Решение № 305 от 16.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Велико Търново, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Гражданско дело № 20244100100762 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо, ал.

2, предложение четвърто, и чл. 55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. В отношение на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 87, ал.1 и 3 от Закона за задълженията и договорите.

Ищците – Ю. Б. П. и И. Б. П. - излагат в исковата си молба, че с две сделки през ноември 2023 година и юли, 2024 година баща им - Б. Д.П., починал на 03.08.2024 година, прехвърлил на ответницата свое жилище – апартамент № .. в гр. В. Т. с идентификатор ... срещу положени и бъдещи грижи и издръжка. Като твърдят сделките да са нищожни поради противоречие със закона – в договора страните били наречени продавач и купувач, самите договори – покупко-продажба, а всъщност жилището се прехвърляло срещу грижи и издръжка, ищците претендират прогласяване на договорите за нищожни. В отношение на евентуалност договорът от 2024 година се атакува като нищожен, заради идентичността на задължението за грижи и издръжка с това по първия договор. В случай че договорите са валидни претендират развалянето им на основание неизпълнение задълженията на ответницата. Претендират присъждане на владението върху жилището и разноски.

Ответната страна – М. Г. Ч. – оспорва исковете с доводи за валидност на атакуваните сделки и точно изпълнение на алеаторните задължения по тях. Договорът от 2024 година разширявал обема на дължимите грижи в съпоставка със задължението по първия договор. В отношение на евентуалност спрямо тезата за точно изпълнение, позовава се на незначителност на неизпълнената част от алеаторния дълг с оглед интереса на 1 кредитора. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено:

Не се спори, установява се от обясненията на страните, че ищците са дъщери на Б.Д. П. През 2006 година той е купил апартамент № 12 във В. Т.с идентификатор ... – нотариален акт от 19.04.2006 година на нотариус Р. М., лист 21 и следващите от преписката по делото, а с всяка от атакуваните сделки е прехвърлил на ответницата по една втора идеална част от жилището срещу минали и бъдещи грижи и издръжка – нотариални актове № 10, том I, рег. 2273, нот.дело № 169/2023 год. и № 188, том I, рег. 1514, нот. дело № 137/2024 год., двата на нотариус Дешка Рачевец. Починал е на 03.08.2024 година и за наследници по закон е оставил ищците по делото – удостоверение за наследници от 12.08.2024 година, издадено от Община Велико Търново. Няма спор, в тази насока са и показанията на разпитаните свидетели, че от 2002 година Б. П.и ответницата са живели заедно като семейство.

Б. П. е диагностициран с онкологично заболяване, опериран е през юли, 2024 година. Ответницата е била с него четири дни по време на болничния престой, а след изписването му на 29.07.2024 година останал при дъщерите си в София.

Исковете за нищожност на договорите като противоречащи на закона са неоснователни. Противоречието по чл. 26, ал. 1, предложение първо, от ЗЗД се състои в нарушаване на императивна норма, като чрез това пряко или косвено се засяга обществен интерес. Наименоването на договор, в случая покупко-продажба, и обозначаването на страните по сделката като купувач и продавач не съставлява такова нарушение. Както е изтъкнала ответницата в писмената си защита, от значение за вида и валидността на договора е съдържанието на съществените му елементи. В казуса тези съществени елементи сочат на ненаименован договори за прехвърляне на правото на собственост върху идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Искът за нищожност на договора от 2024 година е основателен. Макар ищците да говорят за невъзможен предмет, съдът приема за правна квалификация на този иск нормата на чл. 26, ал. 2, предложение четвърто, от ЗЗД – липсващо основание. Ищците акцентират на идентичността на задълженията по двата договора и развиват теза за дублиране на дълга. Според чл. 127, ал.1, т. 4 във връзка с чл. 6, ал. 2 от ГПК меродавно за предмета на произнасяне на съда са обстоятелствата, на които искът се основава, а не поддържаната от ищеца правна квалификация на тези обстоятелства. След като договорът е двустранен – прехвърля се собственост срещу грижи и издръжка, всяко от задълженията служи като основание на насрещното. Затова и като твърдят, че по втория договор прехвърлителят няма да получи нищо, защото договореното съвпада с вече дължимо по предходен договор, ищците се позовават на отсъствие на основание, а не на невъзможен предмет.

Идентичността на задължението за грижи и издръжка по двата договора 2 опровергава презумпцията за основание по чл. 26, ал. 2, изречение второ, от ЗЗД. При положение, че прехвърлителят разполага с вземане за грижи и издръжка, произтичащо от договора от 2023 година, очевидно е, че срещу прехвърлянето на останалата част от имота не би получил нищо. След като по волята на страните сделката не е безвъзмездна, явява се нищожна на разглежданото основание, защото няма да служи като средство да се получи договореното.

Доводът на ответницата, че с втория договор се уговарят допълнителни грижи и по-голяма издръжка не равни на изявленията по договорите. Дори страните да са имали именно това предвид – да се разшири обемът грижи, меродавно е какво са изразили като воля. При документалните договори – аргумент от чл. 18 от ЗЗД, меродавно е писменото изявление на страните. Видно от цитираните по-горе нотариални актове, задълженията за грижи и гледане са идентични и по редакция на изявленията и по смисъл.

