Решение № 46 от 25.03.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Чирпан, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20235540100735 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), подадена от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, с адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от управителя Ива Шаламанова, действаща с пълномощника си юрисконсулт В. Маркова Стоянова, срещу: С. Д. С., ЕГН **********, с адрес : гр. X, ул. X От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено вземането в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 по отношение на С. Д. С., ЕГН **********, в размер на 7276,82 лв. /седем хиляди двеста седемдесет и шест лева и 82 ст./, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 349/14.08.2023 г. по чл.

410 от ГПК по ч.г.дело № 583 по описа на РС - Чирпан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023 г. до окончателно изплащане на задължението. Претендира за направените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба ищецът излага, че на 25.08.2022 г. С. Д. С., ЕГН ********** /„Длъжникът“/ е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 /“Кредисимо“ или „Заемодателят“/. Процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние /„Заявлението“/ на интернет страницата на Кредисимо, а именно — www.credissimo.bg /„Сайта“/.

В полето на Сайта ответникът е попълнил личните данни — три имена, ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес (е-мейл) за получаване на документи и кореспонденция XXX, мобилен телефон /XXX/ и др.

В процеса на Заявление пълната преддоговорна информация за условията на кредита е налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия за кредитиране („ОУ“) на Кредисимо ЕАД, Стандартен европейски формуляр /„СЕФ“/, Договора за кредит, ведно с Приложение № 1 с Погасителния план. Преддоговорната информация (СЕФ) е изпратена предварително и на е-мейла на кредитоискателя, като прилагаме копие от него.

Твърди се, че след запознаване с условията по кредита г-н С. е отправил обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ“/ на Сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.“. Съгласно Раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 11 от ОУ, с 1 извършване на гореописаните действия Заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит — приети и подписани от същия. След електронното изявление на ответника на е-мейла му са изпратени автоматично Договор j\*9 2628742 /25.08.2022 г. /„Договора за кредит“/, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържа електронното изявление на кредитора Кредисимо за сключването на Договора за кредит и приложенията към същия.

В резултат на горното, по реда на ЗЕДЕУУ на 25.08.2022 г., между кредитора Кредисимо и кредитополучателя С. Д. С. бил сключен Договор за кредит № 2628742 за сумата от 6000,00 лева (шест хиляди лева) — главница и уговорен срок на погасяване на кредита— 31.08.2024 г. при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.

Лицето е усвоило заемната сума по банкова сметка с IBAN: BG97UNCR70001514009535.

Заявявяват, че договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /“ЗПФУР“/ и приложимото законодателство. Същият е подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл.

13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. На основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

При кандидатстването си за кредит от Кредисимо, г-н С. сам бил избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на Ай Тръст /имал е възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като Друг вид обезпечение, съгласно Раздел II, т. 17 от ОУ/. Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство не е бил задължителен за сключване. Договор за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст също е сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления — същият е бил достъпен чрез хиперлинк на сайта на Ай Тръст и е сключен от ответника чрез предоставения му по телефон CMC код, изпратен на телефонния номер на ответника- XXX. Чрез предоставянето на CMC се доказвало по несъмнен начин сключването на договора по електронен път и авторството на лицето, извършило волеизявлението. От своя страна Ай Тръст било извършило електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ, като е изпратило подписания договор на е-мейла на ответника: XXX.

Считат, че договорът за предоставяне на поръчителство между Ай Тръст и г-н С. по същността си е договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, по силата на който Ай Тръст предоставя гаранционна услуга, като се задължи да сключи с Кредисимо договор за поръчителство по чл. 147 от ЗЗД и ла обезпечи като поръчител задълженията на ответника по неговия Договор за кредит.

Твърдят, че Ай Тръст е изпълнил задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство и е сключил с Кредисимо Договор за поръчителство, по силата на който се задължава да отговаря прел Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от неговото неизпълнение.

Твърдят, че във връзка с неизпълнение на задълженията на г-н С. по Договора за кредит Кредисимо изпраща електронно съобщение до посочения от ответника електронен адрес, а именно: XXX, с което Дружеството уведомява г-н С., че предвид липсата на плащания на 6 (шест) или повече погасителни вноски, на основание Раздел X, чл. 3.1. от Общите условия за предоставяне на кредити на Кредисимо ЕАД, неразделна част от горепосочения договор за кредит, същият е обявен за предсрочно изискуем. В изпълнение на чл. 12 от Раздел IV от Общите условия кредитът е обявен за предсрочно изискуем от Кредисимо посредством изпращане на е-мейл на посочения в Договора за кредит от г-н С. негов електронен адрес за кореспонденция на 28.07.2023 г.

