Решение № 1919 от 02.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1919 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20225330110024 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Съдът е сезиран с молба, в която се твърди, че с Решение от 2021 г. ищецът бил осъден да заплаща на дъщеря си А. месечна издръжка в размер на 600 лв. По време на постановяване на това решение, както и към настоящия момент К. живеел в Д., като р. н. п. т., за което получавал около 1000 лева.

Бил в и. з. ф. п.. Не бил ангажирал доказателства в предходното производство. Прави се искане да бъде намалена присъдената издръжка до 250 лв.

В постъпилия отговор се сочи, че от п. и. н. и. о. с. н. и. в Д. се вижда начинът му на живот. Оспорва се истинността на твърденията на ищеца, че доходът му е 1000 лева и р. н. п. з.. Бащата о. с. д. с. с., с н. „***“. З., ч. с. з. с м. б. в Г., В. и ***. Р. в с. н. к., к. е о. к. с. с. и.. Исковата била неоснователна.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства се установява, че А. К. е дъщеря на С. К. и Р. Т.. Безспорни 1 между страните са и обстоятелствата, че с решение № 2414 от 06.12.2021 г. на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, Гражданско дело № 17242 по описа за 2020 година бащата бил осъден да заплаща на дъщеря си издръжка от 600 лв. месечно.

Страните не спорят, а и от показанията на с. по делото – С. се установява, че детето се отглежда от своята майка. А. е на *** години и учи в *** клас във *** ***. За детето са необходими средства за джобни, спорт, транспорт. За детето са закупени б., о.. С. още споделя, че ищецът е в. д. с. в Д.. В. я в л., б. в л. х. и р.. В и. на К. и. п. о. н. л. д., я., ч. с. и др.

Съдът кредитира показанията на с. като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях същата споделя собствените си впечатления относно разходите и стандарта на страните.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка, така и за тези на бащата - ищец по делото. Ищецът работи в Д.. В и. з. с. *** и с. *** с., ч. е с. н. п. з. и. ф. и.. Ч. е с. в с. н. н. и., с. и м. и. в. В. и Г., а в п. в ***. При доказателствена тежест за ищеца и въпреки определението на съда от 16.01.2023г. бащата не е представил доказателства за доходите си и притежаваните от него имущества. Нито писмени, нито гласни доказателства ангажира, в подкрепа на твърдението си, че изпитва финансови затруднения и издръжката от 600 лева не съответства на възможностите му. Не се твърди, нито се установи промяна във възможностите на майката или в нуждите на детето.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за намаляне размера на присъдената издръжка, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Съдът намира, че при доказателствена тежест за ищеца не се установи да е настъпила сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Видно от съдебното решение и неговата мотивна част е, че съдът при съобразяване 2 на възможностите на ищеца е отчел, че с. и. и о. е. д., к. и ч. р. и. с.. Към настоящият момент това е отново така. Ищецът р. в Д.. От с. показания и писмените доказателства се установи, че бащата п. и. в. с. н. ж.. Няма н. о. с. в д. м. и. п. в н. м. н. ж., к. да се д. н. н. н. с.. От друга страна увеличен е размерът на минималната по закон издръжка. Изминал е период от време от около година и половина. Детето е пораснало. Майката не следва да посреща всички нужди на А.. Не се твърди от ищеца, а и не се доказа този размер от 600лв. да надвишава необходимите средства за задоволяване на нуждите на детето. С оглед на инфлационните процеси, нуждите средства са се увеличили.

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че не е необходимо да бъде намален размера на издръжката, която К. следва да заплаща на детето.

Ищецът по никакъв друг начин и не участва в живота на дъщеря си чрез грижи, внимание, възпитание. Не п. ч. к..

Ето защо искът за намаляне размера на издръжка се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Ответната страна има право на разноски, същите са в размер на 300 лева и следва да се възложат върху ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО искът на С. Б. К., ЕГН ********** да бъде намален размерът на присъдената с Решение № 2414 от 06.12.2021 г. на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, Гражданско дело № 17242 по описа за 2020 месечна издръжка, дължима на А. С. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Р. А. Т., ЕГН ********** от 600 лв. на 250.00 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 8.07.2022г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3

4