Решение № 1221 от 14.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Бургас, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120105837 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „А.Р.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя М.А., чрез пълномощника адв. Р. В. Г., срещу „П.П.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от И.Е.Б.П, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3168,44 лв., представляваща възнаграждение за извършена от ищеца в полза на ответника спедиторска услуга. Претендират се направените съдебноделоводни разноски. Ангажирани са писмени доказателства.

Твърди се в исковата молба, че в началото на юли 2019г. между страните била постигната уговорка за спедиция на товари-стъкла от Италия до България, по силата, на която ищецът се е задължил срещу възнаграждение да организира от свое име и за сметка на ответника спедиция, като предложените от ищеца условия били приети от ответника. Твърди се още, че на 18.07.2019г. ищецът изпратил заявка до дружество „Е.К“ ООД, за превоз на стъкло от Италия до България, с получател „П.П. ЕС“, като заявката била приета от горепосоченото дружество.

Твърди се, че по силата на тази заявка, между ищеца и „Е.К“ възникват договорни отношения, съгласно които последното поема задължение, срещу възнаграждение, от името на ищеца, за сметка на ответника да извърши 1 превоз с МПС с рег. № * и *, със срок на доставка 20.07.2019г.

На следващо място се твърди, че на 02.07.2019г. производителят на стъкло AGC Glass Europe е изпратил известие до ищеца, че на 08.07.2019г. товарът ще бъде готов, както и че на 20.07.2019г., чрез превозвача „ИТ“ ЕООД стоката е била доставена на ответника, за което е издадена международна товарителница.

Твърди се, че ищецът своевременно и съгласно изискванията на закона е издал фактура на стойност 3168,44 лв. с ДДС на ответника. Сочи се, че многократно са отправяни покани до ответника за заплащане на заълджението му, но до настоящия момент такова не е налице.

Така предявеният иск е с правно основание чл.361, ал.1, вр. ч.л79, ал.1 от ЗЗД от ТЗ, като същият е допустим.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. На първо място се твърди, че не става ясно кога, как и на какво основание ответното дружество е възложило на ищеца извършване на определена работа, в това число и конкретната, за която се претендира плащане; не става ясно какви са договорките между страните относно срок и предмет на доставка, размера на договореното възнаграждение, както и защо след като е налице информация, че товарът ще е готов на 08.07.2019г., се изпраща заявка за превоз на 18.07.2019г.

Твърди се, че ответното дружество не е възлагало на ищеца извършване на доставка от Италия със срок на изпълнение до 20.07.2019г. Сочи се, че единствената поръчка от Италия, която ответникът е имал е била за натоварване на стъкла на 26.06.2019г., но на уговорения ден не се явява представител на превозвач, поради което датата е пренасрочена за 01.07.2019г. На тази дата отново не се явява превозвач и е пренасрочена за 08.07.2019г. , като на 08.07.2019г. отново липсва превозвач.

Твърди се, че ответникът не е възлагал на когото и да било доставка със срок на изпълнение 20.07.2019г.

Сочи се, че горепосочените обстоятелства генерират вреди за ответника, произтичащи от неизпълнение на доставка и възлизащи на 12 000 евро.

Направено е възражение за прихващане на горепосочената сума с исковата такава до размера на исковата претенция от 3168,44 лв. Оспорени са като неотносими към предмета на доказване представените от ищеца писмени доказателства.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв. Т., която оспорва исковата молба и претендира отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

С протоколно определение, съдът не е приел за съвместно разглеждане възражението за прихващане, поради неотстраняване на нередовностите му в 2 дадения срок от страна на ответника.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно чл.361, ал.1 от ТЗ, със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.

Договорът за спедиция е двустранен, възмезден и неформален писмената форма не е условие за неговата действителност, с предмет сключване на превозен договор за товари. Предмет му обхваща задължение да се извърши едно правно действие за сметка на друго лице, в случая конкретно определено правно действие – сключване само на договор за превоз.

Задълженията на спедитора /ищец в настоящото производство/ включват: да сключи от свое име и за сметка на доверителя договор за превоз на товар, (да организира изпращането на товара, да избере превозвача и междинните спедитори и да обезпечи изпращането на товара). Спедиторът трябва да изпълни поръчката на доверителя си относно посочените обстоятелства, така както тя му е била предоставена от доверителя.

