 100 лв. /сто лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съразмерно на частично уважената жалба.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3