Решение № 1145 от 07.06.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1145 гр.

Пловдив, 07 юни 2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3245 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хора с увреждания /ЗХУ/.

2. Образувано е по жалба, предявена от

А.М.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, против

Направление за включване в механизма „лична помощ“ № 20020007/09.10.2020 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” (ДСП) Пловдив, с което на Ш. са определени 99 часа месечно за лична помощ, потвърдено с Решение № 16-РД06-0087/10.11.2020 г. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” (РДСП) – Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на чл. 3, ал. 3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания" , тъй като служителят, водещ случая не е посетил Ш. в дома му. В тази връзка се иска отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноските по делото.

3. Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юр. С., е на становище че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се съдържат в приложено по делото писмено становище.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Началото на административното производство е сложено в ход със Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-РВ/11505/16.09.2020 г., подадена до Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив от А.М.Ш., с искане за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Видно от съдържанието на заявлението-декларация, последното е подадено ведно с ЕР на ТЕЛК № 2477/30.09.2010 г. със срок „пожизнен“ и определени 99 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с чужда помощ (непредставено по делото) и с формуляр за самооценка на лице с увреждане, в което Ш. изрично е заявил необходимост от предоставяне на лична помощ като за целта същият е попълнил относимия в тази връзка раздел (от I до VII – лист 21 и сл. по делото).

Въз основа на заявлението-декларация и приложенията към него, е изготвена Индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателката по образец – приложение № 1 към чл. 2 от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на осн. чл. 22, ал. 3 от ЗХУ /обн. ДВ бр. 27 от 02.04.2019 г., в сила от 01.04.2019 г./, на базата на Формуляр за попълване от служител, водещ случая – Приложение № 2 към чл. 3 от Методиката. Последният е попълнен на 06.10.2020 г. от социален работник ИОХУСУ при ДСП – Пловдив след проведен разговор с жалбоподателя на същата дата (06.10.2020 г. - отбелязване на последна страница на формуляр за самооценка на лице с увреждане - л. 27), без да е извършено посещение в дома му, и съдържа най-общо следните данни в 10 точки: 1. Информация за човека с увреждане – съдържа данни за получавани социални услуги и подкрепа, близки лица и личен лекар; 2.

Констатации на органи на медицинската експертиза – сочи се ЕР на ТЕЛК № 2477/30.09.2010 г. със срок „пожизнен“ и определени 99 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с чужда помощ и водеща диагноза: Хипертонична болест на сърцето, и „ЛКК № 0398 от дата 02.03.2020 г., издаден от ********** – Национална експертна лекарска комисия ЛКК № 1579 от дата 28.04.2017 г., издаден от ********** – ДКЦ 1 – Пловдив ЕООД“ (непредставени по делото); 3. Информация за функционалната недостатъчност/здравословно състояние на човека с увреждане – сочи се физическа недостатъчност; 4. Информация за наличните проблеми с функционирането на човека с увреждане - формирана е оценка общо от 52 точки при максимум 96 точки, съответно по подраздели: двигателно функциониране с оценка общо 2З точки (при скала от 0 до 4 точки в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 36 точки), самообслужване с оценка общо 19 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 28 т.), ориентация и самозащита с оценка общо 10 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 20 т.), психо-социални функции с оценка общо 0 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 12 т.);

5. Информация за отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане - формирана оценка общо от 28 точки при максимум 40 точки, съответно по подраздели: социално функциониране с оценка общо 14 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 24 т.), изпълнение на дейности в домашна среда с оценка общо 8 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 8 т.), социални взаимоотношения с оценка общо 6 точки (при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 8 т.); 6. Участие в образователния процес или на пазара на труда – без оценяване; 7. Подкрепа в семейна среда и чрез професионална грижа – без оценяване, необходимост от лична помощ – 99 час за ежедневна грижа при обслужване, хранене, посещение при лекар, прием на медикаменти и др.; 8. Целеви помощи – без оценяване; 9. Предоставяне на месечна финансова подкрепа – лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване; 10.

Желание на човека с увреждане и допълнителна информация – „МФП по чл. 70 и лична помощ“. Сумарно общият брой точки по формуляра възлиза на 80, при максимален брой от 136 точки.

Изготвена е Индивидуална оценка на потребностите на А.Ш..

