Решение № 422 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110213884 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 007715 от 14.08.2025 година председателят на КЗП е наложил на „***" ЕООД, с ЕИК *** имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.210а от ЗЗП за нарушение на чл.68в, вр. 68г, ал.4, вр. 68д, ал.1 ЗЗП.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания, за неправилно приложение на материалния закон, като се изтъква, че в случая приложимо е специалното законодателство, а именно Закона за потребителския кредит и Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, като е налице изрично ограничение в приложението на ЗЗП по отношение на нелоялните търговски практики, уредени със специфични законодателни разпоредби, произтичащо както от правото на ЕС, така и от §1а от ДР на ЗЗП. Наред с това се изтъква, че в настоящия случай не е надлежно изпълнена и процедурата за установяване на нелоялна търговска практика по чл.68л ЗЗП, като липса акт на комисията, от който се предпоставя възможността на председателя на КЗП да санкционира определено поведение като нелоялна практика. На следващо място в жалбата подробно се аргументира, че фактическата обстановка неправилно е интерпретирана от наказващия орган, доколкото нито представената от страна на дружеството- жалбоподател информация е невярна, нито пък мотивира средния потребител към вземане на определено решение т.е. не са налице елементите на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 ЗЗП. В тази връзка се изтъква, че условията, при които се отпуска кредита, включително в кои случаи се дължи неустойка са описани както в самия договор за кредит, така и в СЕФ, а наред с това същите не могат да се определят като мотивиращи средния потребител, в смисъла на понятието вложено от СЕС, да сключи договора, като наказващият орган въобще не е извършил подобна преценка. Най- сетне в жалбата се излагат съображения за правилното и точно определяне на годишния процент на разходите (ГПР), съобразно изискванията на ЗПК и правилата относно елементите, които се включват в същия, респективно обстоятелствата, които не следва да се вземат предвид, каквото се явява и неизпълнението на договорно 1 задължение за представяне на обезпечение, както в настоящия случай. По тези съображения за неточно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон се моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

„***" ЕООД е дружество регистрирано в Република България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя си, което осъществявало дейност по потребителско кредитиране.

Във връзка с постъпила в КЗП жалба вх. № С-03-6410/13.12.2024г. от заемателя по Договор за потребителски кредит № 1102712 от ***., предоставен от дружеството жалбоподател била извършена проверка на същото по спазване изискванията на ЗЗП и ЗПК, в хода, на която били изискани всички документи по отпускане на кредита. При това от съдържанието им се установява следното:

На ***. в гр. София, дружеството жалбоподател „***“ ЕООД е отпуснало потребителски кредит по Договор за потребителски кредит № 1102712 в размер на 2800 лева за срок от 18 месеца. Съгласно чл.3, ал.2, т.10 договора общата сума за плащане по кредита възлизала на 4218, 68 лева, а ГПР отразен в чл.3, ал.2, т.4 договора се равнявал на 62, 89 %., който включвал договорената лихва от 50 %. Съгласно чл.5, ал.1, т.8 от договора кредитополучателя е задължен в двудневен срок от сключване на договора, да представи на кредитора предвидените в договора обезпечения, като съгласно чл.6, ал.1 договора в условията на алтернативност се предвиждат две възможни форми на обезпечение, а именно безусловна банкова гаранция или поръчителство. Съгласно чл.18 от договора, при неизпълнение на задължението на потребителя за предоставяне на обезпечение, съобразно изискванията на чл.6, същият дължи и неустойка в размер на 5299.09 лева. Размерът на посочената неустойка бил включен в приложения към договора погасителен план, като със същата общият размер на сумата за плащане по кредита възлизала на 9517, 77 лева, което не било отчетено при изчисление годишния процент на разходите в договора.

При тази фактическа обстановка, органите на КЗП формирали извода, че посочвайки ГПР в по-нисък размер, относим към обезпечен кредит, а не към отпуснатия в договора необезпечен кредит, дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД е въвело или би могло да въведе в заблуждение потребителя относно действителното оскъпяване на предоставения му кредит и съответствието му с изискванията на закона. Предоставянето на невярна информация относно стойността на ГПР по кредита било определено като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 вр. чл. 68г, ал.4 ЗЗП.

Във връзка с извършената проверка от свидетеля Е. Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 007715/08.05.2025г. , с който срещу „***" ЕООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на ***. в град София, при сключване на договор за потребителски кредит № 102712, дружеството използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в посочване на невярна информация относно ГПР, а именно такъв изчислен в хипотеза на обезпечен кредит, а не на представения необезпечен такъв, който включва допълнителни разходи за неустойка.

Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.68д, ал.1, вр. чл. 68г, ал.4, вр. 68в от ЗЗП.

За съставянето на АУАН до дружеството била изпратена изрична покана изх. № С-032 6410/28.04.2025г. по описа на КЗП, връчена на дружеството на 02.05.2025г., съгласно приложеното известие за доставяне. Актът бил съставен в условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, като е надлежно връчен на представител на дружеството по пълномощие на 05.06.2025г.

На база така съставения АУАН било издадено наказателно постановление (НП) № 007715 от 14.08.2025 година председателят на КЗП е наложил на „***" ЕООД, с ЕИК *** имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.210а от ЗЗП за нарушение на чл.68в, вр. 68г, ал.4, вр. 68д, ал.1 ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Е. Г., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 007715/08.05.2025 година; наказателно постановление (НП) № 007715 от 14.08.2025 година, покана за съставяне на АУАН, известия за доставяне, жалба до КЗП, Договор за потребителски кредит № 1102712 от ***. Заповед № 334 ЛС/22.04.2015г. за компетентност на актосъставителя, Заповед № 6796/11.08.2025г. на председателя на КЗП. Следва изрично да се отбележи, че от страна на дружеството не е представен съставения във връзка с договора СЕФ, с аргумент, че същият не се съхранява.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Г., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства, като свидетелката разказва за извършената от нея проверка по документи и установените обстоятелства. От показанията на посочената свидетелка по несъмнен и категоричен начин се установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. Същевременно с това, показанията на свидетеля не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от същата, в частност от приложения по делото договор за кредит и погасителен план, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са автентични и достоверни, и не намери основание за съмнение в съдържанието им, като те не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, и не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресат на административната санкция, чрез законния представител на дружеството, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка на атакувания акт, се явява неоснователна в искането за отмяна наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 007715/08.05.2025 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. На основание чл. 233, ал.1 ЗЗП, свидетелката Е. Г. е изрично оправомощена да съставя актове за констатираните от нея в качеството й на служител на КЗП, нарушения, видно от Заповед № 334 ЛС/22.04.2015г. на председателя на КЗП. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, доколкото съгласно чл.233, ал.2 ЗЗП, наказателните постановление се издават от председателя на КЗП, като лицето подписало НП е изрично оправомощено да изпълнява функциите на председател на комисията, съгласно Заповед № 6796/11.08.2025г.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете 3 за издаването им. На следващо място при издаването на АУАН и НП са спазени изискванията за форма и съдържание на двата основни за административно наказателното производство акта, установени в чл.42 и чл.57 ЗАНН, като те съдържат всички необходими реквизити, подробно са изложени обстоятелствата свързани с нарушението- време, място на сключване на договора, както и релевантната информация за неговото съдържание, като е дадено изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, регламентирани в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, както и специфичните правила за участие на свидетели и връчване на АУАН, при спазване на процедурата по чл.40 ЗАНН. Следва изрично да се отбележи, че до нарушителя е изпратена нарочна покана за участие в процедурата, като негов представител не се е явил на посочената в поканата дата, с оглед, на което законосъобразно е пристъпено към процедура по съставяне на акта в негово отсъствие. След съставянето му препис от АУАН е надлежно връчен на представител на дружеството, с което в пълна степен е гарантирано правото на защита и възможността за депозиране на възражение. С оглед на това съдът намира, че не се установяват нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да обусловят отмяна на наказателното постановление.

Тук е мястото да се посочи, че упражняването на правомощията по административно наказване от страна на органите на КЗП не е поставено в зависимост от вземане на решение от страна на състава на КЗП за наличието на нелоялна търговска практика. Съгласно чл.233, ал.3 ЗЗП, за установяване и санкциониране на нарушенията, приложение намират правилата на ЗАНН, като същите не могат да бъдат дерогирани, допълвани, или поставяни в зависимост от други процедури. Отговорността за извършено административно нарушение не зависи от прилагане на правомощията на председателя на КЗП по чл.68л, ал.1 ЗЗП, в случаите на нелоялна търговска практика, в който смисъл е и константната практика на АССГ (Решение № 4365/27.06.2018г. по адм.д. № 857/2018г., Решение № 4315 от 26.06.2018г. по адм. д. № 4623/2018г., Решение № 3522 от 28.05.2018г. по адм. д. № 2884/2018г. и други).