Определение № 2778 от 27.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2778 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502903 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. М. М., в качеството му на пълномощник на К. Д. Ж. против Определение №8337/23.07.2023г. постановено по гр.д.№17693/2022г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с., с което изменя решение № 2654/10.06.2023г. в частта за присъдения на адв. М.

М. хонорар по чл. 38 от ЗА, като завишава размера му от 400 лева – на 480 лева, като в останалите части, отхвърля молбата 56944/20.06.2023г, а молбата 62244/05.07.2023г. и изцяло, като неоснователни. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения изложени в същата. Иска се от въззивният съд да измени обжалвания акт, като осъди ответната страна да заплати на процесуалния представител на ищцата допълнително сумата от 480 лв, представляващо адвокатско възнаграждение с включено ДДС.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на обжалваното определение, моли се същото да бъде потвърдено.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу 1 подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявени от К. Д. Ж., ЕГН ********** против „Креди Йес „ ООД, ЕИК 200688545 обективно и субективно евентуално съединени искове за прогласяване нищожност на клауза от договор, с правно основание чл. 26 от ЗЗД, вр. с чл. 19 ал. 4 и 5 от ЗПК, чл. 146 от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК, съединен и с иск за връщане на недължимо платеното по смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД. Съдът е уважил исковете , като е присъдил на адвоката на ищеца хонорар за един иск. Недоволен от решението в частта му за разноските, процесуалния представител на ищеца иска изменение на постановеният съдебен акт в частта за разноските, като му се присъдят още 560 лева - за два иска, с включен данък добавена стойност, доколкото адв. М. бил регистриран съобразно ЗДДС.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молба на адв. М.М. за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, касаещо присъждане на адвокатски хонорар в размер на 480лв за предявения втори обективно съединен иск и е уважил молбата за присъждане на ДДС върху вече присъдената сума от 400лв.

Настоящият съдебен първоинстанционния съд. състав споделя направения краен извод на

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В първоинстанционното производство по настоящото дело полагащото се адвокатско възнаграждение е определено от съда в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата. При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати. Касае се за два обективно кумулативно съединени иска, 2 които обаче се основават на един и същ източник на неоснователно обогатяване, а именно Договор за паричен заем №228634/28.02.2022 г. Това налага дължимото възнаграждение, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, да бъде определено в размер от 400,00 лева, или общо 480,00 лева, с включен ДДС, съгласно §2а от Наредбата, предвид наличието на данни за регистрация по ЗДДС.

Гореизложеното обосновава неоснователността на частната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №8337/23.07.2023г. постановено по гр.д.№17693/2022г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с., Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3