Следователно, спедиторът действа по указанията на своя доверител и няма право да се отклонява от тях по свое собствено усмотрение. Ако превозният договор има съдържание, различно от поръчката на доверителя, спедиторът отговаря в случай на вреди, като това правило не е императивно. Спедиторът сключва в изпълнение на договорното си задължение по спедиционния договор, договор за превоз с едно трето лице – превозвача. Спедиторът сключва договора от свое име и правата и задълженията на изпращач, т.е. на товародател, възникват директно за него. Впоследствие той е длъжен по силата на отчетната сделка да прехвърли придобитите права и задължения на доверителя по спедиционния договор. Наред с това той трябва да даде отчет за извършените действия и направените разходи, както и да претендира за тяхното възстановяване от доверителя, защото договорът за превоз е сключен за негова сметка.

За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки

/юридически факти/: съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, тяхното съдържание, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор.

След анализ на представените от страните, допуснати и приети по делото писмени доказателства се установява, следното:

Ищецът твърди, че между него и ответника, в началото на месец юли е постигната договореност за спедиция на товари-стъкла, по силата, на която договореност ищцовото дружество се задължава от свое име и за сметка на 3 ответното дружество да организира спедиция. Договор не е представен, не се и твърди да има сключен писмен такъв, но това, както беше посочено по-горе не е условие за неговата действителност. Въпреки това обаче, в тежест на ищеца е да установи и то в условията на пълно и главно доказване твърдяното валидно облигационно правоотношение, по договор за спедиция, с ответника, което не е сторено в настоящия случай. Представените разпечатки от водена между страните кореспонденция не установяват в условията на пълно и главно доказване договорната връзка между страните, още по-малки конкретните й уговорки и съдържание. Следва да се отбележи, че ответникът изрично е оспорил наличието на такава с възражение, че не е възлагал никаква доставка, нито на ищеца, нито на някой от посочените от последния превозвачи, със срок на изпълнение 20.07.2019г. Ищецът следваше да установи с допустими доказателствени средства не само сключването на спедиционния договор с ответника, но и конкретното му съдържание – нещо, което не е сторено в настоящия случа.

За установяване на договора между страни и факта на изпълнението на задълженията си по договора с ответника, ищецът е представил в оригинал международна товарителница без номер, в която, с нечетливи подписи и печати, от трети за спедиционния договор лица, са удостоверени обстоятелства относно изпълнението на поръчката. Посочено е името на изпращача, което не е напълно идентично с това, заявено от ищеца в исковата молба. На следващо място липсва посочен разтоварен пункт, както и място, където стоките са получени. В товарителницата фугурира единствено дата на получаване – 20.07.2019г.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е доказано, че ищецът е изпълнил задължението си по изпълнителната сделка.

Същият извод може да се направи и по отношение на отчетната такава.

С оглед разпоредба на чл. 361, ал. 2 ТЗ, препращаща към правилата на комисионния договор - чл. 355 ТЗ, спедиторът е длъжен да даде сметка на възложителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. За да възникне правото на спедитора да получи възнаграждение за извършената услуга, следва да се направи преценка дали извършените от него фактически действия налагат извод, че изпълнителна сделка е сведена до знанието на доверителя и дали последният я е приел.

В настоящият случай спедиторът - ищец в настоящото производство е съставил фактура №0100004248/22.07.2019г., като в нея е посочено, че предоставената услуга е вътрешнообщностен транспорт от Италия – България. Посочени са и номерата на товарните автомобили, с които е осъществен превоза на стоките. Няма данни тази фактура да е изпратена до ответника. Представена е и покана за доброволно изпълнение от ищцовото дружество до ответното, която обаче няма нито дата, нито подпис, нито пък са представени доказателства за съобщаването й на ответника.

Настоящият състав намира, че ищецът не е изпълнил задължението си 4 да даде сметка на възложителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка – не дал е отчет, след който за него възниква право да получи възнаграждение за извършената спедиционна услуга.

Следва да се отбележи, че изрично ответникът е заявил, че не е възлагал никаква доставка, нито на ищцовото дружество, нито на някой от твърдяните от последното превозвачи.

С оглед гореизложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ответникът.

Искането за това е направено своевременно, но не са ангажирани никакви доказателства за реално извършени разноски, поради което такива не следва да се присъждат в полза на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „А.Р.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя М.А., срещу „П.П.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от И.Е.Б.П, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3168,44 лв., представляваща възнаграждение за извършена от ищеца в полза на ответника спедиторска услуга.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5