Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4295 от 05.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52337/2025
Вид
Решение № 4295
Подписан
05.03.2026
Състав
Катя Николова Велисеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4295 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20251110152337 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ... АД против ...... АД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 7886,44 лева представляваща остатък от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско на МПС“ по Щета №............1, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането и по чл. 497 КЗ за заплащане на сумата 1528,99 лева , представляваща обезщетение за забава за периода от 27.06.2024 г. до 18.11.2025 г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 30.11.2023 г. около 17:23 часа в гр. София водачът на лек автомобил „...“ с рег. №..... движейки се по бул. „......“ при кръстовището с бул. „...........“ не пропуска движеният се на път с предимство лек автомобил „... .......... с рег. №........, в резултат на което настъпва удар между двата автомобила, като за последното МПС възникнали материални вреди. Към датата на процесното ПТП за увредения лек автомобил при ищеца е имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № BG/01/123003224302, валидна към датата на застрахователното събитие. Във връзка с процесното ПТП е изготвен и подписан Двустранен констативен протокол от 30.11.2023 г. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по Щета №............1 е определено обезщетение в размер на 10416,96 лева, което е изплатено на собственика на увредения автомобил на 27.02.2024 г.

Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на МПС „м“ с рег. №....., имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да възстанови заплатените обезщетения, но последният уважил претенцията частично като е заплатил сумата 2545,52 лева на 24.06.2024 г.. Предвид липсата на пълно погасяване на задължението от страна на ответника ищецът претендира и заплащане на обезщетение за забава за периода 27.06.2024 г. до предявяване на исковата молба в съда. Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че за настъпване на процесното ПТП изключителна вина 1 има застрахования при ищеца водач, който се е движил в насрещното без да спази временната организация на движението поради ремонт на бул. „....... Оспорва всички увреждания да се намират в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Твърди, че претендираната сума е в завишен размер като неотговаряща на действителната стойност на вложените части и труд в ремонта. Не оспорва наличието на облигационно отношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение МПС „...“ с рег.

№....., валидно към датата на ПТП. Не оспорва заплащането на сумата 2545,52 лева в полза на ищцовото дружество. Оспорва претенцията за лихва. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 411 КЗ

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, както действията с които водачът на застрахования при ищеца автпмпбил е причинил ПТП-то, евентуално, че е допринесъл за настъпване на вредите в условията на съпричиняване. В негова тежест е и да обори презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД.

Страните не спорят, че между собственика на лек автомобил „... .......... с рег. №........ и ищцовото дружество е налице валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“, обективиран в застрахователна полица №BG/01/123003224302 със срок на действие 26.10.2023 г. до 25.10.2024 г. и покритие по Клауза А (пълно Каско).

Собствеността по отношение на лекия автомобил не се оспорва.

Ответникът не оспорва, че по отношение на лек автомобил „...“ с рег. №..... е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, към датата на процесното ПТП – 30.11.2023 г. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на водача на лек автомобил „...“ с рег. №..... сочи, че отговорността му е покрита.

От приобщените по делото двустранен протокол от 30.11.2023 г. и заключението на САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 30.11.2023 г. около 17:25 часа в гр. София, лек автомобил лек автомобил „...“ с рег. №..... се движи по ул. „......“ и на кръстовището с бул. „....... при наличието на знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите се на път с предимство“) предприема маневра ляв завой като не пропуска и реализира ПТП с движещият се по бул. „....... лек автомобил „... .......... с рег. №........ срещу пътен знак Б-3 („Път с предимство“). По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля С. Д. Б., водач на лек автомобил „...“ с рег. №....., която заявява, че произшествието е настъпило в лентата за насрещно движение, тъй като водачът на лек автомобил „... .......... с рег. №........ е нарушил правилата за движение и не се е съобразил с временната организация на пътя. Независимо от заявеното от свидетеля Б. видно от двустранния констативен протокол, подписан от двамата водачи, сблъсъкът между двата автомобила е настъпил в лентата за движение на лек автомобил „... .......... с рег. №........ при указана посока на движение от дясно на ул. „......“, респ. към бул. „..... ..... .....“. Видно от 2 протокола съдържащ волеизявления на водачите по така очертаната схема на произшествието няма вписани възражения, а в забележка за превозно средство А водачът е признал вината си, поради което съдът приема, че уврежданията по лек автомобил „... .......... с рег. №........ са причинени именно по описания в заключението на САТЕ механизъм. Според заключението на САТЕ описаните в протокола и в описа на застрахователя увреждания се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото на 30.11.2023 г. пътно произшествие., поради което направеното от ответника възражение в този смисъл съдът намира за недоказано.

Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, както и на заключението на неоспорената по делото САТЕ, съдът счита, че процесното ПТП, в резултат на което е причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило единствено в резултат от действията на водача на лек автомобил „...“ с рег. №....., който при предприемане маневра ляв завой за навлизане по път с предимство и при наличие на знак пътен знак „Б-2 Спри! Пропусни движещите се по път с предимство“ не пропуска лек автомобил „... .......... с рег. №......... Според заключението на САТЕ предотвратимостта на удара за виновния водач е била възможна в случай, че е изчакал преминаването на лек автомобил „... .......... с рег. №........, след което да предприеме маневра ляв завой по бул. „........

Видно от скицата в двустранния протокол за ПТП ударът е настъпил в лентата за движение на лек автомобил „... .......... с рег. №........, което съответства и на заявеното в съдебно заседание от свидетеля Б., че почти е била навлязла на булеварда преди сблъсъка. За да се приеме, че ударът е настъпил в лентата за насрещно движение, както заявява свидетелката би следвало лек автомобил „...“ с рег. №..... завивайки по булеварда да е преминал през лентата за движение в посока бул. „..... ..... .....“ преди удара. С действията си водачът на лек автомобил „...“ с рег. №..... не само е нарушил правилата на ЗДвП като е извършил маневрата без да се съобрази с положението на останалите автомобили, но и общата забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Поведението на водача е и виновно, в който смисъл е вписаното в двустранния протокол от водача като от страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни. При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при ищеца автомобил вредоносен резултат, тъй като видно от пътните знаци, регулиращи движението на място, независимо дали е била налице временна организация на пътя, за водачите движещи се по бул. „....... е имало знак Б-3 („Път с предимство“).

За нанесените по лек автомобил „... .......... с рег. №........ увреждания при ищеца е образувана преписка по щета ............1, по която след извършен опис и доклад на щетите, е определено обезщетение в размер на 10416,96 лева, която сума е заплатена на правоимащото лице на 27.02.2024 г., което обстоятелство не се оспорва от ответника. Със заплащането на застрахователното обезщетение застрахователят е изпълнил задължението си по договора за имуществена застраховка „Каско“. Не е спорно, че с регресна покана, ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който на 24.06.2024 г. е заплатил на ищеца сумата 2545,52 лева, поради което е остана дължима сума в размер на 7886,44 лева.

Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната 3 му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІVА въззивен състав/.