Решение № 229 от 12.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500507 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, срещу решение № 158/27.06.2025г. постановеното по гр. д. № 734/2024г. по описа на ОС – Добрич, в частта, с която е осъдена да заплати на С. С. А. сумата от 13 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение на ищеца по досъдебно производство № 97/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.03.2022г. до окончателното й изплащане.

Счита се, че присъденото обезщетение е прекомерно, определено при неспазване на принципа на чл. 52 от ЗЗД и несъобразяване с конкретните фактически обстоятелства – характера и упражнената процесуална принуда в досъдебното производство, продължителността и интензитета на негативните преживявания и причиненото в резултат на посочените обстоятелства увреждане на здравето на ищеца, ако такова е установено, че е настъпило.

Счита се, че в присъдената сума надхвърля тази, която е необходима за преодоляване на негативните преживявания на въззиваемата страна.

Неправилно не е съобразена предходната съдимост на ищеца, независимо от настъпилата реабилитация на 07.02.2025г., обуславяща по – нисък интензитет на негативните му преживявания. Мотивирано е становище, че следва да 1 бъдат разграничени вредите, търпени в досъдебното производство, поради процесуални действия на органите на прокуратурата от вредите, търпени от взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, в резултат на съдебните актове на ОС – Добрич и Апелативен съд – Варна. Присъденото обезщетение надхвърля справедливия размер и предвид прекратяването на наказателното производство във фазата на досъдебното производство, поради недоказаност на деянието. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на С. С. А. в по - нисък размер.

С писмен отговор насрещната страна – С. С. А., чрез процесуални представители – адв. М. Я. и адв. В. З. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва изложените в нея доводи, като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението на ОС – Добрич в обжалваната му част. Счита, че решението е постановено в съответствие със задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., като съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички поддържани от страните доводи и възражения, относими към спора. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани крайни фактически и правни изводи. Застъпено е становище, че определеният от съда справедлив еквивалент на търпените от ищеца неимуществени вреди е занижен. Развити са пространни съображения относно негативното повлияване на здравословното състояние на въззиваемия, вследствие на проведеното наказателно производство. Искането е за постановяване на решение, с което да бъде потвърден окончателният акт на първоинстанционния съд и за присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от С. С. А. срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000лв., обезщетение за понесени неимуществени вреди и 1800лв., имуществени вреди, причинени от незаконно, повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 354а,ал.2, т.4, вр. Чл.354а,Ал.1 от НК по ДП № 97/2021г. по описа на Іво РУ на МВР Добрич, което е било прекратено с постановление на О9.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.03.2022г. до окончателното изплащане на задълженията. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени твърдения за претърпените неимуществени и имуществени вреди, които са следствие на задържането на ищеца по време на досъдебното производство и повдигнатото и поддържано обвинение от Прокуратурата по посоченото досъдебно производство.

Предмет на настоящото производство е предявеният иск за заплащане на 2 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000лв., тъй като решението, в частите, с които е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за разликата над 13 000лв. до предявения размер от 50 000лв. и е уважен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1800лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

От материалите по ДП № 97/2021г. на І-во РУ на МВР-Добрич се установява следното: досъдебното производство е образувано на 15.02.2021г. първоначално е образувано срещу В.Д.Д. за престъпление по чл.354а, ал.1 НК.

С постановление от 10.03.2021г. като обвиняем е привлечен ищеца С. А. за престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр.ал.1, предл.5 НК за това, че на 14.02.2021г. в гр. Добрич при условията на опасен рецидив без надлежно разрешително разпространил високорискови наркотични вещества, като продал на В.Д.Д. 68 бр. полиетиленови пликчета с марихуана. Със заповед № 17173/119/09.03.2021г. на полицейски орган, ищецът е задържан за срок от 24 часа по реда на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР; С постановление от 10.03.2021г. на прокурор при ОП-Добрич срокът на предварителното задържане е продължен до 72 часа; на 09.03.2021г. са извършени претърсвания в собствения на ищеца товарен автомобил „Мерцедес 312“ , с рег. № *** и жилището в гр. Добрич, ул.“Зорница“ **, по регистрирания постоянен адрес на ищеца, обитавано от майката на ищеца и в обитаваното от ищеца, жената с която живее на семейни начала и двете им деца.

С протоколно определение №8/11.03.2021г., постановено по НЧД№ 97/2021г. на ДОС, спрямо ищеца, по искане на ОП-Добрич е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“; мярката е потвърдена с определение от 23.03.2021г. по ВНД № 96/2021г. на Апелативен съд - Варна. Първоначално мярката за неотклонение е изпълнявана в следствения арест на РС “Изпълнение на наказанията“, гр. Добрич, а от 03.06.2021г. в Затвора гр.

Варна; на основание постановление от 08.06.2021г. на прокурор при ОП Добрич, на 15.06.2021г. ищецът е приведен в ареста на РС “Изпълнение на наказанията“, гр. Добрич.

