Определение № 413 от 20.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20265000600492 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXII вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от осъдения Г. Д. А. против Определение рег. № 583 от 29.09.2026г., постановено по ЧНД № 1054 по описа за 2026 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Изтъкват се доводи, че осъденият А. не е в добро физическо състояние и поради стреса, който изживява в затвора, му били разрушени зъбите и не бил в състояние да се храни; не можел да работи, поради изменения режим за изтърпяване на наказанието, както и че в остатъка от срока от наложеното му наказание не можело да се очаква да бъде поправен. Наведени са и твърдения за необходимостта от подкрепа, която изпитвали децата му. В допълнителна писмена молба е изразено становище по отношение на подаваните от него сигнали, свързани твърденията му за „безредие и безразсъдство, потопено от неприязън и неетично отношение“ от страна на ръководството на затвора към лишените от свобода. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което осъд. А. да бъде условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение и след като се запозна с доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е 1

НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията в тази насока са следните:

За да се постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъден, последният трябва да е доказал своето поправяне и да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание или не помалко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.

Първоинстанционният съд е анализирал всички осъждания на л.св. А. и правилно е приел следната фактическа обстановка:

С определение № 14942 от 29.07.2024 г. по НОХД №10550/2024 г. по описа на Софийски районен съд е одобрено споразумение, с което, лишеният от свобода А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1от НК, като му е било наложено наказание 1 /една/ година „лишаване от свобода“. На основание чл. 59, ал. 2 от НК е зачетено времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 19.06.2024 г. до 02.07.2024 г. и с мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 02.07.2024 г. до 29.07.2024 г.На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 години.

С определение № 33/24.09.2025 г. по НОХД № 598/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково е одобрено споразумение, с което А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, от НК, като му е било наложено наказание 1 /една/ година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 2500 лева. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК е приспаднато времето, през което А. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 04.12.2024 г. до 16.01.2025 г., с мярка „домашен арест“ от 17.01.2025 г. до 13.03.2025 г. и с мярка „Задържане под стража“ от 19.05.2025 г.

С определение № 667 от 24.09.2025 г. по НОХД № 598/2025 г. на Окръжен съд – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД № 10550/2024 г. по описа на Софийски районен съд в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“.

Определението е влязло в сила на 10.10.2025 г.

С определение № 134/11.12.2024 г. по НОХД № 299/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград е одобрено споразумение, с което А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

С Определение № 495/04.12.2025 г. по НОХД № 299/2025 г. на Районен съд – Димитровград, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание по НОХД № 598/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково и НОХД № 299/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим към което е присъединено определеното общо наказанието „глоба“ в размер на 2500 лева, на основание 2 чл. 23, ал. 3 от НК. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК е приспаднато времето, през което А. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 04.12.2024 г. до 16.01.2025 г. и с мярка „Домашен арест“ от 17.01.2025 г. до 13.03.2025 г.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено отделно да бъде изтърпяно наказанието по НОХД № 10550/2024 г. на Софийски районен съд в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, което да се изтърпи пир първоначален „общ“ режим. Определението е влязло в сила на 20.12.2025 г.

Осъденият Г. А. е постъпил в затвора на 03.07.2025 г., с начало на наказанието 19.05.2025 г. Наказанието по НОХД № 10550/2024 г. на Софийски районен съд в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 27.03.2026 г., от която дата е приведено в изпълнение определеното общо наказание в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“.

Към 29.09.2026 г. (датата на съдебното заседание пред ОС-Стара Загора) лишеният от свобода е изтърпял 9 месеца и 27 дни, с остатък от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 2 месеца и 3 дни, от което несъмнено се налага извод, че по отношение на осъдения А. е налице формалната предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Основният спор по делото е дали са налице доказателства, че осъденият се е поправил, по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК.

За да приеме, че А. не се е поправил, първоинстанционният съд подробно е обсъдил приетите писмени доказателства по делото. От същите се утановява, че Г. Д. А. е постъпил в затвора на 03.07.2025 г. След адаптационния период в „Приемно отделение“ на 09.07.2025 г. е бил разпределен в група за обвиняеми и подсъдими, а след влизане на присъдата в сила е преразпределен в затворническо общежитие от открит тип „Верея“, предвид първоначално определения му „Общ“ режим.

При първоначалната оценка е отчетен среден към висок риск от рецидив – 78 бала, с посочените в съдебния акт дефицити , като нивото на риска от сериозни вреди е определено като средно.

