Определение № 874 от 16.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 874 гр. Стара Загора, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500316 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от "У.Б.” АД, ЕИК ******, чрез процесуалния представител адв. Г. В., срещу разпореждане, обективирано в заповед № 139/03.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 224/2025 г. на Районен съд – К., с което подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Н.К. НМ“ ЕООД, ЕИК ******, и Н. Т. М., ЕГН **********, е частично отхвърлено като неоснователно за сумата от 324 лева – разноски за изготвяне и връчване на уведомления и покани.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като адресираните до длъжниците уведомления и покани са свързани с обявяването на предсрочна изискуемост по договор за кредит, като от приложените по делото доказателства се установява, че банката е извършила разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/ за тяхното изготвяне и връчване. Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за посочената по-горе сума.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 413, ал.

2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

По делото се установява, че ч. гр. д. 224/2025 г. на Районен съд – К. е образувано по подадено от „У.Б.“ АД заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 417 ГПК за следните дължими от „Н.К. НМ“ ЕООД и Н. Т.

М. парични суми: 1/ 30000 лева - главница; 2/ 1085,11 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.05.2024 г. до 18.12.2024 г.; 3/ 353,76 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 20.06.2024 г. до 28.01.2025 г.; 4/ 1058,33 лева – наказателна лихва за периода от 20.05.2024 г. до 28.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2025 г., както и за сумата от 1990,84 лева – разноски по делото, от които:

649,94 лева - държавна такса и 1340,90 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС. Със заявлението е направено искане за присъждане и на сумата от 324 лева, представляваща разноски /адвокатско възнаграждение/ за изготвяне и връчване на уведомления/покани.

В заявлението е посочено, че претендираните парични вземания произтичат от сключен с длъжниците договор за банков револвиращ кредит № 57/496/S2023/03.04.2023 г. и приложимите към него ОУ, като се твърди, че в последствие договорът е допълнен и изменен с анекс № 1 от 10.06.2024 г.

Длъжниците не са изпълнили задължението си по договора за заплащане на дължимите суми, като не са погасили 6 вноски за главница, считано от 20.06.2024 г. и 8 вноски за лихва, считано от 20.05.2024 г. Поради неплащане в срок на задълженията банката е възложила изготвяне и връчване чрез ЧСИ Г.И., рег. № ** на КЧСИ на уведомления/покани до задължените лица за доброволно погасяване на задълженията в 14-дневен срок от получаване на съобщенията. Предвид липсата на извършени плащания банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 18.12.2024 г.

Заявителят „У.Б.“ АД е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на приложен към заявлението документ – извлечение от счетоводните книга на банката, в който са посочени вземанията за главница и лихви.

Районен съд – К. е уважил заявлението за сумите, представляващи главница, лихви и разноски по делото, като е оставил без уважение претенцията за сумата от 324 лева, представляваща разноски /адвокатско възнаграждение/ за изготвяне и връчване на уведомления/покани.

За да отхвърли частично заявлението, районният съд е приел, че сумата от 324 лева – разноски за изготвяне и връчване на уведомления и покани не подлежи на присъждане съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК.

Разпореждането е правилно.

Съгласно нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издава при представено извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Изводът дали са налице предпоставките за издаване на заповедта за изпълнение въз основа на документ се прави от съда въз основа на преценката дали представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на кредитора срещу длъжника. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ 2 задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание.

Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че претенцията за сумата от 324 лева, посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК като извършени преди образуване на делото разходи, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и връчване на уведомления/покани на длъжниците, е неоснователна, тъй като такова вземане не фигурира в приложеното извлечение от счетоводните книги на банката, съобразно разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК.

Освен това следва да се посочи, че процесната сума не представлява съдебни разноски, направени от заявителя в заповедното производството.

Следователно правилен се явява изводът на районния съд, че същата не му се дължи и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, която разпоредба намира съответно приложение в заповедното производство.

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а разпореждането на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед №

139/03.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д.

№ 224/2025 г. на Районен съд – К., с което подаденото от "У.Б.” АД, ЕИК ******, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Н.К. НМ“ ЕООД, ЕИК ******, и Н. Т. М., ЕГН **********, е частично отхвърлено като неоснователно за сумата от 324 лева – разноски за изготвяне и връчване на уведомления и покани.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3