По досъдебното производство ищецът в качеството му на обвиняем е разпитан на 10.03.2021г., 22.03.2021г., 26.03.2021г., 29.04.2021г., 13.05.2021г. и 17.06.2021г.

С определение № 93/31.05.2021г. по ЧНД №208/2021г., Окръжен съд Добрич е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението е потвърдено с определение от 08.06.2021г., по ВЧНД № 181/2021г. на Апелативен съд Варна.

С определение № 157/04.08.2021г. по ЧНД № 277/2021г., ДОС е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на наложената мярка за неотклонение, като определението е потвърдено с определение от 10.08.2021г., постановено по ВЧНД № 262/2021г. на Апелативен съд Варна. С определение № 256/25.10.2021г. по ЧНД №388/2021г. ДОС е изменил мярката 3 за неотклонение в „домашен арест“, от която ищецът е освободен с постановление на ОП Добрич, считано от 09.11.2021г.

С постановление от 08.11.2021г. на прокурор при ОП - Добрич на ищеца е наложена мярка „забрана за напускане на пределите на Р България“, като е взета последваща мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление от 04.02.2022г. на прокурор при ОП-Добрич досъдебното производство е прекратено частично по отношение на ищеца, поради това, че не са събрани доказателства, подкрепящи повдигнатото срещу него обвинение. Прекратителното постановление е потвърдено с определение № 43/24.02.2022г. по ЧНД № 42/2022г. ДОС и е влязло в сила на 09.03.2022г.

От приетото заключение на допуснатата пред първоинстанционния съд КСМПЕ се установява, че досъдебното производство се е възприело от ищеца като травмиращо, в резултат на което същият бил обзет от гняв, обида и омерзеност. Ищецът изпитвал страх и напрежение да не би отново да стане обект на несправедливо обвинение. Настъпили са резки промени в психичното му състояние и поведение – високи по интензивност напрежение, тревожност, носещи характеристиката на остра стресова реакция. Случилото се изиграло ролята на стресор, отключил състояние на биологичен и психологически стрес – болки в кръстната област, трайно нарушение на съня, лесна раздразнителност, потиснатост, страх, загуба на апетит, повишено визуално и мисловно преработване на преживяната травма. Въпреки подобрението към момента на изследването, експертите посочват, че при ищеца е налице липса на когнитивна интеграция над травмиращото събитие – невъзможност да си обясни създалата се ситуация и да преработи случилото се. Притъпена е способността му да изживява чувство на радост и удоволствие от живота.

Откъснат е и отчужден, с малоценностни преживявания и мисли за потъпкана част и достойнство, нарушено самочувствие, насъбран гняв срещу несправедливото обвинение и ангажираност с доказване на невинността му пред обществото. Н е успял да преработи болезнените чувства и спомени.

По делото са представени медицински документи – амбулаторни листи, издадени през 2019г., от които се установява, че ищецът е диагностициран с „увреждане на лумбо-сакралните коренчета“, и „Дискова херния Л5-Ес1..“, „увреждане на междупрешленни дискове в поясните и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява, че в следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство, той се променил емоционално и физически. Свид. А.Р., живееща на съпружески начала с ищеца от 17 години. заявява в показанията си, че първите негативни преживявания на ищеца били, когато рано сутринта на 09.03.2021г., в дома им дошли полицаи, събудили цялото семейство /включително и двете деца/ и извършили претърсване в къщата. По време на претърсването присъствала и майката на ищеца. Всички съседи наоколо излезли да гледат. Ищецът бил зле психически по време на задържането му, 4 което продължило 8 месеца. Променил се и физически – отслабнал, имал тъмни кръгове под очите. Не можел да спи и не искал да се храни. Оплаквал се от лоши битови условия – бил с още един човек в малка килия и не можел да се движи, което довело до влошаване на здравословното му състояние, тъй като страдал от дискова херния от преди задържането му, което наложил в ареста да бъде прегледан от лекар, който му предписал лекарства. Изпитвал силни болки, схванал се. По време на домашния арест ищецът не можел да спи, бил стресиран и притеснен от посещението на патрулките и пускането на сирени от полицейските коли и задаваните от съседите въпроси защо идват тези коли. Задържането на ищеца затруднило издръжката на семейството и влошило финансовото им състояние. След като бил освободен от ареста, ищецът не поддържал контакти с близки и познати, защото го било срам и не искал да го разпитват. Бил обиден, защото е невинен и несправедливо обвинен. Свид. Р. и свид. Р.Щ. посочват в показанията си, че основното препитание на ищеца и семейството му е от производство и продажба на земеделска продукция. Тази дейност била възпрепятствана от задържането на ищеца, поради което и семейството било затруднено финансово. Свид. Щ. и други близки на ищеца събирали пари за децата му и жена му, защото не можели да се издържат.

Правни съображения и изводи.

Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим. Съгласно разпоредбата начл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или деянието не представлява престъпление, или наказателното производство е образувано след погасяване по давностна на наказателното преследване или деянието е административно.

Разпечатката съдържа 31 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35be5f86-8d0c-4a16-ab31-c6b441782b5e