Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 16.01.2024, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 15/2024
Вид
Решение № 10
Подписан
16.01.2024
В сила
31.01.2024
Състав
Добринка Димчева Кирева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Свиленград, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Гражданско дело № 20245620100015 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 95 и сл. от Закона за социалните услуги (ЗСУ).

Образувано е по искане на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.

Свиленград за настаняване в Преходно жилище - Свиленград, с адрес: гр.

Свиленград, Местност Дом за социални грижи №1, област Хасково, на поставената под пълно запрещение М. П. Я. с ЕГН **********.

В молбата е посочено , че отдел „Индивидуална оценка на хора с увреждания и социални услуги” при Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград работи по случая на М. П. Я. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Свиленград, „Местност Дом за социални грижи” №1, област Хасково. Последната съгласно ЕР на ТЕЛК №*********** е с диагноза:

Параноидна шизофрения, Общо заболяване: Параноидна шизофрения.

Непрекъснато протичане с прогресиращ дефицит. М. П. Я. била с 80% ТНР.

Тя имала нарушение на психичната дейност и не може ла обективно да осъзнае своето състояние и да вземе правилно за нея решение за начина си на живот. Настойник на М. П. Я. е П. М. Я., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ******, комплекс *************, който е неин баща.

Със съдебно решение от 15.05.2001г., влязло в сила на 22.06.2001г., по гр. дело №684/2001г. по описа на Бургаски окръжен съд М. П. Я. , ЕГН ************* е поставена под пълно запрещение. От това решение било видно, че тя страда от Шизофрения параноидна форма с хронично протичане с емоционална волева промяна на личността, чести обостряния с параноидно1 халюцинаторен синдром и поведенческа дезориентация. М. П. Я. била фамилно обременена с психично заболяване, от което страда и биологичната й майка. На г-жа Я. заболяването датира от 1992г., като до тогава се е развивалала нормално и имала завършено средно образование. Заболяването й се е проявило чрез рязка промяна в поведението й и нереални изживявания.

Счита, че я преследват, притесняват, наблюдават и се заяждат с нея. М. П. Я. твърдяла, че пише книги, които се издават на чужди езици. Тя било напълно некритична към заболяването си като не считала, че е болна и има нужда от лечение. Г-жа Я. не полагала грижи за дома си и не поддържа нужната хигиена. Тя скитала, продава различни вещи, често влиза в конфликти със съседи и околни и проявява безпричинна агресивност.

М. П. Я. пребивава в Преходно жилище – Свиленград /ПЖ- Свиленград/ от 13 години. Последно била настанена в това жилище със съдебно решение №*********, влязло в сила на *******., по гр. д. ********* по описа на РССвиленград за срок от три години.

Времето, което прекарва ла М. П. Я. в Преходно жилище-Свиленград било полезно за нея тъй като в тази институция тя живеела с повече хора и това запълвало липсата от социални контакти. Счита, че социалната услуга за резидентна грижа Преходно жилище-Свиленград не накърнява ло правото й на лична свобода и сигурност. Там тя живее ла сред хора със сходни характеристики. Обгрижвана от квалифициран персонал от социални работници и ангажирана в предлаганите социални и трудови занимания тя се чувства значима, свободна и защитена. Вниманието на персонала и заниманията, които провеждат се отразявали благоприятно на нейното психично здраве. Преходното жилище било мястото, където й дава сигурност и добра среда за нормален и спокоен живот.

В свое писмено становище М. П. Я. споделила, че й харесва храната, която си приготвят самостоятелно в Преходното жилище. Тя заяв ила, че там тя има приятелки и си запълва свободното си време.

На 29.12.2020г. е сключен Договор за ползване на социални услуги между община Свиленград, представлявана от арх. Анастас Карчев – Кмет на общината и П. Я. – настойник на М. П. Я. със срок на действие от три години.

Настойникът П. Я. споделил в становището си, че е на 88 г. и с 84% ТНР, с инфаркт и има хипертония. Той счита, че в това си здравословно състояние, в което се намира е абсолютно невъзможно да се грижи за дъщеря си М. П. Я. , тъй като в много моменти тя е агресивна.

Със Заповед №***********на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград , М. П. Я. била настанена временно в Преходно жилище - Свиленград, с адрес: гр. Свиленград, Местност Дом за социални грижи №1, област Хасково до влизане в сила на решението на Районен съдСвиленград.

Предвид гореизложеното, моли съда да се произнесе с решение, с което 2 на основание чл.95, ал.1 във връзка с чл.98, ал.3 от Закона за социалните услуги да настани М. П. Я. с ЕГН ********** за срок от три години в Преходно жилище - Свиленград, с адрес: гр. Свиленград, Местност Дом за социални грижи №1, област Хасково.

Молителят Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Свиленград , чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание поддържа направеното искане.

Заинтересованата страна М. П. Я. в съдебно заседание заявява, че и харесва и желае да продължи да живее в жилището в което била настанена.

Нейният настойник П. М. Я. сочи, че е съгласен М. П. Я. да остане в преходното жилище. Уточнява,че няма кой да се грижи за нея и в неин интерес е да остане в преходното жилище.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената актуална Справка за настоящ адрес, става ясно, че М. П. Я. с ЕГН ********** е с такъв в град Свиленград, местност „Дом за социални грижи” № 1, област Хасково.

М. П. Я. с ЕГН ********** е поставена под пълно запрещение

,видно от Решение от ********г. по гр. д. № ******** г. на ОС Бургас.