В първоначалния план на присъдата е предвидено включване на А. в общи и специализирани пенитенциарни мероприятия, а при възможност и при подобряване на здравословното му състояние – и в трудова дейност с цел доразвиване и затвърждаване на трудовите му умения. Планирано е индивидуалната корекционна дейност да бъде насочена към изграждане на трайна мотивация за промяна на криминалния поведенчески модел и за водене на законосъобразен начин на живот.

На 20.02.2026 г. е извършена преоценка на риска от рецидив и вреди, след допуснати дисциплинарни нарушения по време на изтърпяване на наказанието, рискът от рецидив е оценен като висок – 99 бала. Предвид характера на дисциплинарните нарушения и цялостното поведение на 3 лишения от свобода е отчетено повишение на стойностите в редица зони.

Нивото на риска от сериозни вреди също е определено като високо, както в условията на изолация, така и при живот на свобода, като рискът е насочен към останалите лишени от свобода, към близкото семейно обкръжение и към обществото като цяло.

От значение за оценката на корекционния процес е и поведението на А. във връзка със здравословното му състояние, който преди превеждането му в затвора, в Арест – Хасково, е погълнал метални предмети – парчета арматурно желязо. След превеждането му в Затвора – Стара Загора във връзка със здравословното му състояние са осъществени комплекс от дейности от медицински, психологически, социален и правен характер. По данни на затворническата администрация приложеното третиране не е дало очакваните резултати, като лишеният от свобода е отказвал медицински прегледи и интервенции и не е съдействал при провеждането на социалнопсихологически консултации, поставял е ултимативни искания към затворническата администрация.

След преразпределянето му в затворническо общежитие от открит тип „Верея“ това поведение е продължило, включително чрез подаване на множество жалби, молби и сигнали до различни институции. По всички сигнали са извършвани проверки и същите са били преценявани като неоснователни.

На база представените и приети като доказателства по делото документи е установено, че функционирането А. в условията на облекчена охрана е затруднено, доколкото същият не желае да се съобразява с установените правила и норми, игнорира останалите лишени от свобода и проявява завишени претенции и нереалистични очаквания. Изрично е посочено също, че не е способен да зачита авторитети и е предразположен да използва манипулативни стратегии в общуването както с останалите лишени от свобода, така и със служителите от затворническата администрация.

В периода от 14.01.2026 г. до 10.02.2026 г. лишеният от свобода е бил включен в групова работа по програма за обществено въздействие „Умения за мислене“. По данни на затворническата администрация по време на сесиите е участвал формално, което е било оценено като социално-желателно и насочено към редуциране на присъдата и формиране на позитивно впечатление у водещите на програмата.

По негова молба от 10.02.2026 г., след удостоверяване на медицинското му състояние и установяване, че металните предмети вече не се намират в тялото му, му е възложено да полага доброволен неплатен труд по хигиенизиране на коридора на групата. С трудовите си задължения се справял прилично, като се включвал в изпълнението на плана на присъдата.

По време на престоя си в общежитието А. не е бил награждаван, но са му били налагани множество дисциплинарни наказания (общо 12 наложени 4 дисциплинарни наказания), поради което е било инициирано производство по чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за поставянето му при по-тежък режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

С Определение № 476/30.07.2026 г. по ЧНД № 799/2026 г. на Окръжен съд – Стара Загора, потвърдено с Определение № 323/13.08.2026 г. по ВЧНД № 377/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив, влязло в сила на 13.08.2026 г., първоначално определеният на А. „Общ“ режим е заменен със следващия по тежест – „Строг“, като лишеният от свобода е настанен в корпуса на затвора.

Първоинстанионният съд е отчел и обстоятелството, че и след поставянето му в по-засилени условия на изпълнение на наказанието са налице данни за продължаващо неспазване на установения ред и дисциплина, има съществено значение при преценката дали е настъпила необходимата трайна положителна промяна в поведението на осъдения. При последвалите преоценки на риска от рецидив същият е оценен като висок – 102 бала, при наличие на дефицити в зоните „отношение към правонарушението“, „взаимоотношения“, „образование и обучение“, „начин на живот и обкръжение“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. Нивото на риска от сериозни вреди остава високо както в условията на изолация, така и при живот на свобода. Рискът е определен като насочен към останалите лишени от свобода, близкото семейно обкръжение, обществото като цяло и служителите на Затвора – Стара Загора.

За нуждите на настоящото производство е необходимо на лишените от свобода да бъде проведено психологическо интервю. А. е отказал провеждане на такова, което се установява от изготвения доклад от инспектор-психолог З.Ж. от 31.08.2026 г. Поради тази причина не е приложена Експертна оценка на актуалния психичен и емоционален статус на лишения от свобода.