Решение № 171 от 24.06.2019, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е №171 гр.Кюстендил, 24.06.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕНКА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА при секретаря: Р. С., след като разгледа докладваното от съдия Веселина

Джонева в.гр.д.№58/2019г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивните жалби, подадени от Й.И.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника й адв.Н.

А., както следва:

1/ въззивна жалба с вх.№9175/12.07.2018г. срещу решение с №246 от 21.05.2018г. на Районен съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д.№2642/2017г. по описа на същия съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор №**, находящ се в гр.Д., ЕКАТТЕ * по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Д., ул.„*“ №*, ет.*, с предназначение: жилище - апартамент; брой нива на обекта 1, със застроена площ на самостоятелния обект по кадастралната схема 64.00 кв.м., стар идентификатор - няма, при граници и съседи: на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - самостоятелен обект с идентификатор №* който обект се намира в сграда с идентификатор №**, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от имота, в който е разположена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор №* находящ се в гр.Д., ЕКАТТЕ * по КККР, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Д., ул.„*“ №* с площ по кадастралната карта 592 кв.м., с номер по предходен план – имот пл.сн.№* кв.*, при граници и съседи на имота, съгласно кадастралната карта: имот с идентификатор * имот с идентификатор **; имот с идентификатор * имот с идентификатор **; имот с идентификатор * имот с идентификатор *и имот с идентификатор * между: М.К.С. с ЕГН ********** и Й.И.Г. с ЕГН **********, при права: за М.К.С. – 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор №*, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сграда с идентификатор №** и 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №*и за Й.И.Г. - 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор №*, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сграда с идентификатор №* и 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №*

2/ въззивна жалба с вх.№13962/05.11.2018г. срещу решение от 26.09.2018г. на РС–Д., постановено по гр.д.№2642/2017г., с което с отхвърлено като неоснователно искането на Й.И.Г., направено чрез пълномощника й адв.Н.А. за допълване на решение с №246 от 21.05.2018г. по гр.д.№2642/2017г. по описа на ДнРС.

Във въззивната жалба срещу основния съдебен акт се правят оплаквания за недопустимост, а евентуално – за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

Оплакването за недопустимост на решението е свързано с твърдение, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като: 1/ претендирано е било допускане и извършване на делба на идеална част от вещ – 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №* което, според жалбоподателката, е в разрез със същността на делбеното производство, приложимо по отношение на цели вещи, по аргумент от чл.345 от ГПК, приложим и при делба на съсобствен имот по чл.34 от ЗС; 2/ по делото са налице доказателства, че другата 1/2 ид.ч. от поземления имот принадлежи на трето за спора лице – Р. И. К. който е собственик и на втория жилищен етаж от сградата, в която се намира претендирания за делба първи жилищен етаж, при наличие на пълно съвпадение между собствениците на дворното място и на сградата, при което е налице етажна собственост, а дворното място се явява нейна обща част, делба на каквато по смисъла на чл.38 от ЗС е недопустима – т.3 от ППВС №4/64г.; 3/ по делото не е бил изследван въпросът за начина на застрояване на поземления имот, съгласно подробния устройствен план на гр.Д., въпреки че при установяване на съществуваща възможност за изграждане в имота на сгради с няколко обекта на право на собственост, теренът би се оказал обща част, по отношение на каквато делба е недопустима; 4/ по делото не са били събрани безспорни доказателства, установяващи, че допуснатия до делба от районния съд първи жилищен етаж от сградата представлява самостоятелен обект на право на собственост и отговаря на изискванията на пар.5 т 39 от ДР на ЗУТ, като в издадената от СГКК скица, представляваща официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, изрично е било отбелязано, че жилищната сграда е еднофамилна; в процеса не е било изследвано наличието на самостоятелно функционално предназначение на етажа, нито съответствието му със строителните правила и норми.

Оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон се изразява в твърдения, че: 1/ нарушена е нормата на чл.345 от ГПК, като съдът е допуснал делба на 1/2 ид.ч. от поземления имот, но не е указал на страните по делото, че ако не се извърши делба на целия поземлен имот между тях и третото лице Р.И. К., съсобственик, преди съставяне на разделителния протокол, този имот следва да се изключи от делбената маса и да не се допуска до извършване на делбата; 2/ нарушени са чл.201, чл.202 и чл.203 от ЗУТ, тъй като допуснатата до делба 1/2 ид.ч. от поземления имот не би могла да бъде обособена в отделен самостоятелен обект на право на собственост, поради това, че не отговаря на изискванията на чл.19 ал.1 и ал.4 от ЗУТ, както и липсват безспорни доказателства, че допуснатия до делба първи жилищен етаж от сградата представлява самостоятелно жилище; 3/ нарушен е чл.40 от ЗС – съдът в решението си приел, че 1/2 ид.ч. от поземления имот била припадаща се част от терена към първия етаж на сградата, което не държало сметка за факта, че припадащата се част от общите части на етажната собственост, регламентирана в чл.40 от ЗС, е различна от идеалните части в терена и подлежи на изчисляване по указания в тази норма начин; позоваването на цитираното решение №309/18.11.2011г. на ВКС по гр.д.№215/2011г. II г.о. е счетено за неправилно, поради обстоятелството, че в посоченото решение частта от терена се разглежда като „принадлежност“ към жилищния обект по смисъла на чл.98 от ЗС, а не като припадаща се част, както е приел районният съд.

