Решение № 69 от 30.04.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. К., 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело № 20255100500059 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 534/20.12.2024 г., постановено по гр.д. № 414/2024 г., Районен съд – К. е отхвърлил предявеният от М. Ф. К. от гр. К. против М. С.

В. от гр. В., М. С. В. от гр. В. и Е. Н. К. от гр. К., иск с правно основание чл.

33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 1/3 идеална част от поземлен имот с пл.сн. № 121 (сто двадесет и едно), кв. 14 (четиринадесет) по кадастрално – регулационния план на с. П., общ. Ч., обл. К., одобрен със заповед № 317 от 06.06.1980 г. на кмета на община Ч., представляващ застроено дворно място с площ от 420 (четиристотин и двадесет) кв.м., ведно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 (шестдесет) кв.м., построена през 1929 г., паянтова стопанска сграда със застроена площ 30 (тридесет) кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 18 (осемнадесет) кв.м., при граници на поземления имот: изток – поземлен имот с пл.сн. № 113 (сто и тринадесет), запад – поземлен имот с пл.сн. № 120 (сто и двадесет), север – поземлен имот с пл.сн. № 119 (сто и деветнадесет) и юг – общински терен, който е бил предмет на договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 85, том 1, рег. № 6484, дело № 83/2024 г. на нотариус с рег. № 774 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. К. под акт № 3, том 3, дело № 421/2024 г., дв.вх.рег. № 596 от 07.02.2024 г., като неоснователен и недоказан.

Със същото решение ищецът М. Ф. К. е осъден да заплати на ответниците М. С. В., М. С. В. и Е. Н. К. сумата от 900 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар.

1

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.

И. Т. от САК, пълномощник на ищеца М. Ф. К., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, както и че е постановено в протИ.речие на материалния закон. Неправилен и в протИ.речие с доказателствата по делото бил изводът на първоинстанционния съд, че към момента на извършената продажба ответникът Е. Н. К. вече е бил съсобственик на процесния имот, а не трето по отношение на съсобствеността лице. Решаващият съд неправилно бил взел предвид обстоятелството, че нотариалният акт за продажба, по силата на който ответникът Е. К. е придобил 1/3 идеална част от имота е вписан преди нотариалният акт за дарение. Видно от нотариалния акт за продажба било, че същият бил вписан в Службата по вписвания – гр. К. под акт № 3, том 3, дело № 421/2024 г., дв.вх.рег. № 596 от 07.02.2024 г., докато нотариалният акт за дарение бил вписан под акт № 9, том 3, дело № 427/2024 г., дв.вх.рег. № 602 от 07.02.2024 г., следователно към момента на вписване на нотариалния акт за продажба, по отношение на трети добросъвестни лица, какъвто бил ищецът, ответникът бил трето по отношение на съсобствеността лице. Поради това съсобствениците М. В. и М. В. е следвало да предложат на другите съсобственици да закупят тяхната 1/3 идеална част при същите условия. Жалбоподателят излага съображения, че към момента на продажбата не е бил вписан нотариалният акт за дарение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на иска, тъй като ответниците не са му предложили да купи тяхната идеална част от процесния имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде допуснато извършване на изкупуване от ищеца М. Ф. К. на 1/3 идеална част при същите условия от поземлен имот с пл.сн. № 121 (сто двадесет и едно), кв. 14 (четиринадесет) по кадастрално – регулационния план на с. П., общ. Ч., обл. К., одобрен със заповед № 317 от 06.06.1980 г. на кмета на община Ч., представляващ застроено дворно място с площ от 420 (четиристотин и двадесет) кв.м., ведно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 (шестдесет) кв.м., построена през 1929 г., паянтова стопанска сграда със застроена площ 30 (тридесет) кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 18 (осемнадесет) кв.м., при граници на поземления имот: изток – поземлен имот с пл.сн. № 113 (сто и тринадесет), запад – поземлен имот с пл.сн. № 120 (сто и двадесет), север – поземлен имот пл.сн. № 119 (сто и деветнадесет) и юг – общински терен, прехвърлен с договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 85, том 1, рег. № 6484, дело № 83/2024 г. на нотариус с рег. № 774 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. К. под акт № 3, том 3, дело № 421/2024 г., дв.вх.рег. № 596 от 07.02.2024 г. от ответниците М. С. В. и М. С. В. на ответника Е. Н. К. за сумата от 6000 (шест хиляди) лева.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се посочва, че същата е неоснователна, съответно обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. След извършен задълбочен и съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, мотивирано и обосновано съдът бил достигнал до изложените в обжалваното решение фактически и правни изводи. Процесуалният представител на 2 ответниците счита, че първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа и правна страна задълбочено, пълно и съвкупно, въз основа на което е постановил мотивиран съдебен акт. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. И. Т. от САК, надлежно упълномощен. Последният поддържа въззивната жалба. В хода на устните състезания моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде допуснато изкупуване от въззивника на процесния имот, като поддържа изложените в жалба съображения. Претендира за присъждане на направените разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ответниците.

