Решение № 745 от 18.06.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

………./ .06.2020 г. гр.

Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА

СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА мл.с. ИВАН СТОЙНОВ при секретар Петя Петрова като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов въззивно гражданско дело № 249 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадени:

1/ въззивна жалба от Р.Т.И.,***, чрез адв. Р.Ж., срещу

Решение № 5337 от 29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4879/2018 г. по описа на ВРС, XX с-в, В ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на „СОД-Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. „Бузлуджа” № 15 да му заплати сумата от 14000,00 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на влошаването на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

Жалбоподателят Р.Т.И. счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че в мотивите на първоинстанционния съд се съдържа противоречие, защото се приема, че е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, но се отхвърля претенцията за вреди в резултат на това влошаване. Излага, че увреждането на десния лъчев нерв, довело до намалена чувствителност до степен и на пълна липса на такава върху определени зони, е значително. Твърди, че това увреждане е във връзка с термичната травма на десния горен крайник и следва да се приеме за нейно усложнение. В тази връзка моли за отмяна на решението в тази част и присъждане на разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „СОД-ВАРНА“

АД не депозира писмен отговор.

2/ въззивна жалба от „СОД-ВАРНА“ АД, гр. Варна, чрез адв. Н.С., срещу Решение № 5337 от 29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4879/2018 г. по описа на ВРС, XX с-в, В ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ „СОД-Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бузлуджа” № 15 да заплати на Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 14000,00 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят „СОД-ВАРНА“ АД счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по делото не е установена нито една от посочените в чл. 200 КТ предпоставки за възникване на отговорността на работодателя да заплати обезщетение за претърпените от работника вреди. Излага, че не се е доказало наличието на настъпило влошаване на състоянието на ищеца в резултат на трудовата злополука. В тази връзка твърди, че се е установило, че през процесния период ищецът е работил при различни работодатели на открито и при висока температура, с което не е положил дължимата грижа за здравето си и не му се дължи обезщетение. Моли за отхвърляне на иска, отмяна на първоинстанционното решение в тази част и присъждане на разноски. В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Р.Т.И., чрез адв. Р.Ж., подава отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно в обжалваната част. Излага, че след злополуката дълго време е бил неработоспособен и е претърпял седем хирургически интервенции, които са му причинили силни негативни усещания, болки и страдания в исковия период. Сочи, че тези обстоятелства се установяват от показанията на неговия баща, както и от допуснатата по делото експертиза. Моли за потвърждаване на решението в тази част и присъждане на разноски. Подава молба преди съдебно заседание, с която поддържа жалбата.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Р.Т.И., чрез адв. Р.Ж., подава отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно в обжалваната част.

Излага, че след злополуката дълго време е бил неработоспособен и е претърпял седем хирургически интервенции, които са му причинили силни негативни усещания, болки и страдания в исковия период. Сочи, че тези обстоятелства се установяват от показанията на неговия баща, както и от допуснатата по делото експертиза.

Моли за потвърждаване на решението в тази част и присъждане на разноски.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 23.04.2018 г. ищецът Р.Т.И. излага, че е работил в ответното дружество „СОД-Варна“ АД, на длъжност „охранител физическа охрана“, за времето от 10.02.2014 г. до 15.01.2015 г., като трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните, на основание чл. 325, ал. 1 КТ. На 17.04.2014 г. при опит да запали газова бутилка възникнал пожар, при който получил изгаряния на лицето, ръцете и главата. С разпореждане на ТП на НОИ – Варна злополуката била приета за трудова по реда на чл. 55, ал. 1 КСО. Описва детайлно случилото се след злополуката.

Посочва, че с решение по гр.д. № 4274/2015 г. по описа на ВРС, изменено с решение по в. гр. д. № 767/2016 г. по описа на ВОС, работодателят бил осъден да му заплати съответни обезщетения за претърпените болки и страдания и имуществените вреди за периода 17.04.2014 г. – 17.05.2015 г. Твърди обаче, че продължава да търпи вреди от настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука.

Поддържа, че и до настоящия момент се нуждае от различни кремове, балсами, обезболяващи, специален ръкав за лакътя на дясната ръка, превързочни материали.