Според жалбоподателката, обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, доколкото: 1/ районният съд в мотивите на решението не е обсъдил направените от ответницата по иска доводи за недопустимост на иска за делба на поземления имот и на жилищната сграда, нито възражението, че идеалните части от терена не представляват припадаща се част към жилищния етаж, а също и възражението, че ако бъде допусната до делба 1/2 ид.ч. от поземления имот, на съделителите ще следва да се укаже, че същата ще бъде изключена от делбената маса, ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между тях и третото лице – съсосбственик на терена; не е било обсъдено и възражението, че 1/2 ид.ч. от терена и първият жилищен етаж не представляват самостоятелни обекти на право на собственост и 2/ не е обсъдена представената по делото скица на поземления имот, издадена от СГКК-гр.К., установяваща, че двуетажната жилищна сграда е еднофамилна, т.е., че първият етаж от нея не представлява самостоятелно жилище.

Претендира се обезсилване на решението, като недопустимо, а евентуално – отмяната му като неправилно и отхвърляне на иска за делба. В случай, че въззивният съд намери, че следва да бъде допусната делба на 1/2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор №* по КККР на гр.Д., се прави искане за прилагане на нормата на чл.345 от ГПК, като се укаже на страните по делото, че допуснатата до делба 1/2 ид.ч. от имота ще се изключи от поделяемата маса ако между страните по делото, от една страна, и третото лице – Р. И. К. притежаващ другата 1/2 ид.ч. от поземления имот, от друга, не се извърши делба, преди съставяне на разделителния протокол.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият М.К.С. не е подал отговор на въззивната жалба.

Във въззивна жалба с вх.№13962/05.11.2018г., насочена срещу решението на ДнРС, с което е отхвърлено искането на Й.Г. за допълване на първоначалното решение се прави оплакване за неправилност. Излага се довод, че съдът неоснователно е счел, че е била поискана делба на жилище в сграда, ведно с припадащата се част от имота, в който е построена, с което е нарушил диспозитивното начало, тъй като предметът на иска не е бил такъв – обстоятелство, личащо и от първоначалното съдебно решение, в което идеалната част от имота не е била допусната до делба като припадаща се част към жилището.

Не се споделя и разбирането на ДнРС е посока за неприложимост на нормата на чл.345 от ГПК, тъй като в случай, че искът е допустим същата би следвало да немери приложение. Неправилно, според жалбоподателката, съдът се е позовал на решение №309/18.11.2011г. на ВКС по гр.д.№215/2011г. II г.о., поради обстоятелството, че в посоченото решение частта от терена се разглежда като „принадлежност“ към жилищния обект по смисъла на чл.98 от ЗС, а не като припадаща се част по смисъла на чл.40 от ЗС, както е приел районният съд. Като не е приложил разпоредбата на чл.345 от ГПК, според жалбоподателката ДнРС е нарушил чл.130 ал.2 от ЗСВ като не се е съобразил със задължителния характер на т.3 от ППВС №4/30.10.1964г.

Претендира се отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият М.К.С. не е подал отговор и на тази въззивна жалба.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалните по делото и след като съобрази оплакванията във въззивните жалби, приема следното:

Въззивните жалби са допустими, като подадени в процесуалните срокове по ГПК, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащи на атакуване съдебни актове.

Относно фактическата обстановка по спора:

Правнозначимите факти по делото правилно са установени от ДнРС.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот с №*, том *, дело №**1/***г. по описа на нотариус при ДнРС И. К. С. и Р. Д. К., двамата от гр.Д., са дарили на двете си дъщери Й.И.Г. и Н. И. Н., следния свой недвижим имот: първи етаж от масивна двуетажна къща, находяща се в гр.Д., ул.„*“ №*, ведно с 1/2 ид.ч. от парцел ** в кв.* по плана на гр.Д., с урегулирано пространство от 582 кв.м.

С нотариален акт за дарение с №*, том *, дело №*. по описа на нотариус Л. С., с рег.№* Н. И. Н. е дарила на сина си М.К.С. собствената си 1/2 ид.ч. от жилищния етаж, ведно с 1/4 ид.ч. от поземления имот, в който е разположена сградата.

Не е спорно между страните, че имотът, описан в нотариален акт с №* том *, дело №*. по описа на нотариус при ДнРС, съответства на процесния, индивидуализиран посредством заснемането му по действащата за гр.Д. кадастрална карта. Това обстоятелство се установява и от приложената към исковата молба скица с №*., издадена от СГКК-гр.К..

Не е спорно между страните и също е видно от горепосочената скица обстоятелството, че титуляр на правото на собственост върху останалата 1/2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор №** по КККР на гр.Д. е лицето Р. И. К., който, според неоспорените твърдения на жалбоподателката, е собственик и на втория жилищен етаж от двуетажната масивна сграда в дворното място, която е с идентификатор *.

Според прието пред ДнРС заключение по назначена съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.К. С., първият жилищен етаж, поискан за делба, представлява самостоятелен обект на право на собственост, съгласно изискванията на чл.40 от ЗУТ.

При тези факти ДнРС е намерил за доказано наличието на съсобственост между страните при равни права върху първия жилищен етаж от сградата и върху 1/2 ид.ч. от терена, в който е изградена; приел е, че етажът отговаря на изискванията за самостоятелен обект на право на собственост, поради което е намерил, че следва да се допусна до делба, а с разбирането, че сградата се намира в режим на етажна собственост е обосновал тезата си за допустимост на делбата и на поисканата 1/2 ид.ч. от поземления имот.