Исковете за разваляне на договорите са неоснователни. Този от 2023 година е изпълнен точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД от страна на ответницата, а договорът от 2024 година не е породил задължение за издръжка и гледане.

Единственият период, през който страните по атакуваните сделки са разделени, тъй щото да не могат да се полагат грижи и издръжка, са петте дни от изписването на Б. П. на 29.07.2024 година до смъртта му на 03.08.2024 година. Според показанията на свидетеля В.Б. болният е пожелал да остане при дъщеря си в София. Това изключва възможността за полагане на грижи от ответницата, а от гледище на алеаторния дълг е забава на кредитора по смисъла на чл. 95, предложение второ, от ЗЗД, дисквалифицираща релевантността на неизпълнението за въпросните пет дни от изписването до смъртта на прехвърлителя.

Въз основа на показанията на свидетелите В. Г. и С. Т., съвпадащи си с тези на останалите свидетели относно факта на съвместното съжителство, съдът приема, че ответницата е изпълнила точно по смисъла на закона задълженията си по договора от 2023 година и се явява изправна по спора страна. Искът за развалянето му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен на това основание.

Нищожността на договора от 2024 година, изключва правно основание за предаденото въз основа на сделката владение върху идеална част от жилището. Налице е фактическият състав по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и искът следва да бъде уважен за половината от жилището. Другата идеална част е предадена в изпълнение на задължението по договора от 2023 година да се предаде владението върху прехвърляната вещ, заради което претенцията за реституция на тази част от жилището е неоснователна и подлежи на отхвърляне на това основание.

Изходът на спора и правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК сочат, че страните имат право на разноски на стойност половината от направените разходи. Независимо от броя на предявените искове, от гледище на търсените правни последици получената от страните правна защита равни на половината от претендираното. Така на всяка от ищците следва да 3 се присъди по 1 384 лв., а на ответницата – 750 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявените от Ю. Б. П., ЕГН: ********** и И. Б. П., ЕГН: **********, двете от гр. С., ул. „М. б.“ № 1, против М. Г. Ч., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „К. Т.“ № .. етаж ., ап.

№ .., искове с които на основание чл. 26, ал.1, предложение първо, от Закона за задълженията и договорите претендират да се приеме за установено, че договорите по нотариални актове № 10, том I, рег. 2273, нот.дело № 169/2023 год. и № 188, том I, рег. 1514, нот. дело № 137/2024 год., двата на нотариус Дешка Рачевец, са нищожни като противоречащи на закона, като неоснователни.

Приема за установено спрямо М. Г. Ч., ЕГН: **********, че договорът по нотариален акт № 188, том I, рег. 1514, нот. дело № 137/2024 год., на нотариус Дешка Рачевец, по силата на който Б. Д. П. продава на М. Г. Ч. една втора идеална част от апартамент № .., идентификатор ... с прилежащото му избено помещение, срещу положените от М. Ч. за прехвърлителя грижи и срещу задължение за бъдещи грижи, гледане и издръжка, е нищожен, поради липсващо основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение четвърто от Закона за задълженията и договорите, по иска на Ю. Б. П., ЕГН: ********** и И. Б. П., ЕГН:

**********, двете от гр. С., ул. „М. б.“ № .., против М. Г. Ч., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул.

„К. Т.“ № .., етаж ., ап. № ...

Отменя по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 188, том I, рег. 1514, нот. дело № 137/2024 год., на нотариус Дешка Рачевец.

Отхвърля предявените от Ю. Б. П., ЕГН: ********** и И. Б. П., ЕГН: **********, двете от гр. С. ул. „М. б.“ № .., против М. Г. Ч., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „К. Т.“ № .., етаж .. ап.

№ .. искове, с които на основание чл. 87, ал. 1 и 3 от Закона за задълженията и договорите претендират разваляне на договорите по нотариални актове № 10, том I, рег. 2273, нот.дело № 169/2023 год. и № 188, том I, рег. 1514, нот. дело № 137/2024 год., двата на нотариус Дешка Рачевец, като неоснователни.

Осъжда М. Г. Ч., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „К. Т.“ № .., етаж .., ап. № .. да предаде на Ю.

Б. П., ЕГН: ********** и И. Б. П., ЕГН: **********, двете от гр. С., ул. „М. б.“ № .., владението върху една втора идеална част от апартамент № ., идентификатор ... с прилежащото му избено помещение, на основание чл. 55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

4

Отхвърля иска за присъждане на владението върху останалата част от жилището като неоснователен.

Осъжда М. Г. Ч., ЕГН: **********, гр. В. Т. ул. „К. Т.“ № .., етаж ., ап. № .., да заплати на Ю.

Б. П., ЕГН: ********** и И. Б. П., ЕГН: **********, двете от гр. С., ул. „М. б.“ № .. - на всяка поотделно – по 1 384 (хиляда триста осемдесет и четири лева) лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Осъжда Ю. Б. П., ЕГН: ********** и И. Б. П., ЕГН: **********, двете от гр. С., ул. „М.б.“ № .., да заплатят на М. Г. Ч., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „К. Т.“ № .., етаж .. ап. № .., по 375 (триста седемдесет и пет лева) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Дава на ищците по реда на чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността шестмесечен срок за отбелязване на решението, считано от влизането му в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 5