Заявяват, че ответникът не е извършил нито едно плащане до момента. Ответникът бил търсен многократно от Кредисимо с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията му. В този смисъл Кредисимо е сторило административни разноски в размер на 36,28 лева, за което представят в настоящото производство Протокол за извършени услуги по извънсъдебно събиране 2 на просрочените вземания от ответника, издаден от Кредисимо.

С оглед неизпълнение задълженията на г-н С. по Договора за кредит на 31.07.2023 г.

Кредисимо изпратил искане за плащане до поръчителя Ай Тръст.

Ай Тръст своевременно изпратил уведомление по чл. 143 от ЗЗД до г-н С. с е-мейл до XXX на 31.07.2023 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо погасяване от Ай Тръст към Кредисимо на задълженията на ответника.

Твърдят, че ответника не е платил в дадения срок и на 04.08.2023 г. Ай Тръст изпълнил задълженията си като поръчител и погасил всички дължими от ответника суми към Кредисимо, а именно: 6000 лева. /главница/; 899,65 лева /договорна лихва/; 127,38 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/ и 36,28 лева /стойността на извъртени административни разноски във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението/ и встъпил в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. На същата дата Ай Тръст уведомил длъжника с електронно съобщение до електронния адрес на ответника: XXX, за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора Кредисимо.

Молят съда да има предвид, че съгласно чл. 15 във връзка с чл. 12 от Договора за кредит и съгласно и чл. 14 от Договора за предоставяне на поръчителство, г-н С. се е съгласил с всички уведомления, електронни изявления и документи във връзка с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения електронен адрес от ответника, а именно: XXX. За това считат, че изпратената от Кредисимо комуникация, както и уведомленията от Ай Тръст, в т.ч. по чл. 143 - 146 от ЗЗД за предстоящо плащане и за вече извършеното плащане в полза на Кредисимо, са надлежно връчени.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Ответникът, чрез адв. Николов в открито съдебно заседание оспорва предявените искове по основание и размер, като излага следното:

Счита, че процесния Договор за паричен заем е нищожен, защото е в противоречие с добрите нрави - чл. 26 от ЗДС и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11 т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК и с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане единствено и само чист заем, но не дължи каквито и да е лихви и други разходи по заема. В този смисъл била практика на ВКС Решение № 4 /2009 г. по т.д.

№ 395 /2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. 5093/2007 г.

Счита, че в настоящия случай договорната лихва към която следва да се прибави скритата лихва под формата на неустойки и др. разходи надхвърля категорично законовия размер, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като нарушава драстично трикратния размер на законната лихва. Процесните клаузи на договора накърняват договорното равноправие между страните категорично, противно на добрите нрави и са в пълен разрез с принципа на добросъвестност на договарянето, поради което същите се явяват нищожни, поради това, че нищожните договорки не произвеждат никакво правно действие следва съдът да приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение изобщо не е възникнало за отетника. Твърди, че категорично е налице и заобикаляне на Разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като с угов. да се заплати неустойка се нарушава законоустановено изискване ГПР да не бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочено задължение в левове и валута определена от Постановление на МС № 426 /2014 г..

Реално това бил начин кредитора да си набави допълнително средства, именно чрез нарушаването на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивна норма по чл. 19 ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип забраняващ неоснователното забогатяване чрез допълнителна печалба към договорната възнаградителна лихва. Нищожни и като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143 , т. 19 от ЗПК били клаузите от договора за заем в които е посочено, че ГПР е във определен процент, а действителния е в различен размер от посочения, с което потребителя е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които би следвало да извърши по обслужване на заема. По силата на чл.

3

23 от ЗПК потребителя дължи само чистата стойност на кредита, но категорично не дължи възнаградителна лихва или каквито и да е други разходи по кредита, поради което и няма никакво правно основание да претендира конкретните суми, тъй като е следвало в ГПР и ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито в случая като неустойка , представляващ част от компонентите на ГПЛР. В този смисъл било Решение № 378 /2006 г. на ВКС по гр.д. № 315 /2005 г.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК , вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.