Индивидуалната оценка на потребностите е комплексна и се състои от три компонента:

1. Компонент І, изготвен от служителя, водещ случая Златко Дончев – социален работник ИОХУСУ, съдържа: Информация за човека с увреждания – възраст, социален статус, самооценка; 2. Компонент ІІ, изготвен от служителя, водещ случая Златко Дончев – социален работник ИОХУСУ, съдържа:

Обективни констатации за функционалните затруднения и бариери на човека с увреждане при изпълнението на ежедневните и други дейности: Констатациите за степента на ТНР или вид и степен на увреждане; Вид на затруднения във функционирането: интелектуална и сетивна недостатъчност – НЕ, физическа и психическа недостатъчност – ДА, други заболявания – НЕ; Вид на затруднения във функционирането: четвърта степен – тотална зависимост/затруднения, при 80 точки са определени 99 часа за лична помощ; Степен на включване в социална среда: четвърта – тотална зависимост/затруднения; Необходимост от предоставяне на различни видове подкрепа, сред които и за лична помощ от 99 часа при четвърта степен на зависимост – тотална зависимост/затруднения; 3. Компонент ІІІ, изготвен от Д.А., Е.А., З.Д., Н.Т., Т.П.И.Г., съдържа:

Заключения с конкретни подкрепящи мерки като относимото заключение към предмета на настоящия административноправен спор се свежда до: „Установена потребност от лична помощ за определени часове – 33 (деветдесет и девет), за срока на индивидуалната оценка по реда на Закона за личните данни“ (ЗЛД).

При тези данни,

Директорът на ДСП – Пловдив е издал процесното Направление за включване в механизма „лична помощ“ № 20020007/09.10.2020 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” (ДСП) Пловдив, с което на Ш. са определени 99 часа месечно за лична помощ, потвърдено с Решение № 16-РД06-0087/10.11.2020 г. на Директора на Регионална дирекция

“Социално подпомагане” (РДСП) – Пловдив. постановил процесния отказ за отпускане на месечна добавка за социална интеграция на жалбоподателката.

6. Този резултат е обжалван от жалбоподателя пред Директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив, който с Решение № 16-РД06-0087/10.11.2020 г., е отхвърлил жалбата му, възприемайки изцяло изложената по-горе фактическа обстановка и формираните в тази връзка правни изводи на ответния административен орган.

7.

Като свидетел по делото е разпитан З.Д. Д.– социален работник в Отдел „Хора с увреждания“ при ДСП – Пловдив, водещ процесния случай. Същият заявява, че като социален работник е обработил молбата на А.М.Ш.. От година и 4-5 месеца е на тази длъжност. Извършва дейността си и се ръководи по правилата установени в Закона за хора с увреждания. По принцип анкетите се извършвали в дома на човека, но заради епидемичната обстановка в момента не било позволено да се извършват в дома. При г-н Ш. било така. Той дошъл да подаде молбата си на бул. „Руски“ № 13, в приемна стая № 6. Там служителят, който приемал документите извикал Д., за да направи анкета на Ш. в приемната зала. Свидетелят заявява, че няма представа за дома, в който живее Ш., защото не можело да бъда допуснат там. След като извършил анкетата той изготвил индивидуална оценка, която представил на заседание на Специализирания отдел за изготвяне на индивидуални оценки. Освен анкетата свидетелят изготвял и тази индивидуална оценка. Не си спомня дали след тази анкета, която е провел в приемната зала, са се срещали с Ш. отново. Когато се срещнали с Ш. в приемната зала обсъдили всички въпроси от формуляра за самооценка. След проведеното интервю се установило, че посоченото във формуляра от г-н Ш. съответства на установеното и отразеното от тях в анкетата.

ІV. За правото:

8. Оспореният административен акт – Направлението на

Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив, както и потвърждаващото го решение на Директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив, са постановени от материално компетен­тни органи на социалната администрация, в изискуемата от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.

9. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Индивидуалната оценка на потребностите по чл. 20, ал.

1 от ЗХУ се извършва по реда, определен с ППЗХУ, към който препраща разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗХУ възлага изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на специализиран отдел в дирекции "Социално подпомагане". Специализираният отдел осъществява функциите си при спазване на специалните административнопроизводствени правила на чл. 15 – чл. 20 от ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания (чл. 15, ал. 6 от ППЗХУ), приета от Министерския съвет с Постановление № 64 от 29.03.2019 г. по предложение на министъра на труда и социалната политика, въз основа на която методика се урежда начинът за изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Според чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ при извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реалните затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него. Същото задължение е вменено на служителя, водещ случая и в чл. 3, ал. 3 от методиката.

От данните по делото, по несъмнен начин се установява, че в настоящия случая не е осъществено изискуемото по чл. 15, ал.