Твърди, че е налице влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в следното: единият от трите главни нерва на ръката му не работи и няма да се възстанови. Ето защо започнал да получава изтръпване и схващане на дясната ръка. Посочва, че като цяло е разбита нервната система на организма му. Кожата на главата му е изгоряла на теменната част, в резултат на което косата му доста оредяла и няма да има възможност да се възстанови. Вследствие на злополуката се получил израстък под клепача на лявото око. Започнал да боледува по-често от преди, тъй като била засегната имунната система на организма му. Наложили се по-чести посещения при стоматолог. Получава разтежения на крака, от който е вземан материал за присаждане на дясната му ръка. Получава и чести разтежения на глезените. По-често изпада в нерви кризи. Поддържа, че продължава да търпи вреди от трудовата злополука, свързани с ежедневни неудобства и ограничения, предизвикани от невъзможността да спортува и да води активен във физическо отношение живот, както и от обстоятелствата, че не трябва да се излага дълго на слънце, че трябва постоянно да е с предпазния неопренов ръкав, че крайниците му са сериозно обезобразени, че косата му оредяла. Ето защо често изпада в депресивни стресови състояния, става раздразнителен и се налага медикаментозно лечение. Твърди, че е спаднало самочувствието му, повишило се телесното му тегло. Излага, че почти не излиза с приятели и след злополуката не е имал приятелка.

Предвид притесненията, баща му заболял тежко и в момента провежда лечение – химиотерапия. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „СОД-Варна“ АД, чрез процесуалния му представител – адв. Н.С.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че на 17.04.2014 г. е настъпила трудова злополука с участието на ищеца. Посочва, че в исковата молба липсват изложени твърдения за настъпила временна неработоспособност, съответно трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., за да се приеме, че е налице някоя от предпоставките за претендиране на вреди от претърпяната трудова злополука.

Не се твърди, че е настъпило и влошаване на състоянието на ищеца, т. нар.

„ексцес“ при трудова злополука, за да има основание за присъждане на ново обезщетение към вече определеното от съда. Оспорва иска и по размер, като твърди, че с поведението си ищецът е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, доколкото същият не се е съобразил с елементарни изисквания за безопасност при запалване на газова бутилка в мястото за почивка. По подробно изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по два предявени от ищеца Р.И. осъдителни иска:

1. за сумата от 14 000 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 75 000 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука; 2. за сумата от 14 000 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 75 000 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на влошаването на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС. Решението е обжалвано и от двете страни, поради което изцяло е предмет на проверка от страна на въззивния съд.

По същество първият предявен иск касае различен период, в който се твърди, че са настъпили вреди, в сравнение с претендирания по гр.д. № 4274/2015 г. на

ВРС период от 17.04.2014 г. – 17.05.2015 г. Вторият предявен иск касае вреди, които са възникнали в резултат на т.нар. „ексцес“, а именно поради влошаване на здравословното състояние на ищеца след приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС, което е в пряка причинна връзка със злополуката.

По отношение на въпроса относно претърпените от ищеца неимуществени вреди с Решение № 777 от 29.02.2016 г. по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС е ОСЪДЕНО СОД – ВАРНА АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.И., ЕГН **********, сумата от 14 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищеца Р.Т.И. неимуществени вреди за преживените болки и страдания, промяна в кръвното налягане, влошено зрение, тревоги, неудобства, стрес, ограничения - чисто физически болки в крайниците, следствие пластични операции, липса на какъвто и да е спорт, свързан с физическа активност, невъзможност за готвене, занимаване с основно хоби, изключително рестриктивен и стриктен хранителен режим, избягване на слънчева светлина и топлина – плаж, разходки през деня, по–редки социални контакти с близки и приятели, притеснения от външния вид, негативни емоции, нервни кризи, тревоги и притеснения от хода на оздравителния процес, и не само, вследствие трудова злополука настъпила с ищеца на 17.04.2014 г., за времето от 17.04.2014 г. до 17.04.2015 г., на основание чл. 200, ал. 1 КТ; като е ОТХВЪРЛЕН иска в ЧАСТТА за разликата от присъдения размер до претендирания от 28 000 лв., като недоказан по размер. С Решение № 840 от 22.06.2016 г. по в.гр.д. № 767/2016 г. на ВОС решението на ВРС е ОТМЕНЕНО частично и размерът на обезщетението за неимуществени вреди за периода 17.04.2014 г. до 17.04.2015 г. е увеличен на 20 000 лв., като е прието в мотивите, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника. Решението е влязло в законна сила на 29.03.2016 г. Между страните в настоящото производство няма спор относно наличието на влязло в сила решение между тях, както е прието и в доклада на първоинстанционния съд.