В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от адв. Д. Г. от АК – К.. Последната оспорва въззивната жалба. В хода на устните състезания посочва, че счита обжалваното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно, и моли същото да бъде потвърдено. Претендира за направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, приема за установено следното:

Въззивната жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес от обжалване на решението.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на Районен съд – К. е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

От фактическа страна настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от адв. И. Т. от САК, пълномощник на М. Ф. К., против М. С.

В., М. С. В. и Е. Н. К. за допускане да бъде извършено изкупуване от ищеца М. Ф. К. на 1/3 идеална част при същите условия от поземлен имот с пл.сн. № 121 (сто двадесет и едно), кв. 14 (четиринадесет) по кадастрално – регулационния план на с. П., общ. Ч., обл. К., одобрен със заповед № 317 от 06.06.1980 г. на кмета на община Ч., представляващ застроено дворно място с площ от 420 (четиристотин и двадесет) кв.м., ведно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 (шестдесет) кв.м., построена през 1929 г., паянтова стопанска сграда със застроена площ 30 (тридесет) кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 18 (осемнадесет) кв.м., при граници на поземления имот: изток – поземлен имот с пл.сн. № 113 (сто и тринадесет), запад – поземлен имот с пл.сн. № 120 (сто и двадесет), север – поземлен имот пл.сн. № 119 (сто и деветнадесет) и юг – общински терен, прехвърлен с договор за продажба, обективиран в 3

Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 85, том 1, рег. № 6484, дело № 83/2024 г. на нотариус с рег. № 774 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. К. под акт № 3, том 3, дело № 421/2024 г., дв.вх.рег. № 596 от 07.02.2024 г. от ответниците М. С. В. и М. С. В. на ответника Е. Н. К. за сумата от 6000 (шест хиляди) лева.

В исковата молба се твърди, че ищецът М. К. е съсобственик с първите двама ответници М. В. и М. В. на гореописания недвижим имот, като притежава 1/3 идеална част от него. С Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 85, том 1, рег. № 6484, дело № 83/2024 г. на нотариус с рег. № 774 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. К. под акт № 3, том 3, дело № 421/2024 г., дв.вх.рег. № 596 от 07.02.2024 г. ответниците М. В. и М. В. били продали 1/3 идеална част от поземления имот и сградите в него на третия ответник Е. К. за сумата от 6000 лева. Първите двама ответници не били предложили на ищеца да изкупи тяхната идеална част от имота при същите условия, а съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС съсобственик, който продава своята част от недвижим имот на трето лице е длъжен да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и да декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. В исковата молба се твърди, че продавачите не са представили доказателства, че са предложили на другите съсобственици да купят тяхната 1/3 идеална част при същите условия, както и че купувачът Е. К. е бил трето лице по отношение на съсобствениците към момента на извършената продажба.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В същият е посочено, че не се оспорва, че с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 85, том 1, рег. № 6484, дело № 83/2024 г. на нотариус Л. Табаков, с рег. № 774 на НК ответниците М. В. и М. В. са продали на ответника Е. К. своите идеални части от съсобствения имот. Не съответствало на действителността обаче обстоятелството, че към момента на продажбата – 07.02.2024 г., Е. К. в качеството му на купувач се явявал трето лице по отношение на съсобствениците. Изложени са съображения, че преди М. В. и М. В. да извършват продажбата на своите части от имота на Е. К. надлежно се е осъществила друга сделка, а именно – дарение от собствениците на 1/3 идеални части Д. Ф.а, В. Ф. и Н. К. на Е. Н. К., като след изповядване на тази сделка последният е придобил качеството на съсобственик на процесния имот.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно – обосновано и законосъобразно, по следните съображения:

От приобщените в хода на производството Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 85, том 1, рег. № 6484, дело № 83/2024 г. на нотариус Л.Т., с рег. № 774 на НК от 07.02.2024 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84, том 1, рег. № 6483, дело № 82/2024 г. на нотариус Л.Т., с рег. № 774 на НК от 07.02.2024 г. се установява, че с първия нотариален акт ответниците М. В. и М. В. са продали на ответника Е. К. 1/3 идеална част от процесния имот, а с втория нотариален акт Д. Ф.а, В. Ф. и Н. К. са дарили на ответника Е. К. 1/3 идеална част от имота. За тези обстоятелства няма спор между страните.

4

Основания спор по делото се състои в това дали дарението е осъществено преди продажбата, т.е. дали към момента на извършената продажба ответникът Е. К. е бил трето на съсобствеността лице, съответно възникнало ли е задължение за продавачите М. В. и М. В., регламентирано в чл. 33, ал.1 от ЗС, да предложат на другите съсобственици, в частност и на ищеца М. К., да закупят тази част при същите условия.