Решение № 3868 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3868 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ЦВ. АНДРЕЕВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20261110206604 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. П. К., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. А. А., срещу наказателно постановление № 25-4332-032981 от 13.03.2026 г., издадено от Началник Група към ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро / 500,01 /петстотин лева и една стотинка/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при недоказаност на извършените нарушения. Поддържа се, че в оспорваното НП липсва достатъчна конкретика относно времето, мястото и начина на извършване на административните нарушения, за които жалбоподателят е бил санкциониран, също че липсват мотиви на АНО да накаже нарушителя, още анализ на доказателствата по административнонаказателната преписка. По същество се твърди, че деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, а именно за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, е несъставомерно от субективна страна. В тази връзка се излага, че Б. П. К. не е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация на процесното МПС, като липсват и доказателства, че последният е знаел или е могъл да знае това обстоятелство. В допълнение се сочи, че регистрацията на въпросното МПС е възстановена на 11.12.2025 г., с което всички евентуални неблагоприятни последици са 1 отпаднали. Относно нарушението по съставения АУАН на чл. 104а ЗДвП се поддържа, че липсват доказателства, че то е извършено, а относно нарушението по чл. 105, ал. 1 ЗДвП – че твърдението за намалена прозрачност не е доказано и почива единственото на субективна преценка, в която връзка се твърди, че липсват данни да е било извършено измерване с техническо средство на пропускливостта на огледалата на автомобила. В обобщение се застъпва становището за липса на доказаност за извършване на нарушенията, за които на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Претендират се разноски.

В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. А., надлежно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Иска се присъждането на разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрк. К., която моли оспорваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По делото са постъпили писмени бележки от въззиваемата страна, в които се взема становище по съществото на спора, като се моли атакуваното НП да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.12.2025 г., около 14:05 ч., в гр. София, по бул. „Тодор А.“, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“, на кръстовището с ул.

„Осогово“, жалбоподателят Б. П. К. управлявал лек автомобил марка и модел „,,***''“, с табели, с рег. № ,,***'', регистриран на „,,***''“ ЕООД, ЕИК *******.

Жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски служители от ОПП на СДВР, тъй като бил забелязан докато управлява лекия автомобил да изпозва мобилен телефон без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете на водача. В хода на проверката било констатирано, че върху челното и предните странични стъкла има залепено тъмно фолио, което намалява прозрачността и чупливостта им. Била направена справка с дежурен екип в ОДЧ-ОПП, като било установено също, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

За констатираните нарушения, на 09.12.2025 г., бил съставен АУАН Серия GA № 4760057 от С. Т. К. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, за нарушение на чл. 104а ЗДвП, за нарушение на 105, ал. 1 ЗДвП, както и за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 09.12.2025 г.

Административнонаказателната преписка била докладвана на СРП, където била образувана пр.пр. № 04678 от 2026 г. На 30.01.2026 г. прокурор при СРП издал постановление за отказ от образуване на досъдебното производство, поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление по транспорта и изпратил преписката до ОПП - СДВР, за преценка за налагане на административно наказание.

При така развилата се хронология, било издадено атакуваното наказателно постановление наказателно постановление № 25-4332-032981 от 13.03.2026 г., издадено от Началник Група към ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро / 500,01 /петстотин лева и една стотинка/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, з а нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Препис от същото бил връчен на 2 жалбоподателя на 26.03.2026 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Т. К.. При проведения в съдебно заседание непосредствен разпит на свидетеля К. не се изведоха допълнителни сведения относно това дали и по какъв начин е уведомен водачът на провереното превозно средство за предприетата служебна дерегистрация на същото. Показанията на свидетеля К. са слабо информативни и не съдържат съществена информация относно механизма на осъществяване на деянията, но съдът цени показанията му, като съобрази обстоятелството, че с оглед на упражняваната от него професия и ежедневните случаи в практиката му, е нормално и обяснимо да не може да възпроизведе в детайли всеки конкретен случай.

При липса на други доказателства касателно това дали и ако да – как точно е уведомен жалбоподателят за служебно прекратената регистрация на въпросното МПС, то тези пропуски не позволяват да бъде изключена алтернативата, предложена от жалбоподателя, че не е бил уведомен по надлежния ред или по какъвто и е друг начин да е знаел за предприетата служебно инициатива на контролните органи.

Обстоятелствата около нарушението не могат да бъдат изведени в пълнота и от приложените към преписката материали. Поради наличието на доказателствена празнота, както и липсата на събрани доказателства относно информираността на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на управлявания от него лек автомобил, остава недоказано виновното поведение на лицето, както и неговото проявление в обективната действителност.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля С. Т. К. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – справки за собственик на превозно средство, справка-картон на водача, справка АИС-КАТ регистрация, заявление, приемо-предавателен протокол, докладна записка, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, заповед № 513з9750/13.09.2024 г., заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легтимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

По аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на атакувания акт, тоест дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени в депозираната жалбата, и релевирани от жалбоподателя или неговия процесуален представител в хода на съдебните прения.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай наказателното постановление е издадено на 3 основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, въз основа на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство от 30.01.2026 г., от Г. В. Б., която работи на длъжност „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления. При издаване на наказателното постановление е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от С. Т. К. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.

В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Налице е словесно описание на нарушението, което е напълно еднакво, както в АУАН, така и в НП, и съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. АУАН и НП отговарят на изискването за пълно, ясно и точно описание на нарушението. Изложените фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението в НП са идентични на тези в АУАН.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец, да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. От своя страна в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.