Решение № 7150 от 25.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7150 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана М. Генжова

Членове:

Василена Дранчовска

Радина К. Калева при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова в присъствието на прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100501429 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца Е. Д. М., чрез процесуалния му представител адв. Р. Р., срещу решение №13883/11.08.2023г., постановено по гр.д. №54380/2021г. по описа на СРС, 154 състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Апелативен съд – София осъдителен иск с правно основание чл.4, §3, ал.2 от ДЕС във вр. с чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 10.09.2021г. до 20.09.2021г., изразяващи се в болки и страдания, поради това, че съдията разпоредил ищецът да стои в съдебното заседание с белезници на краката, ведно със законната лихва от 20.09.2021г. до окончателното плащане.

Въззивникът поддържа, че посредством неаргументираното използване на възпиращи средства, ограничаващи движението и действията на подсъдимия, освен че било налице подлагане на ненужно по своя характер изтезание и причиняване, както на физически, така и на психически болки и страдания, било налице нарушаване на едно от основните му права, а именно 1 представянето на лицата, обвинени в определено престъпление пред обществеността по начин, който не следва да навежда към заключението, че лицето е виновно или опасно, а да бъде използван адекватен подход, водещ до възприемане на действителните обстоятелства по съответното дело без да е налице внушаване наличието на недоказани от съда факти. Позовава се на практика на ЕСПЧ, според която използването на средства за ограничаване на движението, каквото средство са белезниците, съответства на изискванията на чл.3 от ЕКПЧ само когато е било употребено във връзка със законен арест или задържане и не води до употреба на сила или публичност, надхвърлящи допустимото и разумното при тези обстоятелства. Важно било дали има основание да се смята, че лицето ще окаже съпротива при арест или ще се опита да се укрие, или ще причини вреда, или ще укрие доказателства. Били претърпени от ищеца неимуществени вреди, които третирането по толкова строг начин причинило върху физическото състояние, психическите и емоционалните нагласи, достойнството и самоуважението му в качеството му на подсъдим, като претърпяното от него унижение все още въздействало негативно върху психиката му и продължавало да му донася постоянни негативни усещания, съпроводени със страх от повтаряемост при евентуалното му явяване в съдебна зала. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния му предявен размер.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна Апелативен съд – София, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа се, че след отправено искане от страна на ищеца, съдът е постановил премахването на поставените му крачни белезници. Независимо от това преценката дали да бъде оставен с поставени крачни белезници била изцяло от компетентността на съдебния състав. Конвоирането и участието в конкретни съдебни заседания на задържани лица и лишени от свобода би могло да бъде свързано с определени ограничения, неудобства и негативни преживявания, но това било изрично уредено в НПК, ЗИНС, ППЗИНС и липсвали доказателства ищецът да е бил подлаган на изтезания, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. Поставянето на белезници на краката при конвоирането на ищеца за провеждане на открито съдебно заседание се налагало, тъй като същият бил подсъдим по повече от едно наказателно дело, 2 а повдигнатите му обвинения били за тежки умишлени престъпления, както и за ръководене и участие в организирана престъпна група.

Софийска градска прокуратура, чрез прокурор М., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Видно от представения протокол за проведеното на 11.09.2021г. открито съдебно заседание по НОХД №106/2021г. по описа на АСНС (закрит към настоящия момент) ищецът е бил с белезници на краката, до момента в който е поискал премахването им, като след това по разпореждане на съда същите са били свалени.

3

Съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 ГПК, председателят на съдебния състав ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му. От цитираната разпоредба следва да бъде направен извод, че председателят на състава е този, който може да се разпореди по молба за сваляне на белезници на участник в съдебното заседание. В случая от представения протокол е видно, че направеното от ищеца искане за сваляне на белезниците от краката му е било уважено от съда.

В Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година се посочва, че компетентните органи следва да се въздържат от представяне на заподозрения или обвиняемия, като виновен в съда или пред обществеността, чрез използването на мерки за физическо възпиране, като например белезници, стъклени клетки, клетки и окови, освен ако използването на тези мерки е необходимо по специфични за делото съображения, които са свързани или със сигурността, включително с цел възпрепятстване на заподозрения или обвиняемия да се самонарани, да нарани други лица или да повреди имущество, или с възпрепятстването на заподозрения или обвиняемия да се укрие или да установи контакт с трети лица, например свидетели или жертви.

Настоящата съдебна инстанция счита, че обстоятелството, че ищецът е бил с поставени крачни белезници до момента, в който е направил изрично искане за свалянето им, не представлява изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл. 3 ЕКПЧ, доколкото според практиката на ЕСПЧ използването на белезници може да бъде оправдано при използването им за кратки периоди от време, като следва да се прави оценка на риска във всеки конкретен случай.

Не е налице нарушение и на чл. 6 ЕКПЧ в настоящия случай, доколкото поставените белезници по никакъв начин не са попречили на ищеца да участва ефективно в конкретното съдебно заседание.

Поддържането на реда в съдебната зала е задължение на председателя на съдебния състав и същото следва да се осъществява в съответствие с нормативните актове и съдебната практика, включително и на наднационалните институции. Следва да се има предвид, че в редица решения на ЕСПЧ е изразено становище, че с оглед тежестта на присъдата на лицето и неговото криминалното минало, използването на белезници е оправдано при 4 конвоирането му извън затвора. В други свои актове ЕСПЧ принципно допуска и акцентира върху принципната правомерност на използване на инструменти за ограничаване движението на определено лице, включително и белезници, стига мярката да е във връзка със законно задържане и не налага използване на сила или публично излагане на лицето. В коректния случай няма спор, че ищецът е бил подсъдим за тежко умишлено престъпление от общ характер, поради което съдът приема, че е налице хипотезата на законно задържане по смисъла на практиката на ЕСПЧ, която обуславя правомерността на използване на такива средства за ограничаване на движението.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №13883/11.08.2023г., постановено по гр.д.

№54380/2021г. по описа на СРС, 154 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5