Видно от Заповед №********* на Органа по настойничеството и попечителството при Община - Свиленград, област Хасково , П. М. Я. е определен за настойник на поставената под пълно запрещение М. П. Я. с ЕГН **********.

Видно от Становището на настойник ъ т П. М. Я. се установява, че настаняването на М. П. Я. с ЕГН ********** в преходно жилище – град Свиленград е най-доброто решение за последната, защото няма възможност да се грижи за нея в домашни условия,тъй като семейството му няма нужните умения и условия.

Видно от Заповед №********** на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград , М. П. Я. с ЕГН ********** била настанена временно в Преходно жилище - Свиленград, с адрес: гр. Свиленград, Местност Дом за социални грижи №1, област Хасково до влизане в сила на решението на Районен съд-Свиленград.По делото липсват данни Заповедта да е обжалвана, поради което Съдът приема че е влязла в сила.

С Решение №*********., влязло в сила на ********* , по гр. д.

№******* г. по описа на РС-Свиленград , М. П. Я. с ЕГН ********** е настанена в преходно жилище за срок от три години.

От представените по делото от страна на ДСП – Свиленград Докладпредложение, Индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и Индивидуален план за подкрепа, става ясно, че М. П. Я. с ЕГН ********** е неомъжена и няма деца.Майка й е починала,но има баща,който е назначен 3 за неин настойник,като няма братя и сестри. Тя е с психично заболяване, за което била освидетелствана. Заболяването й датира от 1992г., като до тогава се е развивалала нормално и имала завършено средно образование.

Заболяването й се е проявило чрез рязка промяна в поведението й и нереални изживявания. Счита, че я преследват, притесняват, наблюдават и се заяждат с нея. М. П. Я. твърдяла, че пише книги, които се издават на чужди езици. Тя било напълно некритична към заболяването си като не счита ла, че е болна и има нужда от лечение. Г-жа Я. не полагала грижи за дома си и не поддържа нужната хигиена. Тя скитала, продава различни вещи, често влиза в конфликти със съседи и околни и проявява безпричинна агресивност.

М. П. Я. пребивава в Преходно жилище – Свиленград /ПЖ- Свиленград/ от 13 години.След настаняването й в преходното жилище ,същата е свикнала с общността и комуникира според възможностите си с останалите потребители и персонала.

Становището на ДСП – Свиленград, предвид тежките социални индикации, влошеното здравословно състояние и липса на близки, които да имат възможност да полагат грижи, както и на алтернативни услуги, който да задоволяват потребностите на М. П. Я. , е че следва да продължи да живее в преходното жилище предвид наличните заболявания, които я затрудняват в организирането на битовото обслужване и нуждата от постоянно наблюдение и помощ в социално-битовите дейности. Дългосрочното й настаняване ще бъде в неин интерес, тъй като ще бъде осигурена постоянна и качествена грижа, свързана с поддържане на личната и битовата хигиена, помощ при приемане на лекарства, грижи за емоционалния и физически комфорт, постоянно наблюдение и контрол на заболяванията й от специалисти и адекватна моментна намеса от медицински лица.

Видно от собственоръчно попълнена молба , М. П. Я. желае да остане в преходното жилище.

В кориците на делото са приложени и Справка за съществуващите социални услуги в област Хасково с посочени услуги, капацитет, заети и свободни места, от която става ясно че посоченият Дом е място в област Хасково, където се приемат жени с психични разстройства под форма на пансион и Договор за ползване на социални услуги от дата 29.12.2020 година.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл.95,ал.1 от ЗСУ, делото е родово и местно подсъдно на Районен съд – Свиленград, предвид факта, че настоящият адрес на лицето М. П. Я. с ЕГН ********** е в град Свиленград, местност „Дом за социални грижи” №1, област Хасково.

Съгласно действащите към момента разпоредби на ЗСУ социалните услуги на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се предоставят от съда след провеждане на открито съдебно заседание, в което следва да се изслуша лицето, имащо нужда от социална услуга. Даден е приоритет на 4 неговото желание пред това на настойника му – чл. 91, ал. 1 ЗСУ. Предвид особената важност на желанието на лицето, поставено под пълно запрещение, то следва да е ясно изразено, съобразно особеностите на психичното му състояние.

В случая, поставената под пълно запрещение изразява желание да остане в преходното жилище,като в тази насока е и мнението на изслушания настойник.

В разглеждания случай при постановяване на съдебния акт следва да се съобразят доказателствата по делото след обективна оценка на интересите на поставения под пълно запрещение.

Съгласно чл.98,ал.2 от ЗСУ - Съдът може да уважи искането за настаняване в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, само в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността.

Безспорно в настоящото производство се установи,че за лицето не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността.

С оглед всичко изложено, съдът намира предложената социална услуга за напълно съответстваща на нуждите на лицето.

За да достигне до този извод, съдът взе предвид, че близките на М. П.

Я. с ЕГН ********** нямат възможност да полагат за нея грижи в домашна среда.

Ако се откаже и услугата „настаняване в социална услуга за резидентна грижа“, лицето ще бъде поставено в опасност, тъй като не може да задоволява самостоятелно жизнените си потребности. От друга страна, в преходното жилище, освен обгрижването от квалифициран персонал, се гарантира адекватна медицинска помощ при спешна нужда, а и по време на продължително лечение. Дава се възможност за осъществяване на социални контакти– с персонала, останалите обитатели, посетители и т.н.

Предприемането на тази мярка съдът намира, че е в изключителен интерес на лицето и в негова подкрепа, тъй като ще му осигури социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в специализираната институция от една страна и от друга - след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността.